Доплащането за здраве расте и може да достигне 40% до 2040 г., ако вноската остане на сегашното ниво

Българите плащат от джоба си все по-голяма част от медицинските услуги, а ако моделът не бъде променен, доплащането може да се превърне в най-сериозната бариера пред достъпа до здравеопазване през следващите години. Това показва анализът „Цената на бездействието“, изготвен от Health Metrics и представен от здравния икономист Аркади Шарков.

Българите вече плащат два пъти повече от средното за ЕС

В момента домакинствата в България доплащат около 7 млрд. лв. годишно за лечение – сума, която представлява 34% от всички здравни разходи. Това е двойно над средното равнище в Европейския съюз, където директните плащания са около 17%. Тази разлика поставя страната сред държавите с най-висока финансова тежест върху пациентите в ЕС.

Ако нищо не се промени, доплащането може да стигне 40%

Според анализа, запазването на здравната вноска на сегашните 8% – една от най-ниските в Европа – ще задълбочи тенденцията. До 2040 г. прекият дял на доплащането може да достигне 40% от всички здравни разходи. Това означава още 18 млрд. лв., платени лично от гражданите.  С други думи – значителна част от лечението ще продължи да бъде финансирано не от системата, а от самите пациенти.

Рисковете са най-големи за възрастни хора, хронично болни и семейства с ниски доходи

Последиците от нарастващото доплащане вече се усещат. Според анализа една четвърт от българските домакинства са изложени на риск от т.нар. „финансова катастрофа“ – моментът, в който разходите за лечение изтласкват хората под прага на бедността. Това означава реални житейски избори: да се пропуска терапия, да се бавят прегледи или да се намали честотата на посещения при специалист.

Лекарствата ще поскъпват, профилактиката ще намалява

Анализът изчислява, че доплащането за лекарства може да се увеличи с 20–40% до 2040 г. Паралелно с това профилактичните прегледи – най-ефективният инструмент за ранно откриване на заболявания – могат да намалеят с до една трета. Резултатът: повече късни диагнози, повече усложнения и значително по-високи разходи за лечение – разходи, които отново ще бъдат покривани основно от семействата.

Коренът на проблема: системно недофинансиране

България инвестира под 1000 евро на човек годишно в здраве – три до четири пъти под нивата в повечето европейски държави. НЗОК вече е с дефицит от над 400 млн. лв. (2025 г.), а само в частта за лекарства скритият недостиг е почти 900 млн. лв. Недостатъчният ресурс неизбежно се компенсира чрез прехвърляне на тежестта към пациентите.

Повишаването на вноската до 10% може да намали доплащането

Авторите на анализа подчертават, че увеличението на здравната вноска до 10% е най-реалистичната мярка за намаляване на доплащането и стабилизиране на системата.

По-високата вноска би позволила:

• покриване на дефицитите и по-предвидим бюджет на системата;
• по-добър достъп до специалисти;
• модернизация на техниката;
• намаляване на натиска върху домакинствата;
• повече профилактика и по-ранна диагностика.

Според анализа всеки вложен лев в здравеопазването връща над 3 лева обществена стойност под формата на по-добро здраве, предотвратени заболявания и по-малко болнични отсъствия.

Без промяна: по-скъпо здраве и по-малък достъп до лечение

Ако не бъдат предприети реформи, доплащането ще продължи да расте, а системата – да се свива. За много хора болестта може да се превърне не само в медицинско, но и във финансово изпитание.

Проучването е категорично: инвестицията в здраве днес е начин да се предотвратят значително по-големи загуби утре – и на средства, и на човешки живот.