Свилен Колев: Парите трябва да стигнат до хората
Изключително важно е разработване на единен кадастър, категоричен е експертът по ПРСР
~ 7 мин.
Свилен Колев е завършил магистратура в УНСС, специалност аграрна икономика. Работил е в частния и неправителствен сектор, в държавната администрация постъпва през 2000 г. Бил е началник - сектор "Мляко", началник отдел "Пазарни механизми" в Разплащателната агенция към ДФ "Земеделие", съветник по земеделие на вицепремиера по усвояване на еврофондовете 2008/2009г. През 2011 г. е зам.-директор на РА към ДФ "Земеделие", с ресор Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Понастоящем е член на консултативния борд на Института за модерна политика и съучредител на Национален инициативен комитет на Движение Модерна България.
- Г-н Колев, за последните 3 месеца обиколихте 14 общини от Северна България, в които се проведоха публични дебати със земеделските производители относно визията на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 г. Какви са според вас първите изводи от направените срещи?
Темите при проведените дискусии могат да бъдат разпределени в няколко основни насоки. Това са Директните плащания на площ, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), услуги и информация свързана с държавни и общински структури, данъчна политика, пазари за произведената продукция, сигурност на доходите в аграрния сектор, митнически режими, както и възможности за използване и прилагане на иновации от различни български институти от хората заети в сектора.
- Какво се случва при директните плащания на площ? За поредна година има много санкционирани за неправилно очертани площи? Как това се приема от Земеделските производители?
Да, както посочих това е най-коментираната тема при проведените срещи. Необходима е спешна промяна на съществуващия модел и програмата на национално ниво. Трябва да се дава възможност при очертаването на парцели за получаване на субсидии на самото място или от самия ползвател на дадения парцел да се отстраняват грешките при застъпвания, за да се елиминират глобите в следствие от това. Много точно трябва да се обяснява от администрацията (общинска и държавна) необходимо е да има пълна информация относно причините довели до налагане на глоба, за да е наясно дадения земеделски производител какво е сгрешил, и да не повтаря направената грешка. В повечето случаи тези грешки не са умишлени.
В процеса на работа изключително важно е разработване на единен кадастър (вкл. и на земеделските земи) и изчистване на припокриванията в граничните зони, заради които стопаните търпят парични санкции.
Много добре би било да се предоставят на земеделските производители цифровите модели на обработвани и ползвани от тях земеделски площи безплатно.
Необходим е механизъм за наблюдение и контрол на сроковете, заложени от страна на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по отношение на плащанията. Много важно е ако се казва от принципала на МЗХ, че парите се превеждат по дадена схема или субсидия на дадена дата - да се превеждат на всички посочени ползватели на дадената дата. Представете си обратната страна ако не си платите навреме данъците какво би следвало.
- Служебният министър по европейските въпроси Илияна Цанова обяви, че за да усвоим предвидените за България 15 млрд. евро за следващия програмен период до 2020 г., трябва да изпълним конкретни реформи. Какви промени да очакваме и как дискусиите по темата кореспондираха с Програмата за развитие на селските райони?
В новия програмен период еврофондовете слагат акцент върху иновациите, за природата, борбата с климатичните промени но това трябва да е свързано и с повишаването на конкурентоспособността, доходите и икономическия растеж. Парите от Европейския съюз у нас пак ще се усвояват през оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. За всяка програма ще се залагат конкретни индикатори и правила на които няма да се спирам сега.
Основният ключ тук е търсенето на синергичен ефект от няколко програми за една инвестиция. Например когато се инвестира в едно предприятие по ПРСР да се изгради инфраструктура до него по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР), да се изгради пречиствателна станция по Оперативна програма Околна среда (ОПОС) и да се осигури заетост чрез Оперативна програма човешки ресурси (ОПЧР).
За всяка една инвестиция е необходимо търсенето на добавена стойност всеки лев който се инвестира трябва да носи поне още един за да има ефект.
Друго което може да се направи в тази връзка и присъстваше в дискусиите е Проектите свързани с инфраструктура (пътища, здравна и образователна инфраструктура) за общини в селските райони да се изпълняват по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР) 2014-2020 г.(като в същото време за всички останали дейности включително и комуникационната инфраструктура да бъдат допустими за подпомагане по Програмата за развитите на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.
По същия начин проектите за води и твърди отпадъци за общини в селските райони може да се изпълняват по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." (ОПОС) (т.е. Пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), Пречиствателни станции за питейна вода (ПСПВ) и сметищата), като в същото време за всички останали дейности остават допустими за подпомагане по Програмата за развитите на селските райони (ПРСР) 2014-2020г..
Друга дейност която може да помогне е осигуряване на временна заетост в периоди с голяма концентрация на дейности, изискващи сезонен труд чрез използване на възможностите осигурени от Оперативна програма човешки ресурси (ОПЧР) и включване в нея на нови дейности, свързани със земеделието например при почистване на пасища от храсти.
Друго важно нещо за да се съживи живота в селските общини е да се осигури оперативна свобода за прилагане на територията на всяка една отделна община и на Местните инициативни групи (МИГ) и Местни инициативни рибарски групи (МИРГ).
При всички дискусии хората бяха за това да се субсидират такива области, които ще доведат до устойчив растеж, създаване на работни места и просперитет на селските райони.
- Знаете, че по ПРСР има много консултантски фирми, стана ли въпрос при дискусиите за тяхната работа?
Има много консултантски фирми, но както има сериозни и коректни, така има и консултанти "фантоми".
За всички от сектора с които проведохме срещи е изключително важно да имат гаранция с кого работят от тази гледна точка се обсъди един вариант с който всички до момента са съгласни че е приложим.
Възможно е консултантите да бъдат описани в публичен регистър видим на официалната страница на институцията която прилага ПРСР. Този регистър ще е препоръчителен, но всеки, който се докаже на базата на неговата работа като коректен и добър консултант - влиза в официалния списък. След това се препоръчва на кандидатите за даден район в който работи. Например, даден земеделски производител има нужда от нов трактор. Отива до "Единното гише" на областната земеделска служба и казва от каква машина има нужда.
Чиновниците му дават ваучер, срещу който консултантът изготвя документите за кандидатстване. Ако проекта бъде одобрен, от фонд "Земеделие" превеждат по банков път 5% от проекта на консултиращата фирма, а фермерът след шест месеца получава техниката направо в двора си. Без да губи време в бумащина, да проверява цените на земеделската техника, да сравнява оферти и да обикаляйки различните земеделски структури. Така всички са доволни, а системата работи.
- Какво имате в предвид с "Единното гише"?
Най общо това са услуги и информация свързана с държавни и общински структури.
В повечето разговори всички посочват, че имаме няколко държавни и общински структури по места, но като крайно получават различна, в повечето случаи объркваща информация от различните служби и в крайна сметка функцията на тези служби е опорочена. В този ред на мисли е необходимо да има само едно място където всеки който ще има досег с различните програми да комуникира с него.
Това място ще е образно казано "Единното гише". Там е необходимо да има пълна и точна информация за всяко едно подпомагане и разбира се това да се допълва от коректни консултантски фирми за следващите етапи за да не се налага един земеделски производител или преработвател да се занимава с бумащина и с предварителни разходи, които се поемат от програмата.
- Какви са въпросите дискутирани за данъчната политика?
Два основни въпроса бяха дискутирани по темата и това са отмяна на акциза на горивата за земеделските производители и ясна методика за Данък Добавена Стойност на базата на средните добиви от едно стопанство.
Също така беше засегнат и въпроса за промяна на нормативната уредба и на данъчната политика по отношение на инвестиране, дарения, помощи с цел привличане на инвеститори, нещо което в момента не е достатъчно добре регламентирано за да работи добре.
- Какво се разбира под сигурност на доходите в аграрния сектор и какво се има в предвид под намиране на пазари за произведената продукция?
При проведените срещи много важно място заемаше факта, че доколкото това е правено всеки един приоритет за последните 23 години е решаван централно за цялата страна. Този подход не се подкрепя. според хората заети в бранша е нужно да се определят селскостопанските приоритети за всеки район, които да са съобразени с неговата специфика - животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и др. и този регион да се развива на тази база.
Също така има необходимост от ефикасни и гъвкави мрежи за сигурност (различни видове застраховки и осигуряване в аграрния сектор), за да могат да бъдат избегнати все по-сериозните и по-чести кризи и запазване на дохода на заетите в аграрния сектор.
Друг важен аспект е условия за създаване на "къси вериги" за продажба на селскостопанска продукция, т.е. директни продажби от производителя на купувача за да има реални пари при производителя заради които си струва труда и усилията от негова страна. Създаване на ежеседмични фермерските пазари, каквито има в цяла Европа и цял свят..
- Дискутирани ли са въпроси свързани с експорта и вноса на продукция в страната?
Да на няколко срещи особено с производители на плодове и зеленчуци се засегна въпроса на митнически режими и по специално за ограничаване на нерегламентирания внос на селскостопанска продукция, който буквално "убива" родното производство.
- Какви основни изводи си правите от направените срещи досега?
Моите впечатления са, че момента е изключително важен за създаване на благоприятни условия за утвърждаване и функциониране на средни земеделски стопанства, което ще доведе до създаване на средна земеделска класа в селските райони. Разбира се това не трябва да бъде за сметка унищожаването на едрите стопанства, на които в момента се крепи сектора. В същото време наред с посочените по горе условия, трябва да се даде възможност и на хора за които това не е основен поминък да развиват земеделието като странична дейност (или така наречените полупазарни стопанства).
Разбира се най-важното от всичко на държавно ниво е да се предостави ясна визия за пътя на развитие, който да не се променя за дадения период(2014-2020г.) защото в аграрния сектор нещата се случват с години. Това важи и с пълна сила за националното законодателство. Също така е изключително важно създаване на благоприятни условия в научно изследователските институти за разработване на патенти и иновации, които да са приложими в сектора.
- Г-н Колев, за последните 3 месеца обиколихте 14 общини от Северна България, в които се проведоха публични дебати със земеделските производители относно визията на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014-2020 г. Какви са според вас първите изводи от направените срещи?
Темите при проведените дискусии могат да бъдат разпределени в няколко основни насоки. Това са Директните плащания на площ, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), услуги и информация свързана с държавни и общински структури, данъчна политика, пазари за произведената продукция, сигурност на доходите в аграрния сектор, митнически режими, както и възможности за използване и прилагане на иновации от различни български институти от хората заети в сектора.
- Какво се случва при директните плащания на площ? За поредна година има много санкционирани за неправилно очертани площи? Как това се приема от Земеделските производители?
Да, както посочих това е най-коментираната тема при проведените срещи. Необходима е спешна промяна на съществуващия модел и програмата на национално ниво. Трябва да се дава възможност при очертаването на парцели за получаване на субсидии на самото място или от самия ползвател на дадения парцел да се отстраняват грешките при застъпвания, за да се елиминират глобите в следствие от това. Много точно трябва да се обяснява от администрацията (общинска и държавна) необходимо е да има пълна информация относно причините довели до налагане на глоба, за да е наясно дадения земеделски производител какво е сгрешил, и да не повтаря направената грешка. В повечето случаи тези грешки не са умишлени.
В процеса на работа изключително важно е разработване на единен кадастър (вкл. и на земеделските земи) и изчистване на припокриванията в граничните зони, заради които стопаните търпят парични санкции.
Много добре би било да се предоставят на земеделските производители цифровите модели на обработвани и ползвани от тях земеделски площи безплатно.
Необходим е механизъм за наблюдение и контрол на сроковете, заложени от страна на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по отношение на плащанията. Много важно е ако се казва от принципала на МЗХ, че парите се превеждат по дадена схема или субсидия на дадена дата - да се превеждат на всички посочени ползватели на дадената дата. Представете си обратната страна ако не си платите навреме данъците какво би следвало.
- Служебният министър по европейските въпроси Илияна Цанова обяви, че за да усвоим предвидените за България 15 млрд. евро за следващия програмен период до 2020 г., трябва да изпълним конкретни реформи. Какви промени да очакваме и как дискусиите по темата кореспондираха с Програмата за развитие на селските райони?
В новия програмен период еврофондовете слагат акцент върху иновациите, за природата, борбата с климатичните промени но това трябва да е свързано и с повишаването на конкурентоспособността, доходите и икономическия растеж. Парите от Европейския съюз у нас пак ще се усвояват през оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. За всяка програма ще се залагат конкретни индикатори и правила на които няма да се спирам сега.
Основният ключ тук е търсенето на синергичен ефект от няколко програми за една инвестиция. Например когато се инвестира в едно предприятие по ПРСР да се изгради инфраструктура до него по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР), да се изгради пречиствателна станция по Оперативна програма Околна среда (ОПОС) и да се осигури заетост чрез Оперативна програма човешки ресурси (ОПЧР).
За всяка една инвестиция е необходимо търсенето на добавена стойност всеки лев който се инвестира трябва да носи поне още един за да има ефект.
Друго което може да се направи в тази връзка и присъстваше в дискусиите е Проектите свързани с инфраструктура (пътища, здравна и образователна инфраструктура) за общини в селските райони да се изпълняват по Оперативна програма регионално развитие (ОПРР) 2014-2020 г.(като в същото време за всички останали дейности включително и комуникационната инфраструктура да бъдат допустими за подпомагане по Програмата за развитите на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.
По същия начин проектите за води и твърди отпадъци за общини в селските райони може да се изпълняват по Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." (ОПОС) (т.е. Пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), Пречиствателни станции за питейна вода (ПСПВ) и сметищата), като в същото време за всички останали дейности остават допустими за подпомагане по Програмата за развитите на селските райони (ПРСР) 2014-2020г..
Друга дейност която може да помогне е осигуряване на временна заетост в периоди с голяма концентрация на дейности, изискващи сезонен труд чрез използване на възможностите осигурени от Оперативна програма човешки ресурси (ОПЧР) и включване в нея на нови дейности, свързани със земеделието например при почистване на пасища от храсти.
Друго важно нещо за да се съживи живота в селските общини е да се осигури оперативна свобода за прилагане на територията на всяка една отделна община и на Местните инициативни групи (МИГ) и Местни инициативни рибарски групи (МИРГ).
При всички дискусии хората бяха за това да се субсидират такива области, които ще доведат до устойчив растеж, създаване на работни места и просперитет на селските райони.
- Знаете, че по ПРСР има много консултантски фирми, стана ли въпрос при дискусиите за тяхната работа?
Има много консултантски фирми, но както има сериозни и коректни, така има и консултанти "фантоми".
За всички от сектора с които проведохме срещи е изключително важно да имат гаранция с кого работят от тази гледна точка се обсъди един вариант с който всички до момента са съгласни че е приложим.
Възможно е консултантите да бъдат описани в публичен регистър видим на официалната страница на институцията която прилага ПРСР. Този регистър ще е препоръчителен, но всеки, който се докаже на базата на неговата работа като коректен и добър консултант - влиза в официалния списък. След това се препоръчва на кандидатите за даден район в който работи. Например, даден земеделски производител има нужда от нов трактор. Отива до "Единното гише" на областната земеделска служба и казва от каква машина има нужда.
Чиновниците му дават ваучер, срещу който консултантът изготвя документите за кандидатстване. Ако проекта бъде одобрен, от фонд "Земеделие" превеждат по банков път 5% от проекта на консултиращата фирма, а фермерът след шест месеца получава техниката направо в двора си. Без да губи време в бумащина, да проверява цените на земеделската техника, да сравнява оферти и да обикаляйки различните земеделски структури. Така всички са доволни, а системата работи.
- Какво имате в предвид с "Единното гише"?
Най общо това са услуги и информация свързана с държавни и общински структури.
В повечето разговори всички посочват, че имаме няколко държавни и общински структури по места, но като крайно получават различна, в повечето случаи объркваща информация от различните служби и в крайна сметка функцията на тези служби е опорочена. В този ред на мисли е необходимо да има само едно място където всеки който ще има досег с различните програми да комуникира с него.
Това място ще е образно казано "Единното гише". Там е необходимо да има пълна и точна информация за всяко едно подпомагане и разбира се това да се допълва от коректни консултантски фирми за следващите етапи за да не се налага един земеделски производител или преработвател да се занимава с бумащина и с предварителни разходи, които се поемат от програмата.
- Какви са въпросите дискутирани за данъчната политика?
Два основни въпроса бяха дискутирани по темата и това са отмяна на акциза на горивата за земеделските производители и ясна методика за Данък Добавена Стойност на базата на средните добиви от едно стопанство.
Също така беше засегнат и въпроса за промяна на нормативната уредба и на данъчната политика по отношение на инвестиране, дарения, помощи с цел привличане на инвеститори, нещо което в момента не е достатъчно добре регламентирано за да работи добре.
- Какво се разбира под сигурност на доходите в аграрния сектор и какво се има в предвид под намиране на пазари за произведената продукция?
При проведените срещи много важно място заемаше факта, че доколкото това е правено всеки един приоритет за последните 23 години е решаван централно за цялата страна. Този подход не се подкрепя. според хората заети в бранша е нужно да се определят селскостопанските приоритети за всеки район, които да са съобразени с неговата специфика - животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и др. и този регион да се развива на тази база.
Също така има необходимост от ефикасни и гъвкави мрежи за сигурност (различни видове застраховки и осигуряване в аграрния сектор), за да могат да бъдат избегнати все по-сериозните и по-чести кризи и запазване на дохода на заетите в аграрния сектор.
Друг важен аспект е условия за създаване на "къси вериги" за продажба на селскостопанска продукция, т.е. директни продажби от производителя на купувача за да има реални пари при производителя заради които си струва труда и усилията от негова страна. Създаване на ежеседмични фермерските пазари, каквито има в цяла Европа и цял свят..
- Дискутирани ли са въпроси свързани с експорта и вноса на продукция в страната?
Да на няколко срещи особено с производители на плодове и зеленчуци се засегна въпроса на митнически режими и по специално за ограничаване на нерегламентирания внос на селскостопанска продукция, който буквално "убива" родното производство.
- Какви основни изводи си правите от направените срещи досега?
Моите впечатления са, че момента е изключително важен за създаване на благоприятни условия за утвърждаване и функциониране на средни земеделски стопанства, което ще доведе до създаване на средна земеделска класа в селските райони. Разбира се това не трябва да бъде за сметка унищожаването на едрите стопанства, на които в момента се крепи сектора. В същото време наред с посочените по горе условия, трябва да се даде възможност и на хора за които това не е основен поминък да развиват земеделието като странична дейност (или така наречените полупазарни стопанства).
Разбира се най-важното от всичко на държавно ниво е да се предостави ясна визия за пътя на развитие, който да не се променя за дадения период(2014-2020г.) защото в аграрния сектор нещата се случват с години. Това важи и с пълна сила за националното законодателство. Също така е изключително важно създаване на благоприятни условия в научно изследователските институти за разработване на патенти и иновации, които да са приложими в сектора.
