Твърдите действия и техните неприятни последици
Руско-американските отношения навлязоха в неуправляема буря
Откакто Русия нахлу в Крим, руско-американските отношения, които и без това не бяха устойчиви, навлязоха в неуправляема буря.
Администрацията на Барак Обама остро критикува действията на Москва и съставя черни списъци на ръководители и хора, тясно свързани с президента Владимир Путин и банка "Россия".
Стопанинът на Белия дом обяви неотдавна, че може да въведе още по-големи санкции, ако Русия със своите действия провали изборите в Украйна. Но едновременно с това държавният секретар Джон Кери преговаря с Русия за намаляване на напрежението в Източна Украйна. Според много конгресмени и представители на истаблишмента този подход е изключително уязвим.
Възмущението по повод на действията на Путин е обосновано и разбираемо. В момента проруските опълченци в Източна Украйна с помощта на Москва усилват натиска срещу украинските сили за сигурност, което доведе до ожесточени улични сблъсъци. Но ако трябва сериозно да направим оценка на американските интереси, трябва да вземем под внимание независимо дали това ни харесва или не факта, че ние трябва да си сътрудничим с Русия по широк кръг от международни въпроси, включително тези, които имат жизненоважно значение за интересите на американската национална сигурност.
Най-очевидните сред тях са Иран и Сирия. Това са нашите противници - с ядрени амбиции в единия случай /Иран/ и с химическо оръжие - в другия /Сирия/. Макар че Вашингтон и Москва са съгласни, че не трябва да се допусне Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, между тях има разногласия относно средствата за постигане на тази цел. Русия традиционно се съмнява в успеха на санкциите срещу други страни и Вашингтон трябваше да положи големи усилия, за да убеди Путин в правилността на санкциите, действащи в момента. Що се отнася до Сирия тук нещата са още по-сложни. Вашингтон иска Асад да си ходи, а Москва до ден-днешен го подкрепя. Изявлението на Обама за нанасянето на въздушни удари принуди Путин да действа. Той постепенно успя да убеди Асад да се откаже от своя арсенал с химически оръжия в замяна на американската сдържаност.
Сега проблемът се състои в това, как да се запази това единство в тези тежки времена. Техеран и Дамаск могат да се окуражат и да се ободрят от всяка стъпка, даваща сигнал за готовността на Русия да отслаби натиска. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков вече спомена за вариант с прилагането на "ответни мерки" срещу Запада по иранския въпрос, "ако ни принудят към това". И Москва разполага с много възможности, за да превърне своите думи в дела. Например, Москва и Техеран в момента преговарят за програмата "петрол в обмен на стоки", в рамките на която Иран може да внася стоки и оборудване от Русия на обща стойност до 20 милиарда долара в замяна на 500 000 барела петрол дневно.
Още един ключов въпрос за Вашингтон - ядрената сигурност. Тъй като ядрените материали на много места в Русия до ден-днешен не са поставени под надеждна охрана, а САЩ е най-вероятната мишена за ядрен тероризъм, контролът върху съхраняването на ядреното гориво и радиоактивните материали в Русия трябва да се превърне в приоритет за САЩ. В тази връзка изключително неразумно изглежда неотдавнашното решение на министерството на енергетиката да откаже да финансира руските сили за реагиране, отговарящи за сигурността на ядрените материали.
Съществува някакъв парадокс в това, че решението да се откажем от сътрудничеството, в което САЩ са изключително заинтересовани, не беше ответно действие на Русия, а инициатива на Вашингтон. Това показва, че днес Вашингтон не разбира напълно правилно приоритетите си. На повечето наблюдатели подобна забележка може да им се стори цинична, но действията на Путин в Украйна повлияха на американските ценности, но не и на американските интереси. Ако погледнем на украинските събития от егоистична гледна точка, то те са второстепенни в сравнение с Иран, Сирия и ядрената сигурност.
Вашингтон трябва да вземе решение за своите външнополитически приоритети, ако напрежението в Източна Украйна не намалее. Да са даде приоритет на украинските събития, като се забравят всички останали международни проблеми - опасна стратегия. Преговорите не доведоха до нищо, а по-напористите действия срещу Русия едва ли ще принудят Путин да отстъпи, защото той е настроен решително и не възнамерява да загуби влиянието си в Източна Украйна, а също така много желае да покаже силата на Русия. Нещо повече, ожесточаването на позицията спрямо Русия лесно може да доведе до неприятни последици, защото Москва в отговор може да подкопае основополагащите интереси на националната сигурност на САЩ. Двойният подход, подразбиращ приемането на целенасочени санкции срещу Русия от една страна, и сътрудничество с Москва от друга е ненадеждан и объркващ. И въпреки това по-добра алтернатива няма.
--------
Свен Ерик Фикеншер, научен сътрудник в програмата International Security Program и проекта Project on Managing the Atom. Той работи в Училището "Джон Кенеди" на Харвардския университет. Статията ву е публикувана в "The National Interest" и цитирана от БГНЕС.