Българското вино – от лозето до трапезата

Лозаро-винарският сектор има своите дълговечни традиции в България. Вино се е произвеждало и пак ще се прави, но дали картината е така оптимистична, както им се искаше на повечето собственици на изби, които инвестираха своите големи надежди, а и много средства в тяхното създаване? Виното е силно свързано с бита и обичаите на българите. Зарязването на лозето е традиционен празник на виното, честван от столетия насам, който и в годините на прехода остана жив.

Лозарството и винарството са два свързани бизнеса, които през върхове и спадове продължават да се развиват и да търсят своята устойчивост на трудности и изпитания.

Посоката

„През 2023 г. лозаро-винарският бранш премина през доста затруднения и то основно свързани с непрестанните климатични промени. Заради засушаването имаше по-ниски добиви в Южна и Централна България. По Черноморието добивите в сравнение с други години не са от най-високите, но това едва ли ще попречи на производителите да изкарат качествени вина. Винопроизводителите отново показаха, че подкрепят родното и изкупиха българското грозде. Тенденцията, която се налага в последните години, е да се засаждат и отглеждат високодобивни сортове, от които да се произвеждат продукти с ниска себестойност“ – обобщава председателят на Националната лозаро-винарска камара Йордан Чорбаджийски.

Скъпо ли е гроздето

Регистрираните лозари в България са над 110 хиляди – както юридически, така и физически лица, но въпросът е колко от тях реално произвеждат. През миналата година гроздето е по-малко с 30-40%, но за сметка на това е с отлично качество. Заради сушата няма рандеман. Трябваше по-рано да се прибере. Иначе като захарност е много добро и ще има хубави вина. Преобладаващите у нас сортове са Каберне, Мерло, Шардоне и Мускат. Все по-актуален става и типично българският сорт Мавруд. Грозде от България не се изнася, а от новата реколта нямаше нужда и да се внася от съседните страни. Българското грозде си остава в България и се преработва в България, уверяват от Националната лозаро-винарска камара. За сравнение с други години, цената на гроздето, добито през 2023-а, е с 10% по-висока.

Суровата истина за суровината

Ето един ключов пазарен дисбаланс - обработката на един декар лозе струва между 800 и 1000 лв., като в най-добрия случай може да донесе между 600 и 1000 кг грозде. Пазарната цена е около 1 лв./кг и така излиза, че лозарите работят, за да си покрият разходите и в повечето случаи са на загуба. Никой не прави бизнес, когато е на загуба, но също така бизнес не се гради на субсидии. Всичко това води до продължаващата практика да се изкореняват лозя. Ценови „войни“ за гроздето по-скоро няма, но според експертите на НЛВК е назряла необхподимост да се тръгне от това държавата да подпомага първо суровината, за да може тя да е на по-ниска стойност за винопроизводителите. По този начин няма да има ощетени производители на грозде или на вино. Така винопроизводителите ще имат възможност да правят вино, ракия и бренди, които да са на по-достъпна цена.

 Йордан Чорбаджийски

„В момента създаваме прекрасни продукти, но суровината ни е скъпа, съответно и продукцията се оскъпява и не е конкурентоспособна на Италия, Испания или Чили“, посочва Йордан Чорбаджийски. В такъв случай струва ли си според него да се развива винопроизводство в България: „В последните години няма интерес от страна на нови играчи към отглеждането на лозя и производството на вино. Това се оказва нерентабилен бизнес“.

Как производителите да вържат двата края

Бизнес, който е просто едно хоби, не е рентабилна дейност. Но да видим как европейските програми подпомагат лозаро-винарския сектор и какви неравенства се създават по тази линия:  Производителите не искат да живеят от субсидии, а искат да бъдат конкурентоспособни, затова е важно кооперирането между гроздопроизводителите в съвременното разбиране и практика. Във Франция например определен брой лозари са си направили изба, в която предават своето грозде, правят продуктите си и ги продават на пазара.

С подобна цел у нас трябва да се изравнят субсидиите: „Ще станем конкурентни на останалите, когато държавата наистина се намеси. На първо време трябва да стане изравняване на всички субсидии за всички сектори. Искаме да заявим точно и ясно на Европейския съюз, че не щем да сме консуматори, а държим да сме производители на плодове, зеленчуци, грозде, вино и всичко останало. Няма нищо лошо в това да се правят малки бутикови изби, но въпросът е след това какво става с виното, което произвеждат. То е с висока себестойност и на практика става непродаваемо“ – посочва Чорбаджийски. 

Кой ще реши проблемите

Има много проблеми в сектора, които с годините се трупат и не се решават. Един от тях, изискващ да се действа в спешен порядък, е да се облекчат всички правила за сондажи. Необходимо е да се възстановят „Напоителни системи“, защото без вода лозарството не може да продължи да съществува оттук нататък, тъй като промяната в климата е неизбежна, това ще ескалира в годините и ще се отрази на добивите на грозде. Апелът на НЛВК е: „Държавата да се намеси и да подпомогне производителите при поставянето на сонди. Другото, което незабавно трябва да се предприеме, е да се преразгледа наредбата на Министерството на земеделието, за да са разреши подземното капково напояване“.

Изберете българското

В България има големи производители, които са намерили своята вярна формула и така нашата страна започва да си връща чуждите пазари, като стъпваме доста уверено в Западна Европа, в скандинавските страни, в Азия. Българските вина по нищо не отстъпват на нито едно чуждо вино, независимо дали е от Франция, Испания, Италия или от Чили, Нова Зеландия. Във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българско вино. Практиката на ресторантьорите в съседните балкански държави е предлагат най-вече вино, произведено в съответната страна, а чак след това високоалкохолни напитки и евентуално нещо вносно.

Предимства

В света има много производители на вино, в какво по думите на Йордан Чорбаджийски е или може да бъде конкурентното предимство на българското вино: „Не трябва не забравяме, че България има традиции в земеделието и това трябва да е водещото. Нашата страна има добър имидж на външните пазари със своите напитки, които имат отличен баланс между цена и качество. Това е резултат от дългогодишните усилия на всички производители. Ежегодно се завръщаме с престижни отличия от най-реномираните международни конкурси. Там напитките се оценяват на слепи дегустации от винени експерти и журналисти от цял свят. Тази позитивна слава на България започва да ни се изплаща и прогнозирам тенденцията за повишаване на интереса към нашите вина да нараства все повече“.

Рекламата продава

При толкова много изби и при това богато разнообразие от вино съвсем естествено е да се развива и винен туризъм. Но как? „Ние, производителите, наистина се надяваме да се направи рекламна кампания, за да може виненият туризъм все повече да набира популярност. Би било добре рекламата да се направи по региони, защото за туристите, които идват у нас, ще е по-полезно и интересно да опознаят конкретния район, от които е виното. Ние сме наясно, че не можем да впечатлим нито един французин с Каберне Совиньон или Мерло, затова трябва да залагаме предимно на местните сортове, сред които Мавруд, Димят, Памид“, казват от НЛВК. И уверяват, че правят всичко по силите си, за да подкрепят своите колеги, които са се насочили към развиване на винен туризъм. В камарата вярват, че това е още един критерий, по който българското винопроизводство може да напредва както в търговско отношение, така и да добавя стойност чрез нишова туристическа услуга.

Петър Илиев, главен технолог на изба „Four Friends“:

С безкомпромисното качество печелим приятели

Виното на изба „Four Friends“ е с безкомпромисно качество. С това печелим приятели и почитатели, заради които сме живи. Не е лесно да се прави вино, защото това не е бизнес, а е скъпо хоби, дотирано от други бизнеси на инвеститорите в него. Основна цел е да се самоиздържаме, тъй като всичките ни 50 работници и техните семейства разчитат на нас. Работим честно, с биологично грозде. Стремим се да правим отличен продукт и да поддържаме добър имидж, така че хората да са щастливи, когато пият от нашето вино. Според австрийско проучване, когато създадеш изба и правиш нещата добре, са нужни 25 години, след които може да очакваш възвръщаемост. Дотогава работиш, за да се докажеш.

В този сектор проблемните точки са много – като се започне от лозарството, което е губещ отрасъл с най-ниските си субсидии, за разлика от зърнопроизводителите. Нямаме лоби и не срещаме разбиране сред управляващите. Напоследък все повече бюрократични изисквания утежняват работата ни. Тихомълком навлезе нов регламент за QR код на всеки етикет за всички показатели на виното, който налага да създадем сайт за всяко вино, а ние имаме над 30 вида. Това е свързано с огромен разход на време и ресурси, насочени към етикета, а не към съдържанието в бутилката.

Красимир Аврамов, изпълнителен директор на Вила Ямбол:

Само за една година получихме 24 световни награди

Вила Ямбол е една от най-старите изби в Южна България с традиции във винопроизводството от 1924 г. и днес е сред лидерите на пазара у нас и водещ износител на качествени български вина в трите серии Villa Yambol, Kabile и Vineyards Selection в над 30 страни по света. За екипа на винарната тези пазарни успехи не са достатъчни. Гордост за избата е, че управлява над 10 000 дкa лозови масиви.

Доказателство за качеството на нашите вина са многобройните медали от трите най-престижни международни конкурси Vinalies Internationales, Concours Mondial de Bruxelles и Decanter, като само през 2023 г. Вила Ямбол донесе на страната ни цели 24 отличия. На Mondial de Bruxelles бяхме първенец по награди – общо осем. Големият успех бе за тероарното вино от серията Vineyards Selection Тенево, реколта 2017, което освен Голям златен медал бе определено и за най-високооцененото червено вино от всички изпратени проби от целия свят и заслужи титлата Revelation Red Wine. От Vinalies Internationales  избата добави други седем отличия – пет от които златни. На Mondial du Rose Вила Ямбол прибави още едно злато – за розето в серията Vineyards Selection. Kabile Резерва също беше наградено със златни медали и на трите конкурса, а на Vinalies Internationales, грабнахме златен медал за най-масовото розе на Villa Yambol.

Цветелина Николова, управляващ директор на Katarzyna Estate:

С L’Ambassade de Katarzyna отваряме път за винен туризъм

 

L’Ambassade de Katarzyna e моя сбъдната мечта. Създадохме този уникален хотел, за да продължим още по-успешно развитието на бранда Katarzyna Estate, като надградим постигнатото до този момент - нашата изба е на световно ниво, с признание от най-големите винени конкурси. Това, което сега искаме да покажем на света, е пътят на виното от лозето до красивата бутилка. Голямо постижение е, че създадохме петзвезден винен хотел, сравним с най-добрите шата във Франция, Южна Африка и Испания. Хотелът е направен с грижа и към най-малкия детайл, всеки елемент от него е свързан с историята и природата, въплътени в изключителен дизайн. Нашите гости ще бъдат напълно удовлетворени от персоналния подход в обслужването, гурме интернационална кухня, съчетана с вината на Katarzyna. Те ще се потопят в тишината и красотата на природата, сред лозята на избата, и ще а възстановяват своята енергия в прекрасната ни СПА зона с помощта на наша собствена козметика от натурални гроздови екстракти.

Желанието ни е всеки гост да стане приятел и посланик на бранда Katarzyna и да прославим България като винена дестинация. Планираме много интересни събития, концерти, активности свързани с изкуството, които ще превърнат L’Ambassade de Katarzyna в оазис на духа и преживяванията.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.