Законът за търговските вериги ще повиши цените

Запознати ли сте с текстовете в предвиждания закон за търговските вериги? Как ще ги коментирате?

Запознахме се с предложените промени едва на 07 март, когато проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ беше внесен в парламента. До този момент не бяхме получили никакъв официален текст, въпреки че за промени в ЗЗК се говори от много време.

Според нас предлаганите регулации са груба намеса на държавата в свободата на договаряне и водят до повишаване на административните тежести, влошаване на бизнес средата и отблъскване на големи инвеститори, каквито са международните търговски вериги. До момента само членовете на нашето сдружение са инвестирали в България над 4 млрд.лв. и са открили над 22 хил. работни места.

Макар че проектът се аргументира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, основните промени се правят в ЗЗК, който е общ закон, и тихомълком и без обсъждане с бизнеса, регулацията за "значителна пазарна сила" ще засегне множество предприятия от всички сектори на икономиката, а част от текстовете ще засегнат всички търговци с оборот над 50 млн. лв.

Според Корнелия Нинова (от БСП) текстовете са подготвени от екип към вицепремиера Даниела Бобева след "множество срещи с представители на търговските вериги, организации на производителите и потребителите". На какви срещи сте присъствали и какво мнение сте изразили относно плануваните законодателни промени?

На 12 март за първи път имаше работна среща между наши експерти и експерти от екипа на г-жа Бобева и ние за първи път дадохме своето становище по промените в ЗЗК и направихме предложения. Едно от тях е да се въведе европейския модел на саморегулация и да се създаде независима структура, която да решава спорове по веригата от производителя през преработвателя до търговеца.

Около две седмици преди това Сдружението за модерна търговия беше поканено на две срещи – една опознавателна с екипа на вицепремиера Бобева и втора, инициирана от заместник – председателя на Народното събрание г-жа Мая Манолова, на заседание на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения. Нито преди, нито по време на срещите или след тях ние получихме официално предлаганите промени в ЗЗК. Извън това няколко търговски вериги са имали двустранни срещи с икономическия и със земеделския министър, но темите не са включвали обсъждане на регулации в сектора.

Изолирането на търговските вериги и работодателските организации от диалога по този проект доведе до парадокса да се предлага ограничаване на конкуренцията чрез закон за нейната защита. Ние изразихме категорична позиция, че готвените ограничения са вредни за бизнеса и в ущърб както на производителите, така и на потребителите. Например, новите ограничения ще принудят големите вериги да се откажат от малките и новите доставчици, които биха имали нужда от допълнителни услуги, например маркетингови, за стимулиране на продажбите. Това от своя страна ще ограничи достъпа до пазара на нови стоки и така ще се ограничи асортиментът за клиентите.

Освен това, предложенията ще доведат до ограничаване на конкуренцията в сектора и повишаване на цените. Това се потвърждава и от международния опит. През 1996 г. "законът Галан" във Франция, който се намесва в ценообразуването между големите търговски вериги и техните доставчици, предизвиква покачване на реалните цени с около осем процента за следващите няколко години.

По думите на депутати от БСП целта на закона е да се въведе пазарен принцип и равнопоставеност между производители и търговци. Възможно ли е да бъдат постигнати тези цели със закон, регулиращ дейността?

Предлаганите промени не само, че не въвеждат равнопоставеност в отношенията, но дискриминират търговците спрямо производителите, а с прага от 50 милиона лева и големите бизнеси спрямо по-малките. Често самите производители имат по-голяма пазарна сила от търговците. С промените в закона може да се стигне до абсурда търговец с един, два или пет процента дял от пазара да влезе в списъка на компании със значителна пазарна сила, докато негов доставчик с 50% дял от своя пазар да е извън този списък.

В България равнопоставеността е гарантирана от това, че секторът е силно конкурентен. На пазара на бързооборотни стоки има много участници и никой от тях няма монополно или господстващо положение.

Говори се за монопол на веригите. Какъв е делът на най-големите вериги в бранша у нас?

Няма как да се говори за монопол на търговските вериги в България, тъй като топ 10 на компаниите в сектора държат едва 33% от пазара, а най-голямата компания има под 10% от него. Концентрацията в търговията на бързооборотни стоки у нас е най-ниска сред страните в ЕС и в пъти по-ниска в сравнение със страните от Западна Европа. В много от тях най-големите пет компании в сектора държат над 70% от пазара, докато в България този дял е около 25%.

В България делът на всички международни компании в сектора е под 30%, а цялата модерна търговия, която включва няколко десетки търговски вериги, има около 40-45% от пазара. Останалият дял се държи от хиляди малки магазинчета и пазари.

Какъв процент от продадените стоки във веригите са български?

Според проучване на СМТ, около 55% от стоките във веригите са на български производители, а при някои делът достига 75%. Средно всеки от членовете на нашето сдружение работи с над 830 български доставчици.

Има спор дали търговските вериги трябва да публикуват в интернет условията си за доставчиците (говори се дори и за цели договори) и новият закон предвижда обсъждане на подобна стъпка. Какви биха били плюсовете и минусите от нея?

Изискването в проекта за промени в ЗЗК за публичност на общите условия и типовите договори също ограничава конкуренцията, тъй като всяка компания ще бъде информирана за условията в договорите на другите и вероятно би взаимствала някои идеи от тях. В момента по закон обмяната на инфорация за текстове от общите условия дори би се приела за картел. Много големи вреди ще нанесе и предвидената административна намеса в текстовете на договорите, одобряването на тези договори от държавата, забраната за предоставяне на съпътстващи услуги, характерни за модерната търговия, както и бруталната намеса в ценообразуването. Предлаганите свръхрегулации в България на успешно работещи на Запад бизнес модели на модерна търговия противоречат и на европейското право, което може да доведе до наказателна процедура срещу държавата от Европейската комисия.

Как могат да бъдат избегнати злоупотребите и нелоялните търговски практики в бранша - чрез закон или чрез друга идея?

В своята „Зелена книга” Европейската комисия изрично подчертава, че националните регулации не работят добре, както и че има риск да ограничат конкуренцията в ЕС и да навредят най-силно на малките предприятия. В Европейския съюз и в България отдавна се върви по пътя на саморегулацията чрез т.нар. „Инициатива на веригата за доставки” (Supply Chain Initiative).

Тя е базирана на 10 принципа за добри търговски практики и се подкрепя от основните европейски институции, според които държавите членки на ЕС трябва да я подпомагат. В инициативата за саморегулация вече са регистрирани 14 български компании, четири от които са членове на Сдружението за модерна търговия, а други три вериги от СМТ са в процедура по регистрация.

Според нас това е най-доброто решение. На срещата ни с екипа на вицепремиера Бобева ние предложихме да се създаде на национално ниво специална структура към земеделското министерство, към която да се създаде помирителна комисия за решаване на споровете по веригата от фермера до търговеца.

Система за саморегулация включва и назначаването във всяка компания на специален независим от търговския отдел служител, нещо като вътрешен омбудсман, който ще бъде обучен да разрещава спорове. Ако той не успее да намери решение, се минава на национално ниво. Последната инстанция е на ниво ЕС, която има право да изключи компания от „Инициативата за веригата на доставки”, ако тя не се съобрази с нейно решение и нарушава принципите на добри търговски практики.