Бедността и неравенството през 2021 г. – още от същото

При анализа на данните за основните икономически показатели за 2021 г. започва да става лайтмотив, че тя е година на нормализация след шока и аномалиите на 2020 г. Изключение от тази тенденция не направиха и доходите и разходите на домакинствата, които до голяма степен се върнаха към предкризисната си структура. Влиянието на кризата върху бедността и неравенството обаче изглежда ще се чувства по-дълго, ако съдим по новопубликуваните данни от последното издание на статистиката на доходите и условията на живот (EU-SILC). На тяхна база можем да направим редица важни изводи:

• Линията на бедност се движи нагоре с темпа, който се наблюдаваше в годините до 2019 г.  – около 50 лева на година, като стойността ѝ за 2021 г. достига малко над 504 лева. Тази динамика е резултат от няколко фактора – от една страна продължаващия ръст на заплатите на работещите, но и значителното увеличение на пенсиите и помощите в опит за компенсиране на негативните последици от кризата. Своето влияние има темпът на инфлация, който започва да се ускорява от средата на 2021 г.
• Въпреки голямото повишаване на линията на бедност, делът на населението което остава под нея намалява, като достига 22.1% за 2021 г. – много близо до най-ниската стойност от 22% през 2018 г. Това потвърждава извода, че кризата не е довела (поне усреднено) до свиване на доходите, а тъкмо обратното.
• Ръст има обаче в дела на бедните преди пенсии и социални трансфери, който достига 44.3% - повишение с почти 3 проценти пункта в рамките на една година. Това от своя страна означава, че неспособността на социалната система да коригира неравенствата и да се брои с бедността не просто не се подобрява, но дори се влошава. Предложеният за обсъждане от МТСП проект за изменение на закона за социално подпомагане, както вече писахме е стъпка, насочена именно към този проблем, но количествените параметри остава да се решават с предстоящи промени в правилника, а те все още не са публични.
• Отчита се леко свиване в общите индикатори за неравенство, като коефициентът на Джини спада с 0.3 пр.п. до 39.7, а S80/S20 индексът намалява с 0.6 пункта до 7.4. Това отразява най-вече нарастването на доходите на домакинствата в долния край на доходната структура, и особено ръста на минималната пенсия.
• На същия извод навежда промяната в дела на бедните според икономическата активност – докато при пенсионерите има спад с 3 пр.п.,  при работещите има ръст от 0.4. С други думи, повишението на линията на бедност се отразява по-сериозно на заетите, отколкото на останалите социални групи, в резултат на неравномерния ръст на заплатите в различните региони и отрасли. Въпреки това активността на пазара на труда остава най-ефективната мярка срещу бедността, като бедните сред работещите са 5 пъти по-малко от тези сред безработните и над 3 пъти по-малко от сред пенсионерите.
• Образованието също остава ключов фактор за риска от бедност, като делът на бедните с висше образование е много нисък – 3.6%, със средно – 9%, но за тези с начално и без образование той надхвърля половината от групата – цели 61%. Големи са и разликите на етнически признак, като бедните сред българите са 17%, а сред ромите – 59%.
• В регионален аспект, ножицата между областите се разтваря, като областната линия на бедност в София достига 733 лева, тази във Видин – 343 лева, или разликата между първата и последната област е над двойна.

Погледнато общо, данните от EU-SILC за 2021 г. изглеждат най-вече като „още от същото“ – леки размествания има в пропорциите и разликите между различните социални групи, но големите неравенства остават. Няма и причина да очакваме друго – основната промяна в социалните политики през годината беше в пенсиите, и нейното влияние е видимо в относителното подобряване на мястото на пенсионерите в доходната структура и намаляването на дела на бедните сред тях. Останалите фактори са свързани най-вече с остатъчните ефекти от кризата през 2020 г., която ако оставим настрана временния пик на безработицата и оттам - спада на доходите от трудова заетост, поначало имаше ограничено въздействие върху домакинските бюджети.

Настоящата година обаче обещава повече промени – от една страна вследствие на състезанието между ръста на доходите и все по-високата инфлация, от друга – заради заявките на управляващите за по-обхватна реформа в социалните политики. Особено интересна от тази гледна точка е промяната в гарантирания минимален доход и обвързването му с динамиката на линията на бедност, което обещава да насочи повече средства към най-бедните социални групи в страната.

Въпреки това, на този етап не сме видели промени, които обещават да адресират нуждата от комплексна реформа на социалната сфера, насочена към свиване на неравенствата и подобряване на достъпа до пазара на труда на най-уязвимите групи, при които се идентифицират и най-дълбоката бедност и материални лишения. Докато такава няма, няма и причина да очакваме значително разместване в данните за бедността и неравенството.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)