Трябва държавна намеса в пчеларството

- Г-н Моллов, на 22 април пчеларският бранш организира протест в София? Какъв е проблемът, който породи вашето недоволство?

- Проблемите в пчеларството открай време не са един или два. В предизборната ситуация, в която се намираме в момента, може би дойде времето браншът да даде гласност на нередностите, които не са никак малко. Иначе просто няма кой да ни чуе.

- Обвързани ли са тези проблеми с увеличаващата се смъртност сред пчелите, която наблюдаваме напоследък?

- Това е единият от аспектите. Ние алармираме от много време, че в пчеларството съществуват множество изменения, които се характеризират с промените в климата, в земеделието, в технологиите, в лекарствените продукти и в още редица фактори. Фактори, които изискват технологично време за наместване.

- Каква е причината за тази висока смъртност?

- Научните кадри в нашата сфера не могат все още да дадат еднозначни отговори какво точно поражда бързото изчезване на пчелите. Това обаче не е проблем само у нас, а почти навсякъде по света. Съществува и друг аспект, който споменава дори и Алберт Айнщайн. По думите му, човечеството ще е поставено на карта в много кратък период след изчезването на пчелите - може би 3-4 години, поради факта, че пчелните колонии участват в биологичното разнообразие и имат много важна роля в опрашването на близо 2/3 от културите. Това автоматично означава, че част от храната на хората ще бъде изгубена. От тази гледна нашето притеснението не е само, че ще изгубим своите инвестиции и поминък. Притеснени сме и защото цялото биологично разнообразие, а оттам и човечеството, е поставено на карта.

- Какво е отношението на държавните структури към този проблем?

- Тези, които са призвани да мислят за оцеляването на хората - политиците и управляващите, нехаят за проблемите, пред които сме изправени. Земеделското министерство не дава възможност за провеждането на сериозен дебат по темата. Много пъти сме разговаряли с представители на държавните органи за изготвянето на специален план за развитие на бранша, но резултатът винаги е бил нулев. Истината е, че бюрократичните структури се захващат с всякакви проблеми, но не и с тези, които са на дневен ред в обществото. Необходими са специални мерки.

- Защо излизате на протест точно сега, при положение, че проблемите съществуват отдавна?

- Пчеларството е един доста тънък занаят. Първоначално се изискват немалко инвестиции, които се избиват постепенно. Процесът е дълъг и ако не бъде подкрепен от държавата, става проблем за всички пазарни участници. Не бива пчеларите да бъдат обвинявани, че използват сегашното предизборно време, защото протестът може би дори е закъснял. Възможно е да се окаже, че нашият бранш ще остане гладен още през тази година. Този глад няма да бъде само глад на трапезата в семействата ни, но също така ще означава и сериозни загуби на инвестиции. Щом стигнахме дотам, че да излезем на протест, значи ножът е опрял до кокала.

- Има ли интерес на чуждестранни инвеститори към финансиране на родното пчеларство?

- Интерес от чуждестранни инвеститори няма. Браншът се крепи само на българските предприемачи. Ние успяхме през последните 3-4 години да изградим пчеларска програма, чрез която се получава едно инвестиране в сектора от около 2-3 млн. лв годишно. Сумата не е голяма, но на фона на цялата икономическа обстановка е важно, че все пак я има.

След проблемите, които започнаха с изчезването на пчелите обаче може да се окаже, че тези инвестиции наистина са отишли на вятъра. Затова пчеларите искаме специални мерки. Говорим за механизми, но не само в България, а на ниво ЕС, които да поставят пчеларството като приоритетен отрасъл в земеделието, като една от съставните му части. Причината е, че другите основни отрасли - животновъдство и растениевъдство, не може да функционират нормално без пчеларството. Това е една симбиоза, която дава лика на цялото земеделие.

- Какви са очакванията на пчеларите настоящия сезон?

- През последните 10 години направихме пчеларството един сериозен бранш, с който да храним семействата си. По-големите пчеларски ферми изхранват дори по няколко семейства. При един евентуален крах на бизнеса, голяма част от пчеларите ще легнат на гърба на социалната ни система, което сериозно ще затрудни икономическата ситуация в страната. Пчеларите у нас не са никак малко - около 50 хил. човека. Това означава, че бедността ще застигне много хора.

След голямата загуба на пчели, която претърпяхме, ще трябват сериозни консултации в бранша, за да можем да излезем с коректна прогноза за сезона. Ако загубите са в рамките на очакванията ни, ще претърпим почти пълна загуба на инвестициите, които сме вложили.