Еврозоната освобождава 16 млрд. лв. за кредити – какво може да направи БНБ?

С въвеждането на еврото Българската народна банка ще загуби контрол върху един от основните механизми за провеждане на парична политика, а именно –  определянето на минимални задължителни резерви за банките. Функцията на този инструмент е да регулира кредитната активност на банките и от 1 януари тя вече попада в компетенциите на ЕЦБ.

Към момента определените от БНБ минимални резерви са значително по-рестриктивни от тези в еврозоната – 12% от депозитната база, при 1% в еврозоната, като самият обхват на базата у нас е по-широк. По собствена оценка на БНБ може да се очаква освобождаването на малко над 16 млрд. лева – ресурс, който има възможността допълнително да усили кредитната експанзия и да захрани вече прегряващата икономика на страната.

А сега малко данни за състоянието и динамиката в банковото кредитиране.

През октомври отново се наблюдава растеж на кредитирането след известно охлаждане през август и септември, като нивото на новоотпуснати кредити остава сравнително високо, а лихвеният процент при жилищните кредити –  на историческо ниско ниво. След абсолютния рекорд през месец юни и последвалия спад, новоотпуснатите жилищни кредити за домакинствата, отново достигат нива от над 950 млн. лева през октомври. Динамиката при новоотпуснатите потребителски кредити е същата – известно забавяне след юни и отново ръст, като през октомври те надхвърлят 870 млн. лева. При лихвения процент за жилищни кредити се наблюдава малък ръст до 2.47%, което е минимално повишение от 0.04 процентни пункта спрямо рекордно ниското ниво през юни.

Обемът на новоотпуснати кредити продължава да е висок в последните месеци, а годишният ръст на жилищното кредитиране се ускорява до 27.8% към края на октомври по последни данни на БНБ. Резултатът от тази експанзия е увеличаващата се задлъжнялост на домакинствата, като общата стойност на дълга към края на септември доближава 56 млрд. лева. От тази сума над 33.5 млрд. са кредити, обезпечени с жилищен имот, докато близо 23.5 млрд. са потребителски кредити. Това допринася за задълбочаването на зависимостта на българската икономика от вътрешното потребление, както ИПИ вече писа. Освен това, цените на жилищата в България продължават да растат, като се наблюдава увеличение от 15.5% на годишна база през второто тримесечие на годината, което е вторият по големина ръст в ЕС след Португалия.

В допълнение към тези данни, очакваното освобождаване на 16 млрд. лева средства дава допълнителна несигурност в очакваните развития в банковия сектор. Поради това БНБ излезе с изявление, в което обясни, че очаква голяма част от новоосвободените средства да останат депозирани в централната банка, използвайки вече достъпното „депозитното улеснение“ на ЕЦБ. То е инструмент, при който банките получават лихва за депозираните средства, за разлика от практиката досега за вложените в БНБ минимални резерви. Прогнозата на БНБ се опира на опита на Хърватия, където не се наблюдава ръст на кредитирането, различен от тенденцията преди приема на еврото.

Това обаче засега остават само хипотези и прогнози. БНБ, въпреки загубата на възможността да определя минималните резерви, има набор от други инструменти на разположение, с които може да влияе на поведението на търговските банки. Това са така наречените макропруденциални мерки. БНБ вече прилага елементи от макропруденциалния надзор в сектора на жилищното кредитиране, като през септември 2024 г. налага ограничения при отпускането на такива кредити. Изискванията по отношение на заемите и длъжниците са:

• Съотношението между размера на задължението и стойността на обезпечението към момента на отпуска на кредита следва да е в размер не по-висок от 85%;
• Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане следва да е в размер не по-висок от 50%;
• Максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години.

Целта на тези мерки е „превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план“, но техният ефект е почти минимален. След приемането им жилищните кредити продължават да се увеличават, като съществен спад има единствено през януари и февруари тази година, а след това техният обем отново нараства. Както ИПИ вече писа, мерките са относително меки и развитието на пазара след въвеждането им го потвърждава.

БНБ трябва да усили вече приетите макропруденциални мерки. Освен това изискванията трябва да бъдат разширени отвъд жилищния кредит и да разглеждат цялостната задлъжнялост на длъжника, включвайки и потребителските кредити.

Макропруденциалните мерки могат да бъдат мощен инструмент в иначе ограничения набор от действия на разположение на централната банка след влизането в еврозоната. Те могат да намалят натрупващите се рискове при вече прегряващата икономика и да предотвратят негативните ефекти от бъдещото увеличаване на ликвидността на банките. Липсата на навременни действия създава предпоставка за неизбежна и почти сигурно – много по-болезнена корекция на пазара в бъдеще.

Източник: Институт за пазарна икономика