Българската стартъп екосистема не е интересна, защото няма профил

Азия е много интересен и дори малко плашещ пазар, на който обаче си заслужава да стъпиш, смята Крис Георгиев, съосновател на Imagga

Крис Георгиев, съосновател на Imagga:

Българската стартъп екосистема не е интересна, защото няма профил

Снимка: Economic.bg

Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
Крис Георгиев е съосновател на българския стартъп Imagga, разработващ AI софтуер за анализ и организиране на изображения. Днес той е живее в Сеул, Южна Корея, от където координира проникването на компанията в Азия. Срещаме се с него, за да ни разкаже повече за Imagga, особеностите на източния пазар и възгледите си за българската стартъп екосистема. 

– Г-н Георгиев, разкажете с какво се занимава Imagga?  

- Imagga е компанията, която разработва технология за анализ на изображения. Най-общо казано използваме изкуствен интелект, за да обучим компютъра да разпознава обекти върху снимката – сграда, небе, дърво, автомобил. Продуктът е b2b и се използва от други компании. Той им помага да извличат смисъл от голям набор цифрова информация, снимки и видеа, така че да монетизират това съдържание. 

– За какво конкретно може да се използва вашата технология? 

- Едно от нещата,  за които може да се използва, е профилирането на потребители. Например, имахме една кампания с KIA Motors в Корея в момент, когато те изкарваха нова кола на пазара и искаха да покажат, че тя е подходяща за най-различни групи в обществото. Тогава нашата технология бе използвана да се анализират снимки на потребители в социалните мрежи, като визуалната информация послужи за профилирането им. Идеята е, че чрез снимките, които човек качва онлайн, може да се определи с какво се занимава той, от какво се интересува и вълнува. На практика нашата технология може да помага в рекламни кампании и автоматично да анализира аудиторията, вместо за това да се използват въпросници. 

– Освен в Българя, Imagga има свое представителство и в Южна Корея. 

- Да, аз съм там, но голяма част от екипа е тук в България. Имаме офис в Сеул, където освен мен има още един служител, той е местен кореец. Азия е малко по-специфична като пазар. За да продаваш добре там, трябва да си на място. Ако в момента е ок да продаваме в Европа и Америка без да сме физически там, то в Азия това е малко по-трудно. 

– Разкажете защо? 

- Тамошната култура на бизнес предполага изграждането на лични взаимоотношения. Те са хора, които постоянно те канят на срещи, на вечери или да пиете кафе. За азиатците е важно да знаят, че си на място там и че когато им потрябваш, ще могат да разчитат на теб. 

– Кое прави този пазар по-перспективен и интересен за вас от американския например? 

- Американският пазар е голям и също много интересен. Но това, което прави азиатския пазар любопитен специално за нашата компания, е, че повечето ни конкуренти са фокусирани тъкмо към Америка. Става дума за местни компании с голям финансов ресурс от фондове за рисков капитал, разполагащи с широка мрежа. За нас би било огромно предизвикателство да се борим с тях на собствения им пазар. Затова беше напълно естествена стъпка да намерим друг, който също да е достатъчно голям и който с наличните ни ресурси – капиталови и човешки, ще ни позволи да развиваме компанията. 

– Освен заради конкуренцията, с какво друго се различава Азия? 

- Азия е супер интересен, дори малко плашещ пазар. Прекалено голям и много странен и различен. Чуждите компании там са изправени първо пред предизвикателството на езика и различната култура. Просто има неща, които трябва да научиш, преди да започнеш да работиш там. Очакването, че правеното на бизнес в Азия е като правеното на бизнес в Америка или Европа, е погрешно. Но определено си заслужава. 

– Защо избрахте именно Сеул за свое седалище в Азия? Смятате ли да стъпите в други държави?

- Корейският ни офис е като база за нашата експанзия в Азия. Бизнесът ни е иновативен и предлага нов модел, а корейският пазар е доста развит. В тази връзка е лесно да валидираш технологията си или своята стратегия именно там. Корея е благоприятна за живеене и работа, а и е добре свързана комуникационно с останалата част от континента. Ако трябва да планирам пътуване до Китай или Япония от България, ще ми е много по-трудно. Също така разполага със супер бърз интернет. И не на последно място - има държавна подкрепа за отваряне на страната към чуждестранни стартътъпи. 

– С какво конкретно се отличава корейската стартъп екосистема от българската? 

- Както споменах, средата е благоприятна за международни стартъпи, като има специални програми, които помагат на иновативни компании като нашата да открият офис там, да правят регистрация на фирма, да наемат хора. Корейската екосистема е много по-развита от българската. Показателно е, че там си имат министерство на стартъпите и влагат милиарди долари годишно в предприемаческата среда. В началото на всяка година издават книга, дебела 800 страници, с програми на правителството и различни възможности за кандидатстване, финансиране и подпомагане. 

– Казвате, че българската екосистема не е интересна. Защото е малка, или заради нещо друго? 

- Не е интересна, защото нямаме профил. Успешните екосистеми в Европа също имат специализация или се опитват да придобият такава. Лондон например е място за финтех компании и затова там има голямо струпване на такива играчи. Тук също трябва да намерим в какво сме силни и да развиваме тази ниша. Например, ако има трима производители на кисело мляко, има ноу-хау, много по-лесно е за четвъртия да се появи, защото той може да вземе работници от другите и ще му е много по-лесно да придобие необходимото знание. Всяка екосистема трябва да намери своята идентичност и да се развива в тази сфера, за да може да си помагат компаниите взаимно. 

– Имайки наблюдения върху средата, кои сфери Ви се струват подходящи? 

- Няма да е тежка индустрия, няма да са чипове, няма да е химия. Трябва да сме реалистични и да видим какво имаме на пазара. Защо не помислим примерно за хранителни технологии? Имаме някаква видимост върху сектора и трябва да се възползваме от това. Или защо да не е козметика с българска роза, която има много добра репутация по света.

– Бихме ли могли да пробием в най-новите технологии? 

- Супер интересно е да говорим за най-новите технологии като блокчейн и изкуствен интелект например, но имаме ли основа да градим върху това нещо? Въпросът е колко специалисти, разбиращи от машинно обучение или блокчейн, имаме. Смятам, че трябва да видим в какво сме силни ние, в какво имаме опит и знания. Важно е да откроим индустриите, в които има ноу-хау, за да не започваме отначало. 

– Трябва ли държавата да „побутне“ този процес? 

- Трябва да има насърчаване, но аз не мога да виня държавата, че няма политика, защото в крайна сметка екосистемата е тази, която трябва да разпознае върху какво да акцентира. Това трябва да е естествен процес и екосистемата да лобира. От друга страна, държавата не е толкова заинтересована от стартъпите в момента, защото досега не е видяла растеж. Тази част от индустрията не е супер голяма още, но може би след 3-4 години ще стане. Въпросът е няма ли е да е късно тогава. 
Коментари: 0