Компании
България може само да спечели от въвеждането на еврото
Страховете от увеличение на цените са несъстоятелни
~ 8 мин.
България като страна-член на ЕС е длъжна да задълбочи интеграцията си, чрез участие в Икономическия и паричен съюз (ИПС), т.нар. еврозона, въпреки че не е определен срок за това. Преди фактическото членство в еврозоната, страните членки на ЕС и кандидати за членство в ИПС, биват приемани във Валутно-курсов механизъм II (ВКМ II, от англ. ERM II), т.нар. чакалня на еврозоната. След като е член на ВКМ II поне две години страната трябва да отговаря на критериите за конвергентност.
Присъединяването към еврозоната често се реферира като политически акт, както от страна на кандидатстваща страна, така и от страна на приемащите и гласуващи членовете на еврозоната и ЕЦБ, който акт е извън чисто техническото изпълнение на критериите за конвергентност.
Периодично в публичното стопанство, а и в специализираните среди се разгаря дебатът „За” и „Против“ членство в еврозоната, като се представят доводи и в двете посоки.
Загубата на суверенитет и способност за самостоятелна парична политика на БНБ, нуждата от влагане и гарантиране на средства в Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) , инфлация в резултат от замяната на националната валута с еврото, дълговата криза в Гърция и проблемите на други страни-членки на ИПС, лесното привнасяне на шокове от големите страни-членки, са сред основните доводи „Против“.
На противоположния полюс са привържениците, според които позитивите от членството са несравнимо повече, а именно: задълбочената интеграция и по-малка възможност за отклоняване от евро-атлантическата ориентация; възможността за наднационална подкрепа на страната и финансовата система при кризи; повишеното доверие в надзора заради членството в Евросистемата и участието в Единния надзорен механизъм; възползване в пълнота от политиката на отрицателни лихви и на покупки на активи, провеждани от ЕЦБ, целящи повишаване на стопанската активност и ценовото равнище до таргетираните 2%; паричният съвет в България силно ограничава политиката на БНБ, подобно на трансфера на суверенитет в посока евросистемата и ЕЦБ, само че без страната да се възползва от позитивите от членството; избягване на нуждата от конвертиране на левове в евро и обратно; понижаване на лихвите и повишаване на кредитния рейтинг, не само заради отпадналия валутен риск, но и заради наднационалната подкрепа и надзор.
Готовност на България за членство и ефекти от членството в еврозоната
България е длъжна да приеме еврото с подписване на Договора за членство в ЕС, макар да няма изискване за конкретен срок. Изискването за поне две години участие във ВКМ II и очакван доклад за конвергентност, в който да е посочена готовността за приемане на страната в ИПС отдалечават хоризонта за приемане на България в ИПС поне до 2021 г., освен ако страната ни не изиска извънредна оценка на изпълнението на критериите за конвергентност, като по този начин намали срока с една година. Докладите за конвергентност на ЕЦБ и ЕК показват, готовността на страните-членки на ЕС, които още не са членове на ИПС да се присъединят към еврозоната.
Докладът от юни 2016 г. показва, че нито една страна не-членка на еврозоната не е готова за членство, включително България. Следващият доклад е насрочен за 2018 г., освен ако няма молба от отделна страна-членка на ЕС за целта .
България отговаря на критериите за членство във
ВКМ II,
с изключение на критерия за законово съответствие, според който БНБ не е
достатъчно независима, както и не са изключени всички възможности за парично
финансиране от БНБ „в полза на институции, органи, служби или агенции на ЕС,
органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публичната
власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия
на държавите-членки“ ((виж. чл. 123, параграф 1 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)) .
Страховете от значително, дори двойно увеличение на цените, в резултат от въвеждането на еврото не само са несъстоятелни, видно от държавите приели еврото през 1999 г., но и от данните за новите страни-членки на ЕС, присъединили се към ЕС след 2004 г., и присъединили се към еврозоната.
Средномесечната инфлация (спрямо предходния месец) за първия месец от въвеждане
на еврото за Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения е 0.03%, а месец
по-късно е налице изменение на цените от -0.75% спрямо месец по-рано. През
месеца на обявяване на предстоящото членство в еврозоната (средно 7 месеца
по-рано от самото членство) цените нарастват с 0.41% на месечна база, а месец
по-късно е налице 0.30% месечно изменение на ХИПЦ.
След втората половина на 2010 г., когато е обявено, че Естония отговаря на конвергентните критерии за членство в ИПС започва изпреварващото развитите и за останалите страните членки на ВКМ II (в частност Латвия и Литва). Реалното изменение на БВП, брутната добавена стойност, инвестициите в основен капитал, индивидуалните разходи за потребление, значително изпреварват темповете на изменение на останалите страни от ЦИЕ-членове на ЕС и ИПС.
Освен че страховете от инфлация, причинена от членството в еврозоната, са несъстоятелни, в рамките на 12 месеца преди и 12 месеца след приемането в ИПС рейтинговите агенции повишават с една до две степени кредитния рейтинг на Естония, Латвия и Литва. Това мигновено рефлектира в по-ниски лихви по правителствения дълг и по цялата верига от лихвени равнища в икономиката. Намаленият риск от изпадане в неплатежоспособност се дължи на задълбочената интеграция,предвидените механизми за подкрепа на финансовата система и правителството.
Страните членки на еврозоната са обект на повишено доверие от инвеститорите, индикатор за което е и понижаването на лихвите по правителствения и корпоративния дълг, на депозитите и кредитите и останалите дългови финансови инструменти.В страните-членки на еврозоната от региона
на ЦИЕ лихвите по банковите кредити за домакинствата и фирмите са значително
по-ниски спрямо аналозите им за останалите страни-членки на ЕС от региона на
ЦИЕ. Ако към края на август 2016 г. лихвите по жилищните ипотечни кредити на
домакинствата в еврозоната от региона на ЦИЕ възлизат на 2.8%, то за останалите
страни-членки на ЕС са в размер на 4.8%, или спредът е 2 пр.пункта.
Подобни са тенденциите и динамиката за фирмените кредити.
Доходността по
10-годишните ДЦК е значително по-ниска за страните-членки на еврозоната от
региона на ЦИЕ спрямо останалите ЦИЕ-страни от ЕС. Лихвеният трансмисионен
механизъм на паричната политика е един от най-важните в икономиката, а ниските лихви
подпомагат повишаването на цените на активите и повишаване на очакванията за
стопанските тенденции. По-ниските лихви в страните-членки на еврозоната
предполагат разкриването на по-капиталоемки производства и позволяват
повишаване производителността на труда, оттам и доходите на заетите.
Към края на август 2016 г. държавният и държавногарантираният дълг на България възлиза на 26.7 млрд.лева, а банковият дълг на частния нефинансов сектор е в размер на 51 млрд.лева. Ако допуснем, че първият се обслужва при първичната доходност на пазара на 10-г. облигации, или 2.15% годишно, докато втория е при ГПР от 8.83% годишно, то правителственият и частният сектор по най-скромни оценки заплаща на кредиторите си по 6.1 млрд.лева годишно под формата на лихви за обслужване на дълговете. В резултат на членството е съвсем реално лихвите по обслужване на дълговете да спаднат, дори и наполовина заради високата им стойност в сравнителен план. Това би освободило допълнително 2.5 млрд.лева (2.8% от БВП), които бизнес, домакинства и правителство могат да използват за закупуване на повече крайни и междинни стоки и услуги и ръст в капиталообразуването. Разбира се, губещ в тази ситуация ще са кредиторите, тъй-като ще се изправят пред ограничени лихвени приходи, за сметка на получателите на кредитния ресурс.
В период от една календарна година до 12 октомври 2016 г. включително са изтъргувани над 317 млрд.лева срещу евро (над 1.27 млрд в делничен ден), или купени и продадени са над 630 млрд.лева срещу евро. При всички положения дружества и домакинствата губят от всяка сделка с евро, купувайки на по-високия курс КУПУВА и продавайки на по-ниския курс ПРОДАВА, обявени от валутните обменители (банки, обменни бюра, други финансови компании).
Транзакциите между валутните бюра и техните крайни клиенти, между небанковите финансови компании и техните клиенти и между физическите лица не се обхваща от статистиката, иначе изтъргуваните обеми, отчетени от БНБ биха били още по-големи. Отделно, отчетеният спред от БНБ от 0.0004 лева подценява загубите от спреда да домакинствата и фирмите, заради неотчетените транзакции и заради двойното отчитане на сделките между банките и БНБ, които се извършват при много по-благоприятни условия. Прегледът на тарифите на банките и обменните бюра показва, че спредът Продава-Купува по безкасови сделки е средно 0.0084 лева без преференциално договаряне за голям обем и 0.0040 за сделки с голям номинал (обикновено над 20-50 000 евро), докато касовата обмяна в банките между лев и евро е средно със спред от 0.0164 лева и с 0.02 лева в обмените бюра. Като се използва спредът, отчетен от БНБ загубите за домакинствата и фирмите са в размер на минимум 113 млн. годишно, но прилагайки експертното допускане, че 80% от изтъргувания обем от 317 млрд.лева се дължи на преференциални сделки със спред от 0.0040 лева, 8% при стандартния спред от 0.0084, 2% при спред от 0.06 (в курортните обменни бюра и банки) и 10% при спред от 0.0164 за кешови операции на банките. Среднопретеглената стойност на този спред при такъв изтъргуван обем е 2.1 млрд.лева, или 2.4% от БВП за 2015 г.
С приемане на еврото ще се подобри ефективността на българската икономика и благосъстоянието на домакинствата, тъй като стопанските субекти ще могат да използват спестените пари от курсови разлики за покупката на повече инвестиции и стоки и услуги за крайно и междинно потребление, докато губещ в тази ситуация ще са валутните обменители. Последните ще имат възможност да пренасочат ресурс и предприемаческа енергия към други начинания, и да генерират добавена стойност и заетост в други сектори.
Основни изводи
Членството на България в еврозоната може да се окаже сред малкото „win-win“ ситуации за България, от които българските стопански единици и икономиката на агрегирано равнище биха получили само позитивни ефекти и последствия. Българска народна банка и сега е силно ограничена в провеждането на паричната си политика заради твърдото правило, каквото е един паричен съвет. Трансферът на суверенитет от БНБ към ЕЦБ и институциите за пруденциален надзор в еврозоната не само че няма да навреди, но и ще спомогне икономическото развитие.
Отпадането от нуждата на конвертиране на левове спрямо евро и обратно, рязко намалелите лихвени равнища ще освободят милиарди левове на домакинствата, бизнеса, правителството, които ще могат да бъдат използвани за по-пълно задоволяване на крайни потребности, за покупка на повече междинни стоки, както и за увеличаване на инвестициите в основен капитал. Икономиката на България ще бъде по-конкурентна, по-добро място за инвестиции, а и най-важното, по-добро място за живеене. Скептиците бързо ще бъдат опровергани, а тези които не боравят обективно с фактите и тенденциите по-скоро могат да бъдат уличени в демагогия.
Неизследван
остава въпросът за съдбата на валутните резерви при членство в ИПС, които съответстват
на банкнотите и парите в обръщение по сметка на управление Емисионно на БНБ и
са в размер на 13.5 млрд.лева, а към тях като се добавят и резервите на ТБ по
сметки на ЦБ, т.е общият размер на паричната база е 25 млрд.лева, депозирани
най-вече в еврови правителствени книжа.
Авторът е ас. д-р Петър Пешев, катедра „Икономикс“ при УНСС, Управител на Инвестиционен посредник Бул Тренд Брокеридж ООД
Статията е по материал на доклада "Българската икономика в светлината на предстоящото членство в еврозоната, представена на международна конференция на тема "Икономически предизвикателства: миграция, глобализация, устойчивост, политики" в УНССС на 21-22 октомври.
