Сърбия се бори да осигури енергийната си сигурност за зимата

За властите в Сърбия часовникът тиктака: до 25 ноември правителството трябва да реши какво да прави с петролната и газова компания „Нафтна индустрија Србије“ (NIS) – решение, което повдига големи дилеми в сферата на енергийната сигурност, финансовата стабилност и геополитиката, които Белград вече не може да отлага, предава DW.

Руската държавна петролна компания „Газпром Нефт“ държи 45% от акциите, а друга руска фирма, „Интелиджънс“, притежава 11,3% дял в NIS. Това поставя компанията директно в обсега на американските санкции, целящи да попречат на Русия да използва енергийните приходи за финансиране на войната си в Украйна.

Тези санкции бяха отлагани не по-малко от осем пъти от януари насам, но най-накрая влязоха в сила на 9 октомври. Влиянието им беше незабавно: мерките на САЩ нарушиха потока на суров петрол по тръбопровода JANAF, оставяйки сръбската рафинерия с доставки, достатъчни за преработка само до края на ноември, според сръбски официални лица.

Влияние върху енергийната сигурност

NIS заема стратегически ключова позиция в енергийната система на Сърбия. Тя оперира рафинерия в страната и осигурява над четири пети от бензина и дизела, както и почти цялото авиационно и тежко гориво за държавата. Спирането на рафинерията, предупреди енергийният експерт Милош Здравкович, би имало катастрофални последици за икономиката.

В NIS работят около 14 000 души. Те са допринесли с около 2 милиарда евро за бюджета на Сърбия през 2023 г. и с 2.08 милиарда евро през 2024 г. Това е решаващо за нашия БВП и бюджет и не можем без него“, каза Здравкович пред DW.

Но залогът е още по-голям: NIS е обект на вторични санкции, което означава, че всяка компания или банка, която работи с нея, също може да бъде засегната.

Йоргованка Табакович, управител на Националната банка на Сърбия (NBS), потвърди, че NBS е получила предупреждения, че може да попадне под вторични санкции, ако работи със субект, който вече е под мерки. „Надявам се тези санкции да не се случат, защото това би означавало блокиране на всички плащания“, заяви Табакович.

Какви решения се обмислят?

Единственият изход от кризата е постоянна промяна в собствеността, или с други думи, излизане на руските акционери от NIS. Сърбия в момента се опитва да намери решение. Министърът на енергетиката Дубравка Джедович Ханданович заяви, че „Газпром Нефт“ се е съгласила да продаде дела си в NIS. Тя подчерта, че името на купувача – трета страна, не се разкрива в момента, тъй като преговорите са в ход.

Държавата ли ще купи дела на „Газпром Нефт“?

Сръбският президент Александър Вучич каза, че ако споразумението с тази трета страна се провали, държавата ще купи дела.

Ако нямаме друго решение, независимо от цената, ние ще намерим парите. Ще преговаряме с европейците и всички останали“, каза Вучич и добави: „Ще осигурим средствата... Искам на всяка цена да избегна конфискация, национализация и изземване на активи.“

Икономическият журналист Радойка Николич изчислява, че подобна покупка вероятно ще струва на Сърбия между 1.5 и 2 милиарда евро. Ако бъде финансирана от държавния бюджет, страната може да се наложи да забави други проекти, като например проекта „Експо 2027“ или изграждането на национален стадион. Алтернативно, тя би могла да натрупа допълнителен дълг или да черпи от бюджетните резерви.

„Това би бил много лош сигнал, тъй като валутните резерви съществуват, за да гарантират текущата ликвидност на държавата“, каза Николич пред DW. „Това е доста рисковано. Изпраща много лошо послание. Резервите не са такава гаранция. Те могат да бъдат използвани за нещо друго.“

Геополитическа дилема

Тъй като Сърбия е енергийно зависима от Изтока и финансово зависима от Запада, решението на правителството относно NIS повдига поредица от взаимосвързани дилеми, които Сърбия вече не може да избегне.

„Ние сме между чука и наковалнята. От една страна, санкциите на САЩ спират работата на рафинерията. От друга страна, разчитаме на руски газ. Това е още по-голям проблем, тъй като Сърбия консумира 2.8–3 милиарда кубически метра газ годишно, от които 1.73–1.75 милиарда отиват за индустрията. Газ не може да се купи от вестникарска будка, така че не можеш да го получиш, когато пожелаеш“, обясни енергийният експерт Милош Здравкович.

Правителството в Белград се опитва да смекчи ситуацията и на двата фронта. Президентът Вучич публично се хвали с „подслаждането“ на отношенията и опитите за умиротворяване на Запада. Наскоро Сърбия дори се съобрази с интересите на семейството на американския президент Доналд Тръмп, като прие закон, който би ускорил процеса по издаване на разрешителни за превръщане на бивша военна централа в луксозен комплекс. Проектът е свързан със зетя на Тръмп, Джаред Къшнър.

В същото време Белград се опитва да избегне разгневяването на Москва и да си осигури продължаване на доставките на газ, като заема предпазлива позиция по отношение на NIS.