Депутатите одобриха на първо четене новото удължаване на бюджета

Единодушно с 201 гласа „за“ парламентът прие на първо четене изменения в т. нар. удължителен закон на Бюджет 2022, за да може да действа и след 10 юни. Депутатите си дадоха 3 работни дни за предложения между двете четения, т.е. в сряда може да мине на второ четене в комисия и в четвъртък – окончателно в пленарна зала.

Идеята на промените е общините, НОИ и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да могат да извършват нормални плащания, дори размерът им да е над миналогодишните нива, ако се налага.

Новият стар министър на финансите Асен Василев призова срокът между двете четения да бъде съкратен до три дни, за да могат общините и Здравната каса да извършват „ритмични“ плащания. Това се налага, тъй като през последната година са приемани законодателни решения за повишаване на определени показатели или въвеждане на нови разходи, като например някои социални плащания.

Удължаването ще важи до 31 юли, докогато Василев очаква най-после да бъде приет Бюджет 2023.

В четвъртък, отново единодушно, депутатите разрешиха на Министерския съвет да продължи с редовните си плащания.

По време на дебатите министърът влезе в пререкания с председателя на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов, който обвини Василев, че е направил „смотан“ бюджет, визирайки този за 2022 г., по който държавата все още работи.

Не ви давам идеи как да пишете песни, ще ви помоля да не ми давате идеи как да пиша бюджет“, отвърна Василев.

В проекта на удължаване на извънредния закон служебният кабинет бе заложил да се позволи и разплащане с пари от Сребърния фонд, който по закон е неприкосновен и който гарантира пенсиите. В зала в петък депутатите се обединиха около това този текст да отпадне.

Нужда няма – никаква“, коментира Василев по отношение парите от Сребърния фонд.

Възможността пък бе заложена от служебния кабинет при хипотеза, че отново не се състави редовно правителство и се върви към нови парламентарни избори, тъй като служебното правителство управляваше, без да може да поема нов дълг и с ограничението да използва от Фискалния резерв както парите от Сребърния фонд, така и тези от Националния фонд, т.е. средствата от Европейския съюз. Това се случваше в условия на набъбващ дефицит, което именно създаваше риск от ликвидна криза.