Томислав Дончев: Парите по проектите трябва да се движат по-бързо

Всеки един договор, по който има забавяне в извършване на дейностите, ще бъде прекратяван, заяви министърът по управление на средствата от ЕС

212 ~ 7 мин. четене
Автор: Мария Владимирова

Г-н Дончев, с каква сума ще разполага България през следващия програмен период?

Преговорите не са приключили. Ситуацията е много динамична, правят се нови предложения, както в посока ограничаващи фактори за бюджета, така и редица страни настояват за съкращаване на бюджета в настоящия вариант. Така че е много рано да се правят окончателни сметки.

Преди две седмици падна “обратната предпазна мрежа” като механизъм за ограничаване на средствата и се запази т.нар. capping, кoйто определя тавана при финансирането. Така, ако се водим по този таван от 2,5% от БВП, означава, че страната ни ще получи около 8 млрд. евро само по оперативните програми без националното съфинансиране, без програмата за развитие на селските райони.

Тази сума подлежи на някои предложения и корекции. В различните варианти общата финансова рамка с националното съфинансиране би могла да се движи между 18 и 20 млрд. лева.  

Държавата ще се справи ли с това съфинансиране?

Ползването на европейските средства е първостепенен политически приоритет. През никоя от годините осигуряването на съфинансирането не е поставяно под въпрос. По отношение на тези пари не се пести!

Това е все едно да спестиш два лева и да загубиш осем. Никога не сме си го позволявали. Това е шансът на България и ако някой пести тук, би пропилял този шанс.

Кои ще са приоритетните програми за България след 2014 г.?

Няма такива, всички програми са важни. Щом има оперативна програма, щом има цел и проект, който е влязъл вътре, означава, че е важен.

Разбра се, че ще има ограничаване на броя на инструментите, ще се отрази ли това на финансирането по тях?

Не, няма да се отрази. Има държави, които следващия програмен период ще имат една оперативна програма и това в никакъв случай няма връзка с обема пари.

България този програмен период има седем финансови инструмента. Според взетото до момента решение, през следващия програмен период те ще са пет. Дали ще са по-малко или броя им ще се запази е тема, която ще разискваме тази есен.

По-малкото финансови инструменти означава по-интегрирани проекти и по проста система. Това е единствената цел, заради която се прави това намаляване на броя им. Това означава, че се ограничава броя на сферите или обема проекти, които ще бъдат засегнати.

В крайна сметка, ние имаме много сектори, по които работим – и градска среда, и енергийна ефективност, и безопасност, здравеопазване, образование, и води, железници, пътища, електронно правителство и т.н.

Една оперативна програма по правило финансира един, два или повече сектора. ОП „Регионално развитие“ финансира цял спектър от дейности. Няма връзка между броя на проектите и обема на финансирането. Ситуацията е същата като тази да имате 4 хиляди лева и да има значение в колко банкови сметки ги държите.

Какъв ще бъде делът на евро средствата в българската икономика през следващите години?

Зависи от това как се развива и самата икономика. В момента евро средствата имат много значим дял в българската икономика. Макар че не са повече от 10% от публичните разходи. Значението им е огромно, защото те са сериозна част от средствата за публични инвестиции, особено в инфраструктурата, където те представляват над 50%.

Това със сигурност е огромна част от ресурса, с който правим реформи. Не са чак толкова големи по обем, обаче са с огромно значение. Ако го обърнем в строителна терминология, те са арматурата; ако обърнем в автомобилна – са турбината в двигателя. Те са това, което ни карат да се движим по-бързо.

Една много сериозна част от ръста на брутния вътрешен продукт се дължи на европейските пари. Огромна част от построеното, от това, което хората виждат, мога да пипнат и да ползват, е направено с пари от ЕС. Нищо не променя така България, както европейските пари.

А и не толкова бързо, колкото ми се иска, но те облагородяват и подобряват публичния сектор.

Казвали сте, че не сме шампион по усвояване на евросредства, но не сме и на последните места. Къде всъщност се намираме?

България е горе-долу на едно ниво с държави като Чехия и Италия. Класацията е динамична. Може би този извод трябва да се направи след края на годината, но със сигурност България е достигнала плащанията на стара държава-членка като Италия.

По какво имаме още да работим – да се подобри качеството на самите процедури или да се наблегне на подготовката на кадрите. От какво не сте доволен?

Всичко трябва да е на професионално ниво. Много е лошо когато един ръководител изпадне в доволство. Това би означавало, че той не следва никакви цели и не мобилизира в достатъчна степен всички останали да работят.

Има много неща, с които България и в частност моят екип, от които, ако не да се гордеят, то поне да могат да бъдат удовлетворени.

България тръгна практически от нулата. В момента е нормален средноевропейски играч, когато говорим за ползване на европейските пари – и по отношение на контрола, и по отношение на ефекта, и на скоростта. Казвам това, за да бъда справедлив към всички, работещи в сектора. Но, ако ме питате какво искам да се подобри – според мен не е изчерпен ресурсът. Някои от правилата трябва да бъдат по „човешки”. Някои от институциите, стремейки се да запазят системата чиста и стабилна, прекаляват с административните изисквания.

Системата би могла да работи и по-бързо. Парите трябва да се движат по-бързо, защото стоейки в нечия сметка, те не вършат никаква работа. Парите трябва да се превърнат в асфалт, в плочки, в бетон, в арматура, в училищни пособия, в изолации, в проведени курсове за професионално обучение...Нямаме нужда от пари по сметки, имаме нужда от продукт.

Иска ми се всички експерти в системата никога да не забравят голяма цел. А целта на всеки един проект е по-високото качество на живот. Важно е те никога да не подменят тази цел в името на някой бюрократичен детайл.

Предвижда ли се промяна в правилата за онлайн информационните агенции и новинарски сайтове, чрез които да има се позволи да кандидатстват пряко по европроекти, като бъдат признати те за електронни медии?

Текстът на директивата е категоричен - там става дума за закупуване на ефирно време. Малко над половината от държавите-членки прилагат този текст, друга част - не го правят.

Към момента не съществува закон, който да го позволи такова пряко договаряне. Към момента не се обсъждат промени, което е за съжаление на медиите в интернет, тъй като безспорно те са много значима част от пазара и е важно и те да могат да се възползват от тази възможност. Но в текста изрично става дума за ефирно време – радио и телевизии.

Възможно ли е България да изгуби евросредства през тази година? И какъв е напредъкът по програмите за развитие на селските райони, „Рибарство“ и „Околна среда“?

По оперативните програми не се очаква България да загуби средства. По принцип това може да случи, ако се наблюдава  т.нар. автоматично освобождаване на средства. Парите трябва да се усвояват с едно определено темпо, те не могат да бъдат платени в последния момент и когато темпото премине червената линия, неусвоените до момента пари се губят.

В този смисъл България не се очаква да има загуби, за разлика от други държави.

Да, за Програма за развитие на селските райони има риск. На първо място той се дължи на ниската атрактивност на някои категории мерки. Както и на изключително късния старт на селската програма. Това важи и в още по-голяма степен за програмата „Рибарство”, където нормативната уредба, по която работи програмата, беше приета едва през 2010 г. Там риск има. Колегите работят и искрено се надявам да успеят, за да бъде този риск минимизиран.

Каква е сумата на договорените и разплатените средства до момента?

Платените средства са близо 4.3 млрд. лева, което означава почти 28%. Договорените средства са 92%, което е над 14.3 млрд. лева. Огромната част от ресурса вече е вкаран в проекти, които са в изпълнение.

Все пак ние имаме право да договаряме до края на 2013 г. и да плащаме до края на 2015 г.

Колко ще бъде сумата до тогава?

Със сигурност ще договорим 102 %. Това е т.нар. свръхдоговаряне, което позволява да използваме икономиите по някои програми за пренасочване по други проекти. По програмата за околната среда вече има договорени над 120%.

Относно плащанията мога да кажа, че не могат да поставя друга цел освен максималната, т.е. отговорът ми трябва да бъде – 100 %.

Ще бъдат ли спирани проекти, по които има забавяне или липса на инвестиционен интерес през последните месеци?

Това се случва по програмата за регионално развитие. Не знам защо това трябва да е изненада. Ако някой има одобрен проект и има сключен договор и дълго време на прави нищо е съвършено нормално договорът да бъде прекратен. Защото така се създава едни резервирани пари, които стоят някъде и не вършат нищо.

Ако това се случва с някой бенефициент – било то община или друга институция, която не върши нищо, напълно нормално е да договорът да се прекрати и парите да отидат там, където ще дадат резултат.

Същото ще се случи и по програма „Околна среда”. Който има договор сключен от две години и не прави нищо за изпълнението му, договорът му ще бъде прекратен и ще бъде сключен с този, който е по подготвен.

Как едни успяват, а други не?! В една голяма част от общините се справят наистина добре, други не чак толкова добре. Ще изпращаме експерти, които да им бъдат в помощ при усвояването на евросредства. Сега разработваме и проект с националното сдружение на общините, които трябва да организират нарочна помощ на общините, за да се спрвят те по-добре. Това ще бъде акцент и през следващия програмен период.

Надяваме ли се все още на проверка от страна на ОЛАФ по АЕЦ „Белене”?

Аз присъствах на срещата с г-н Кеслер в София, където казусът АЕЦ „Белене” беше обсъждан. Това не е проект с европейско финансиране, така че няма формално условие той да бъде разследван от ОЛАФ. Но като една от най-добрите организации в света, свързана с разследване с финансови престъпления, при нужда експерти от ОЛАФ биха могли да помогнат на българските службите.

Беше ли изказана такава готовност от г-н Келсер?

Не беше коментирано в детайли, а по-скоро принципно. 

- Един страничен въпрос. Международна асоциация по въздушен транспорт алармира за опасност от фалити на агенции за продажба на билети, заради закъсняващите плащания от държавата и бизнеса. Министерствата и ведомствата ползвали отложено плащане, което затруднява превозвачите. Разбра се, че Европейският парламент плаща билетите си само с кредитни карти.

- Бих се усъмнил сериозно администрацията на Министерски съвет да е бавила такива плащания.

Подкрепи Economic.bg