Последните планове за въглищните региони: Какво се променя?

Въпреки натиска от работещите в сектора и синдикатите през последните седмици правителството на акад. Николай Денков все пак взе решение да изпрати Плановете за справедлив преход към Брюксел. Това се случи в последния възможен срок – 30 септември, след като през юни страната ни получи три месеца отсрочка да ги подготви и придвижи.

До приемането им в края на ноември властта увери протестиращите, че има още време за преговори, които да се водят паралелно с Европейската комисия и все още има шанс да се нанасят корекции.

Нови дати

Териториален план на Стара Загора

И ако между териториалните планове в първия и втория им вариант нямаше особена разлика, то сега, при вариант три, още в самото начало са публикувани нови крайни дати за работата на въглищните централи.

Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни ТЕЦ-а и мини са разположени на територията на областта. Като референтни са взети две конкретни години – 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ-ове) и 2038 г. (най-късната планирана дата за приключване на поетапното извеждане от експлоатация), за да бъдат приведени в съответствие с очакваните промени, описани в глава 1, се посочва в публикуваните днес стратегически документи.

Във варианта, публикуван през лятото, референтна за намаляване на емисиите от въглищните ТЕЦ-ове беше взета 2026 г., а като крайна дата за спирането им се посочваше 2038 г.  

Новост в документа са и конкретни числа, като в него е записано, че

до 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6 GW" –  или точно толкова колкото е мощността на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ (1620 MW). Такава информация в предишния вариант липсваше.

До 2035 г. ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии.

В новия план е записано, че не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г.

Друго ключово число, което досега липсваше, са предвидените средства за инвестиции в района на Стара Загора. Така вече е ясно, че от Фонда за справедлив преход са предвидени за региона 936 млн. евро.

Териториален план на Кюстендил

И ако в предишния териториален план за Кюстендил конкретика бе записана само за ТЕЦ „Бобов дол“, който, според документа,

ще се нуждае от промишлена реконструкция и технологично преминаване към нулеви въглеродни източници на енергия, за да се намалят въглеродните емисии, за да продължи да функционира или да бъде спряна през 2026 г.“,

то сега този абзац липсва и не се посочва дата за излизането на мощността от експлоатация.

Добивът на въглища в Кюстендилска област все още продължава с пълния капацитет на ТЕЦ "Бобов дол", като се използват местни въглища, поради което предстоящото въздействие върху работните места, декарбонизацията и прехода към неутралност по отношение на климата ще бъде значително през 2026 г., при липса на компенсаторни мерки, се казва в настоящия план.

Средствата от Фонда за справедлив преход, предвидени за региона на Кюстендил, възлизат на 122 млн. евро.

Териториален план на Перник

За Перник няма никакви съществени промени спрямо варианта от лятото.

Още ВЕИ

Някак изглежда, че докато хората искат да запазят производството на ток от въглища, то управляващите ги успокояват с все повече и повече възобновяеми енергийни източници, и допълнителна мощност за съхранение на енергия. В плана са нахвърляни нови числа за още зелена енергия и батерии.

Без да се посочва конкретна дата, е записано, че прогнозата за мощностите и производството на нови ВЕИ се увеличат с 3.5 GW, в резултат на което се казва, че ВЕИ мощностите ще достигнат общо 5.2 GW, а системите за съхранение (батерии) могат да достигнат 1 GW.

До 2030 г. е записано, че ВЕИ мощностите ще бъдат доразвити, като инсталираните мощности ще достигнат 7.5 GW, включително офшорна вятърна енергия и системи за съхранение на енергия с капацитет от 1.6 GW (данни, които ги нямаше в стария вариант, а офшорният вятър въобще не присъстеваше в него).

За 2035 г. се очаква капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 GW към посочената година с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1.5 GW, както и системи за съхранение.

И за да развенчае още един мит, че със затварянето на централите страната ни вече няма да е износител на ток, в новия документ е записано, че

развитието на българския производствен микс позволява да се поддържа нетният експортен баланс на България през целия хоризонт“.

Работни места

В опит да всеят малко позитивизъм в сектора от Министерство на енергетиката са направили козметични промени на засегнатите работни места.

Предишният вариант гласеше, че

до 2038 г. се очаква да бъдат засегнати още 15 хил. работни места, тъй като преходният период продължава към завършване на постепенното спиране на използването на въглища.

А в последния, пратен вече на Брюксел, пише

до 2038 г. се очаква да бъдат създадени още поне 15 хил. нови работни места в други икономически сфери с постепенния напредък на енергийния преход до окончателното извеждане от експлоатация на въглищните централи до 2038 г.