Плановете за въглищата: Популизъм, хаос и пак от същото нищо

Всички „за“ въглищата – така звучи политическото говорене от трибуната последните дни. Темата от години е изключително деликатна за обществото, тъй като не спират да се тиражират заплахи колко ще поскъпне токът, ако се откажем от тях, как страната ни от износител ще се превърне във вносител и как хиляди хора ще загубят работата си. Целият хаос, който вчера и днес се създаде около темата обаче подсказва единствено, че държавата не знае какво прави, няма чуваемост с общността и търси начини да успокои пряко засегнатите в сектора с допълнителни пари, за да може да спаси европейските милиарди, които иначе трябва да бъдат вложени именно в промяната и развитието на тези региони. 

Епизод пореден

На гребена на изборната вълна въпросът става особено важен за политиците, това се случи и през януари тази година, когато в последните си дни парламентът единодушно задължи МС да предоговори Плана за възстановяване в част „Енергетика“, оставяйки въглищните централи да работят поне до 2038 г. Това решение обаче не беше изпълнено.

Популисткият ход е валиден и днес, в началото на кампанията, месец преди местните избори, но и ден преди крайния срок, в който България може да изпрати стратегическите документи към Брюксел. Синдикатите умело се възползват от ситуацията и днес единственото, което всъщност до момента се променя, е въвеждането на допълнителни финансови пакети за работещите в сектора, стана ясно след заседанието на Министерски съвет. Или ако не желаят да работят в новото държавно предприятие, а предпочитат да напуснат миньори и енергетици ще получават заплати за три години. По оценки на финансовия министър Асен Василев това ще струва около 150 хил. лв. на човек, в зависимост от заплатите, които се взимат. 

Въпреки договорките обаче, по думите на премиера Николай Денков, преговорите със синдикалните организации ще продължат, а срокът за изпращането на документите няма как да бъде променен. 

Няма как да бъдат променени и датите за затваряне на въглищни мощности, тъй като конкретни такива не са заложени в стратегическите документи. Това потвърди и в изказването си Денков.

В документите, които изпращаме ясно е казано, че централите ще работят до 2038 г. Няма дати за затваряне на конкретни въглищни централи."

Всъщност темата за териториалните планове и това, че те трябва да бъдат изпратени към Брюксел въобще не е нова. За тях се знае още от средата на 2021 г., но очевидно липсата на стабилно управление последните години забави процедурата. Лутайки се между служебни и редовни правителства и политически обещания, работещите в сектора така и не разбраха какво ще се случи с работните им места.

Обещайте нещо

Водени от синдикатите КНСБ и „Подкрепа“, миньори и енергетици излязоха още на 19 септември в центъра на София.

Протестиращите настояваха правителството да приключи преговорите с Европейската комисия в изпълнение на решението на НС от 12.01.2023 г. за предоговаряне на изискването за намаление с 40 на сто на емисиите от парниковите газове до 2026 г. в енергетиката в сравнение с 2019 г. Или накратко да удължи живота на иначе замърсяващите въглищни централи, които обаче са основен на работодател в трите региона. Други искания бяха европейски пари за въвеждане на иновативни технологии, позволяващи електропроизводство с по-ниски въглеродни емисии от ТЕЦ.

Тогава синдикатите се срещнаха с Денков и по думите му „имаме съгласие по почти всички точки в декларацията“. Интересното е, че по думите на синдикатите в т.нар. им „споразумение“ е договорено създаването на държавно предприятие, което ще бъде финансирано по териториалните планове за Стара Загора и Кюстендил, а неговата цел е миньорите, които ще загубят работата си, при същите условия на работа да бъдат преназначени от мините в това предприятие. Новото, специално държавно дружество с наименование „Конверсия на въглищните региони“ (CCR), всъщност присъства още в първоначалния вид на плановете и никак не е новост, че в него ще се наемат миньори и работещите в сектора.

Новото от днешната договорка между Бойко Борисов, Асен Василев и Делян Пеевски е, че миньори и енергетици ще получават веднага на куп 36 заплати, ако не искат да работят в държавното дружество. 

Въпрос за милиарди

В опит да спаси общо над 1.7 млрд. лв. по „Фонда за справедлив преход“ и Плана за възстановяване, правителството на акад. Николай Денков публикува в края на август втори вариант на териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник.

Първият им вариант беше публикуван през лятото на 2022 г. по време на кабинета "Петков" от енергийното министерство, тогава начело с Александър Николов от ИТН.

И в двата варианта обаче дефакто няма записани крайни срокове за затваряне на мощности. Текстът гласи, че „след 2030 г. ТЕЦ-овете ще се използват само за задоволяване на критичните нужди по поддържане на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии“.

От документите остана неясно с колко процента ще намалеят емисиите, на каква база, по какви критерии и в какъв срок. Единствената яснота е в Плана за възстановяване, където е записано, че производството на електроенергия от въглища трябва да бъде преустановено до 2038 г.

На пресконференцията след заседанието на кабинета днес това беше потвърдено. Но се намекна това, което всички знаят, а именно, че въглищните централи ще "умрат" сами, защото електроенергията, произведена от тях в близките години вече няма да е конкурентоспособна, а пазарът е движещата сила. 

Денков обясни, че по икономически причини постепенно, поетапно някои от тях ще изпаднат от енергийната система просто, защото икономически няма да бъде възможно те да функционират повече. 

Темата за въглищните централи е изключително чувствителна – от една страна, България все още е силно зависима от тях, от друга, тя засяга пряко хиляди хора, които работят в сектора. Затова и разговорите остават трудни, но управляващите трябва сериозно да се заемат с това да информират общността какво смятат да правят във въглищните региони и да запазят работните им места. Да имат ясна визия и план, които да покажат и да следват, а не само да обещават и то винаги преди избори.