„Алфа Рисърч“: Формацията на Петков и Василев се бори за второто място

В следващия парламент влизат шест политически формации, а мнозинство за съставяне на кабинет би се постигнало с гласовете на три до четири партии. Първа политическа сила би била ГЕРБ-СДС. Ако изборите са сега, партията на бившия премиер Бойко Борисов би получила 23.1% от гласовете на избирателите.

Новата политическа формация на бившите министри Кирил Петков и Асен Василев стига до третото място с 15.9% от гласовете, като е на по-малко от един пункт след втората – БСП. Това сочи регулярно социологическо изследване на електоралните нагласи, проведено от „Алфа Рисърч“ в периода 4 – 10 октомври 2021 г. сред 1123 респонденти.

„Демократична България“ (10.9%) се конкурира с „Има такъв народ“(10.4%) за четвъртото място. Забелязва се огромен срив в подкрепата за партията на Слави Трифонов, която бе победител на миналите парламентарни избори.

И двете формации страдат сериозно от отлив на избиратели към новия проект на бившите служебни министри. Особено силен е сривът при ИТН, които само за месец спадат с 5 процентни пункта и така подкрепата за партията се стопява  наполовина спрямо юлските избори. „Демократична България“ също губи между една шеста и една пета от своите избиратели, привлечени от новия проект. Издигането обаче на собствена президентска кандидатура, както и по-силната й политическа идентичност, намаляват щетите от този процес.

Пети в следващ парламент влизат ДПС с 9.3%. Извън 4-процентовата бариера за влизане остават „Изправи се БГ! Ние идваме“, които биха получили едва 3.2% от гласовете на гражданите.

Президентската битка

Социологическото проучване отрежда първо място на президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова, които биха получили 42.6% от гласовете на избирателите. След тях на второ място остават Анастас Герджиков – Невяна Митева с 28.1%. Двойката Лозан Панов – Мария Касимова Моасе получават едва 8.2%.

От „Алфа Рисърч“ съобщават, че  проучването е проведено непосредствено след обявяване кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и съдия Лозан Панов и преди издигането на Мустафа Карадайъ, така че то отразява най-първите обществени реакции, преди претендентите да са по-широко популяризирани и припознати от избирателите.

Настоящият президент Румен Радев  влиза в надпреварата с 42.6% от вота на твърдо решилите да гласуват. Най-силна е подкрепата, която получава от симпатизантите на БСП (над 90% от тях) и Изправи се.БГ (80%). Малко над две трети от привържениците на ИТН и на „Продължаваме промяната“ също биха дали гласа си за него. След издигането на Лозан Панов, една четвърт от симпатизантите на ДБ изразяват подкрепа за Радев. 

За Анастас Герджиков над 80 на сто от електората на ГЕРБ заявява поддръжката си за него. Освен техния вот, той съумява да привлече и една по-разнородна периферия от около 7 на сто, с което надхвърля вота за ГЕРБ. За него биха гласували около 15% от привържениците на „Продължаваме промяната“, 12% - от тези на „Демократична България“, около 30% симпатизанти на ВМРО и 10% - на други политически сили. Сериозни са позициите му сред висшистите и хората от по-големите градове, където има най-високи шансове да увеличава подкрепата си.

Кандидатурата на Лозан Панов оказва сплотяващ ефект върху „Демократична България“, поради симпатиите на около една четвърт нейните привърженици към Румен Радев, за момента той получава по-нисък от парламентарния й резултат. Възможно е неговата кандидатура да изиграе по-голяма роля в изборите за парламент, отколкото за президент, но той има потенциал и да увеличи своя вот.

Избирателна активност

Проучването сочи, че 52.7% от пълнолетните български граждани смятат да гласуват на предстоящите президентски избори, а 47.6% – на извънредните парламентарни. Оправдават се очакванията, че избори две в едно водят до повишаване на избирателната активност, а президентският вот  по традиция предизвиква по-голям интерес.

Хипотезата на старта на кампанията е за около 400 000 гласували повече в сравнени с юли, когато беше регистрирано най-ниското участие на парламентарни избори. Факторите, които могат да обърнат тази тенденция, са развитието на утежняващата се COVID ситуация,  ефектите от машинния вот в условия на два избора и евентуално рязко влошаване на икономическата ситуация в страната.