Българската музика трябва да излезе навън

- Наскоро излезе новото ти парче "Всеки ден". Разкажи ни малко повече за него.

Идеята за песента се роди спонтанно. Получи се нещо различно - с тромбон, саксофон, тромпет и барабани. Новият проект е много вдъхновяващ, защото отново съм с банда. Момчетата от The Brassstones са едни много симпатични млади хора, които в последствие ще бъдат в друг състав. Този проект няма да свърши с едно парче. В следващия ни сингъл ще има и фънк.  Към песента вече е заснет и клип. Композитор на парчето е Ясен Козев и Крум Георгиев. Аранжиментът е на Борислав Бояджиев. Текстът е написан от Дони Василева. Снимахме из цяла София и градът изглежда невероятно. С танциорите от балет "Арабеск" направихме танц към песента. Грациите от клуба на художествена гимназтика "Левски" също участват във видеото.

- Планираш ли нова песен до края на годината?

До края на годината със сигурност трябва да излезе още една нова песен. Имаме проект за есента, но се надявам да успеем да направим поне две нови песни.

Кадър от клипа на "Всеки ден"

- Как се развива музикалният бизнес в България?

В последно време музикалният бизнес се развива много добре. Много задачи стоят пред нас, като тази със събирането на отчисленията. За съжаление доста често се получава така, че някои застава срещу някои и започват едни спорове за дребни неща. Аз се надявам, че до една година всички ще изясним правилно посоката, за да бъдем доволни. В крайна сметка колкото повече продукция има един артист, толкова по-добре за него. Ние само можем да печелим от това, че ни слушат някъде. В момента не се печелят много пари, но нещата ще вървят напред. Все още има идея да се направи задължителен процент българска музика в ефира. Знам, че преди години подобен проект е имало във Франция, но в последствие е отхвърлен. Има доста идеи и още много неща трябва да се изгладят.

- Кое носи най-голям приход за един изпълнител?

Основно у нас се изкарват пари от клубни участия и концерти. От права се печели, но не много. От продажби артистите няма как да печелят, тъй като всичко е дигитално в момента. Лайв участията са най-печелившият модел. Ако един артист може да пее на живо добре и има различни формации, той спокойно може да разширява своя спектър и ще бъде търсен повече. Все още има доста неща, които всички артисти и профони трябва да решат.

- Какво липсва на българския музикален бизнес?

В музикалния бизнес у нас липсва най-важното - да излезем от пазара тук, тъй като той е много малък. Нуждаем се от чужди музикални продуценти, които да изкарат българско име навън. Българската музика започва малко по малко да се изражда. Хип-хопът много вдигна нивото, можем да чуем много хубави колаборации от поп и хип-хоп артисти. Съдейки по текстовете обаче, нещата не отиват много на добре, напротив, нивото слиза. Хип-хоп изпълнителите не осъзнават, че всички деца попиват и изграждат своя ценностна система. Има и много добри примери, но напоследък излизат много песни с вулгарни текстове.

- Как може да се регулира това?

Според мен у нас липсва музикална критика. В интернет всеки говори и плюе, но това не е градивно. Един артист, който знае, че го слушат деца и му подражават не може да каже всичко във текстовете си, трябва малко подбор. Нивото на поп музиката не е ниско, въпросът е да не се допускат подобни неща. Трябва да се прави повече музика.

- Трудно ли се пробива в България?

Истината е, че не е никак трудно, напротив.

- Какво те мотивира да правиш музика?

Всичко може да те вдъхнови -ч било то разочарования, хубав момент или жена. В общи линии всичко може да те вдъхнови. Обичам да пея всякакви песни - и бързи и бавни. Ако успея да се потопя и да се вживея в песента, това е най-добрият вариант. Не мога да пея песен, която не харесвам.

- Какво ти дава и какво ти взима сцената?

Със сигурност сцената ти пие от енергията, но това е животът на един артист. Той се качва, за да се раздаде. Все още има артисти, които малко гледат в земята докато са на сцената, не контактуват много с хората и си слагат тъмните очила. Всеки сам си преценява как да забавлява публиката. Аз обичам да си контактувам с тях. Един от най-големите недостатъци в тази професия е липсата на совобдно време и сън. Човек трябва да живее за себе си и може да си подреди личния си живот, както той си пожелае, без да се съобразява кой го гледа и какво си мисли за него. Аз обичам да срещам хубави и усмихнати хора, които носят положителна енергия.