България – световен лидер в биопчеларството?

България заема първо място в света по брой пчелни семейства, отглеждани по биологичен начин. Данните са от последното издание на The World of Organic Agriculture, изготвяно от Изследователския институт за органично земеделие (FiBL). Новината е донякъде изненадваща, като имаме предвид мащабите на страната ни, сравнително скорошното популяризиране на органичното производство у нас и слабото присъствие на България на световната карта на земеделското производство.

Силният ръст на био пчеларството започва през 2011 г. и до 2014 г. броят на семействата нараства близо четири пъти. От 5-8% в края на изминалото десетилетие, делът му в сектора вече е 1/4. Резултатът определено е впечатляващ, но когато стигнем до данните за произведения мед, нещата вече не изглеждат толкова розово. 

Въпреки многократния ръст в дела на био кошерите, количествата органично произведен мед остават на относително стабилни нива през почти всички от последните 9 години – както като абсолютно количество, така и като дял - между 15 и 20% от общото производство.

Роля на подпомагането

Акцентът върху биологичното производство в Общата селскостопанска политика на ЕС има съществена роля в промените в сектора в България. Подпомагането се осъществява основно по линия на Програмата за развитие на селските райони. Механизмът на единно плащане на пчелно семейство, при който стопаните са длъжни да осъществяват заявената дейност в продължение на поне 5 години, действаше още през първия програмен период – 2007-2013 г. Ставката по мярка 214 „Агроекологични плащания“ бе в размер 18,4 евро, независимо дали стопанството е сертифицирано или в преход. 

След 2014 г. подкрепата за биопроизводството се обособи в отделна Мярка 11, а плащанията за био пчеларство бяха диференцирани и нараснаха с най-голям процент, в сравнение с другите направления. Помощта за едно пчелно семейство в преход стана 35 евро, а за вече сертифицирано – 25 евро. Така едно стопанство от 125 кошера в преход – колкото е горната граница, за да се класифицира то като малко, може да получи 4 375 евро единствено по мярка 11 без значение колко мед ще произведе.

Друг, макар и временен фактор, който стимулира интереса, бе въвеждането на биологичното производство като един от ключовите критерии за оценка на проекти по инвестиционната мярка от ПРСР – 4.1 – за инвестиции в земеделските стопанства. Това важеше за първия прием по подмярка 4.1, където биопроизводството имаше тежест при оценяването равна на тази на критерия за чувствителен сектор.

 Точките по този критерий се получаваха както от сертифицирани, така и от производители в преход. Така формулираните условия и силната конкуренция между проектните предложения провокираха кандидати да започнат процедура по сертификация, единствено за да си осигурят по-добри шансове за одобрение на проекта.

Неустойчиви стимули

Показателно за мотивите на някои фермери е изоставането на производството на био пчелен мед, спрямо ръста в броя пчелни семейства. Възможно обяснение е именно съществуването на кошери, чиято основна цел е не производството на мед, а получаването на субсидия. 

За причините за бума в бранша говори и фактът, че през 2014 г., която бе нулева по линия на ПРСР, се наблюдава намаление на броя кошери, особено в преход. Много стопани предпочетоха да отложат с една година прилагането на органични практики, при вече сключен договор със сертифициращ орган, за да „хванат“ вече значително по-високото плащане за преход от 2015 г.

Подобна ситуация застрашава трайния характер на развитието в био пчеларството. Остава открит въпросът дали лидерската позиция на България е резултат само от ефектa на подпомагане или се дължи и на ясно осъзнати конкурентни предимства и по-добри възможности за пазарна реализация.

Източник: InteliAgro