Териториални планове 2.0: Правителството пак не казва какво ще прави с ТЕЦ-овете

В опит да спаси над 1.2 млрд. евро по Плана за възстановяване, правителството на акад. Николай Денков публикува днес втори вариант на териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник. Обсъждането им трябва да приключи до края на септември и да бъдат одобрени от Европейската комисия до края на годината.

Точно преди година, по време на кабинета "Петков", първият вариант на териториалните планове бяха публикувани обществено обсъждане от енергийното министерство, тогава начело с Александър Николов от ИТН.

Плановете предвиждат инвестиции в размер на 1.7 млрд. евро в областта на възобновяемите енергийни източници, съхранението на електроенергия и допълнителен капацитет на междусистемните връзки, както и над 1 млрд. евро за енергийно-ефективно обновяване на сградния фонд.

Разликата в документите за трите региона – сега и в първия вариант – не е голяма. От тях са премахнати годишните цели за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г., заложени тогава от Асен Василев.

Остава неясно с колко процента ще намалеят емисиите, на каква база, по какви критерии и в какъв срок. Единствената яснота остава в Плана за възстановяване, където е записано, че производството на електроенергия от въглища трябва да бъде преустановено до 2038 г.

В новите документи се взимат данни от Консултативния съвет за Европейския зелен пакт за разработване на различни сценарии за прехода и пътна карта за климатична неутралност.

В тях е записано:

Според предварителните резултати от моделирането, производството от електроцентрали, работещи на лигнитни въглища, се очаква да бъде около 8 TWh през 2025 г. и около 2 TWh през 2030 г. със съответното намаление на производството от лигнитни въглища“.

По план производството на електроенергия от съществуващите мощности, работещи на лигнитни въглища, се очаква да намалее допълнително през втората половина на десетилетието с нарастването на възобновяемите енергийни източници.

След 2030 г. ТЕЦ-овете ще се използват само за задоволяване на критичните нужди по поддържане на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии.

Настоящите модели поддържат оценката за необходимата наличност от около 1 GW инсталирани мощности след 2030 г., което ще гарантира надеждност на системата и сигурност на доставките по време на периоди на голямо търсене, но също и в случай на криза“, се казва в документа.

Няма отговор обаче кога и кои от централите ще бъдат затваряни, за да се изпълнят целите.

Конкретика е записана само за ТЕЦ „Бобов дол“, който, според документа,

ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г.“

Капацитетът на зелените мощности, които трябва да го заменят, е изчислен на 630 MW – фотоволтаични централи, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан.  

Отново според пътната карта за климатична неутралност, възобновяемите и нисковъглеродни мощности се очаква да играят по-голяма роля за декарбонизацията. В териториалните планове е записано, че до 2030 г. се предвижда да бъдат разработени проекти за минимум 7.5 GW вятърни и слънчеви мощности. Това се изразява в нарастващ дял на производството на променлива възобновяема енергия ‒ от 7% през 2020 г. до 25% през 2030 г. Предвижда се делът на производството на енергия с ниски въглеродни емисии да се увеличи от 58% през 2020 г. на 69% през 2030 г. По време на прехода мощностите на лигнитни въглища и производството от тях ще намалее значително с мащабно преустановяване до 2035 г., докато новото производство на газ (възобновяеми и нисковъглеродни газове) се очаква да играе по-значима роля от 2030 г. нататък.

В новия документ се предвижда да има рентабилен микс за производство на електроенергия чрез поддържане на стабилни изравнени разходи за електроенергия (LCOE) в енергийния сектор (под 80 €/MWh) през целия преход, осигурявайки защита срещу високите цени на суровините.

Както е известно новите проекти по плана ще се финансират по Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход.

Ново държавно дружество

Ново, специално държавно дружество с наименование „Конверсия на въглищните региони“ (CCR) ще бъде създадено още тази година, за да подпомага енергийния преход и в частност постепенното прекратяване на минната дейност в България.

В документа е записано, че „се предвижда то да бъде голямо държавно предприятие, което ще поеме рекултивацията на въглищните мини и ще подготви инфраструктура за нови промишлени дейности“.

Целта е то да подготви планиране на практическата подготовка за прехода, което включва натрупване на исторически и оперативни данни, както и проучване на територията.

Освен това новото дружество ще има и ролята на бенефициер на помощни средства.