Депутатите скоростно одобриха на първо четене „копи-пейст“ бюджета на НЗОК
План-сметката запазва диспропорциите между болничната и извънболничната помощ
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Парламентът прие скоростно проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. на стойност над 10 млрд. лв. Предложенията бяха одобрени от 121 народни представители, докато 81 се обявиха „против“ В гласуването нямаше „въздържали се“.
План-сметката за Касата през 2026 г. бе представена от ресорния министър Силви Кирилов. Той подчерта, че ведомството подкрепя текстовете, в които са предвидени 260 млн. евро трансфери от централния бюджет за плащане на дейности на лечебни заведения съгласно Закона за лечебните заведения.
Заложените приходи, разходи и трансфери създават стабилна финансова основа за здравноосигурителни плащания в полза на българските граждани“, смята Кирилов.
По думите му, ръстът на разходите с 15% спрямо 2025 г. ще позволи нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Това е копи-пейст на бюджетите от последните години – няма нито нови политики, нито приоритети“, коментира депутатът от „Алианса за права и свободи“ (АПД) Хасан Адемов.
Според него, проектът не решава нито един от „болезнените проблеми“ на здравеопазването, включително достъпа в ограничените региони и доплащането. Отделно, отново не са променени пропорциите между болнична и извънболнична помощ, въпреки че средствата за първата група се увеличават с 230 млн. евро.
Само за 2 години парите за крадене през болничната помощ са се увеличили с 1 млрд. лв.“, смята Петър Петров от „Възраждане“.
Той обясни, че ако през 2023 г. те са били 3.5 млрд. лв., то сега са вече 4.5 млрд. лв. Той добави, че с тези пари не са се подобрили услугите в сферата, а 230-те млн. евро „няма да бъдат усетени от пациентите“.
Те ще бъдат откраднати през клиничните пътеки, оборудване, медикаменти и през раздаване на бонуси в системата – така се крадат парите за болнична помощ“, смята Петров.
Напомняме, че в България практиката е 75% от разходите да са за болнична помощ и лекарства, докато средното равнище в Европа е 45-55%.
Васил Пандов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) също акцентира върху липсата на реформи и контролни механизми, но и върху възнагражденията на медицинските специалисти.
НС реши да остави въпроса на уреждане (бел. ред. - на заплатите) по един нетраен начин – в един първи вариант на проекта се посочваше, че трансферът от държавния бюджет се разходва целево за възнаграждения, в настоящия е посочено, че се разходва за болнична и медицинска дейност, т.е. в цените на клиничните пътеки“, уточни Пандов.