Тръбите на Путин, или доколко зависима е ЕС от руския газ
България е на второ място по дела на потребление на синьо гориво от \"Газпром\" в целия EС
Зависимости
260
~ 2 мин. четене
България е на второ място по енергийна зависимост от "Газпром" с 89% потребление за сметка на руското синьо гориво. Това показва публикуваната от британското сп. The Economist графика за енергийна зависимост от Москва на страните от Европейския съюз (ЕС).
Със 100% руски внос на газ са само четири държави - Финландия, Естония, Литва и Латвия. С над 4/5 от потреблението зависими от "Газпром" са още Словакия (83%) и Унгария (80%), като последните две са принудени да подават по реверсивните си връзки синьо гориво на съседната Украйна.
Според графиката, Гърция обаче е зависима на 56% от доставките на руски газ, който се транзитира от България по действащия газопровод. Тоест, при спиране на доставките не е ясно дали Гърция ще може да ни подава гориво по реверс, освен ако не става дума за количествата от собствени запаси.
Северната ни съседка Румъния е зависима от "Газпром" по действащия тръбопровод на едва 24%, но газовата връзка със страната обаче все още не е доизградена, като един от проблемите е в необходимостта да бъде прокарана тръбата по дъното или под р. Дунав.
„Кризата в Украйна е предупреждение за цяла Европа – не само заради това, че има военни действия или хаос по границите, а защото неплатените доставки от Украйна поставят под заплаха транзита за цяла Европа”, пише Economist.
Изданието коментира, че Европа би могла да оцелее при кратко прекъсване на доставките – в рамките на няколко седмици, получавайки газ по газопроводите, които заобикалят Украйна. Според президента на "Газпром" Алексей Милер става дума за „Северен поток” по дъното на Балтийско море и за тръбата през Беларус „Ямал – Европа”, освен това според него продължавали строителните работи по газопровода "Южен поток".
Припомня се, че ЕС успя да изгради някои междусистемни връзки от последната газова криза в началото на 2009 г. В момента страните-членки бързат да намалят енергийната зависимост. Но мерките, включващи по-голямо запълване на газохранилищата, както и изграждането на повече интерконетори и диверсифициране на източниците за доставка, ще отнемат още няколко години.
В дългосрочен период Европа би могла да внася повече втечнен природен газ (LNG) от новите доставчици, предимно от Америка. Също така би могла да използва норвежката хидроенергия. Засега Европа не може да си позволи да остане без руския газ, както и Кремъл не може да продължи без европейските си потребители.
Със 100% руски внос на газ са само четири държави - Финландия, Естония, Литва и Латвия. С над 4/5 от потреблението зависими от "Газпром" са още Словакия (83%) и Унгария (80%), като последните две са принудени да подават по реверсивните си връзки синьо гориво на съседната Украйна.
Според графиката, Гърция обаче е зависима на 56% от доставките на руски газ, който се транзитира от България по действащия газопровод. Тоест, при спиране на доставките не е ясно дали Гърция ще може да ни подава гориво по реверс, освен ако не става дума за количествата от собствени запаси.
Северната ни съседка Румъния е зависима от "Газпром" по действащия тръбопровод на едва 24%, но газовата връзка със страната обаче все още не е доизградена, като един от проблемите е в необходимостта да бъде прокарана тръбата по дъното или под р. Дунав.
„Кризата в Украйна е предупреждение за цяла Европа – не само заради това, че има военни действия или хаос по границите, а защото неплатените доставки от Украйна поставят под заплаха транзита за цяла Европа”, пише Economist.
Изданието коментира, че Европа би могла да оцелее при кратко прекъсване на доставките – в рамките на няколко седмици, получавайки газ по газопроводите, които заобикалят Украйна. Според президента на "Газпром" Алексей Милер става дума за „Северен поток” по дъното на Балтийско море и за тръбата през Беларус „Ямал – Европа”, освен това според него продължавали строителните работи по газопровода "Южен поток".
Припомня се, че ЕС успя да изгради някои междусистемни връзки от последната газова криза в началото на 2009 г. В момента страните-членки бързат да намалят енергийната зависимост. Но мерките, включващи по-голямо запълване на газохранилищата, както и изграждането на повече интерконетори и диверсифициране на източниците за доставка, ще отнемат още няколко години.
В дългосрочен период Европа би могла да внася повече втечнен природен газ (LNG) от новите доставчици, предимно от Америка. Също така би могла да използва норвежката хидроенергия. Засега Европа не може да си позволи да остане без руския газ, както и Кремъл не може да продължи без европейските си потребители.
