Сметката на Асен Василев не излезе с 2.5 млрд. лв.

Министерството на финансите не успя да събере около 2.5 млрд. лв. от заложените приходи, помощи и дарения в бюджета за 2023 г. Това показват изчисления на Economic.bg на база данните от изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) към края на декември.

Основният минус идва по линия на Плана за възстановяване, тъй като по него в бюджета не влязоха заложените 1.4 млрд. лв. от второто плащане за България – както предполагаше още служебният финансов министър Росица Велкова. Парите се очакват тази година, но все още не са приети всички необходими законодателни промени, за да бъде одобрено плащането от Европейската комисия.

Останалото неизпълнение до голяма степен е по линия на най-големия приходоизточник в бюджета – данъкът върху добавената стойност (ДДС).

Трябва да се има предвид, че това огромно неизпълнение на приходите е постигнато само за пет месеца. Бюджетът, който изготви Асен Василев за 2023 г., всъщност действа от август и се предполага, че финансовият министър и екипът му с лекота биха успели да го изпълнят. Самият министър твърдеше по време на дискусиите лятото, че „данъчните приходи са напрегнати, но изпълними“.

Данък добавена стойност

Събраният данък добавена стойност през 2023 г. достигна 16.2 млрд. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 17 млрд. лв. 

„Дупката“ от около 800 млн. лв. се образува основно от несъбрано ДДС при внос. Въпреки че още предишният директор на Агенция „Митници“ Павел Геренски, в мандата на служебното правителство, предупреди, че постъпленията намаляват основно заради падащите цени на енергията, Асен Василев заложи много високи очаквания – за събиране на 6.8 млрд. лв. В крайна сметка са събрани само 6 млрд. лв.

Сега Министерството на финансите се оправдават с по-малкия внос, включително и на петрол, както и с курса на щатския долар. Приходите от мита също изостават – отчасти заради премахването на тарифите за внос на украински промишлени продукти.

Данните на ведомството показват, че по отношение на произхода на внасяните стоки, през 2023 г. най-голям е делът на начислените приходи от мита при внос на стоки от Китай. Декларираната сума е 174.7 млн. лв., или над половината от всички начислени мита.

Иначе постъпленията от ДДС в страната, които зависят от Националната агенция за приходите (НАП), са изпълнени на 100% и достигат 10.2 млрд. лв.

Данък печалба

Неизпълнение има и при корпоративния данък. Постъпленията по него са 4.9 млрд. лв. при заложени 5.4 млрд. лв. в бюджета, т.е. неизпълнението е около 500 млн. лв. От Министерството на финансите посочват, че това се дължи на

по-амбициозните цели, които бяха заложени за годината“.

Все пак постъпленията от корпоративен данък растат с около 260 млн. лв. на годишна база, до голяма степен в резултат на реализираната през 2023 г. рекордна печалба в банковия сектор – както в стойностно изражение, така и в процентно.

Така общо изпълнението на приходите, помощите и даренията в бюджета достига 96.5%.

Нещо позитивно

По-горе посочените неизпълнения при някои данъци частично се компенсират от малко по-високата събираемост на данъците от доходите на физическите лица и акцизите. Повечето постъпления от подоходния данък се обясняват с повишаването на заплатите през изминалата година и с по-голямата заетост в страната. Влияние оказват и административното вдигане на минималната заплата, на осигуровките и на възнагражденията в държавната администрация.

Бюджет 2024

Раздути ли са приходите от данъци бе основна тема и при обсъждането на Закона за държавния бюджет за 2024 г. Въпреки тенденцията за забавяне на инфлацията, финансовият министър Асен Василев заложи ръст на данъчните приходи и то доста над очакваната инфлация и получи доста критики от експерти.

Василев дори искаше да заложи 2.4 млрд. лв. от извънредна такса върху транзита на руски газ, без да е ясно как „Газпром“ ще бъде принуден да я плати. В последствие, след много критики от експерти, коалиционните партньори от ГЕРБ и ДПС принудиха Василев да извади този приход от бюджета, защото неговото неизпълнение заплашваше да прати дефицита за 2024 г. над 3%.

Още в първия месец от действието на тази извънредна такса се доказа, че няма как да бъде събрана. И въпреки че бюджетът за 2024 г. беше спасен от по-голям провал с премахването на приходите от транзита на руски газ, таксата породи няколко други негативни ефекта. За малко над един месец действие „Булгартрансгаз“ задлъжня към бюджета с 260 млн. лв., а Унгария заплаши България с вето върху присъединяването на страната към Шенгенското пространство. И в крайна сметка коалиционните партньори решиха да я премахнат изцяло.