Бизнесът настоява за спешен механизъм за компенсиране на цените на тока

Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) настоява „в спешен порядък“ правителството да въведе механизъм за компенсиране на цените на енергоинтензивната индустрия при цени над 120 лв./MWh за 80% от потреблението.

По този начин ще се компенсират разликите в ценовите равнища както с Европа, така и с конкурентите извън ЕС и ще се възстанови паритета в конкурентоспособността на индустрията“, казват от Федерацията, която обединява най-големите индустриални консуматори в България.

Те са адресирали своето отворено писмо до премиера Росен Желязков, министъра на енергетиката Жечо Станков и председателите на енергийната и бюджетната комисии – Павела Митова (ИТН) и Делян Добрев (ГЕРБ) във връзка с изтеклото на 31 март 2025 г. действие на механизма за компенсиране на цените на електрическата енергия за небитовите крайни клиенти.

Оттогава насам енергоинтензивната индустрия е изложена на ценовите влияния на краткосрочния пазар на електрическа енергия. През изминалата година цяла Югоизточна Европа и България в частност са изложени на много по-високи пазарни цени спрямо Централна и Западна Европа поради липсата на междусистемна свързаност между регионите. Това е системен проблем, чието решаване ще отнеме години. Това влошава конкурентоспособността на българските енергоинтензивни предприятия, които са основно експортно ориентирани и са в основата на кръговата икономика.

България е единствената страна от Европейския съюз със значим дял на енергоинтензивната индустрия във формирането на БВП, която няма целенасочена политика за подкрепа на тези отрасли“, посочват от БФИЕК.

От там цитират редица документи на Европейския съюз, като Планът за действие за достъпна енергия (COM/2025/79 от 26.02.2025 г.) и Планът за действие за стоманата и металите (COM/2025/125 от 19.03.2025 г.), които поставят на централно място на европейско равнище нуждата от конкурентни цени на електрическата енергия за енергоинтензивните отрасли. Необходимостта от политики за осигуряване на конкурентоспособността на тези индустрии е ясно изразена и в т.нар. „Доклад Драги“.

У нас, дори и при прилагане на компенсации за цените на електрическата енергия, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособност на енергоинтензивните предприятия“, посочват от Федерацията.

Това личи от данните на НСИ за индекса на промишленото производство за февруари и март 2025 г.: за м. март 2025 г. календарно изгладеният индекс на промишленото производство спада с 8.3%, което е най-големият спад от март 2024 г. и над два пъти по-голям от спада за м. февруари 2025 г. (-3.5%).

Тежко засегнати са енергоинтензивните индустрии:

• Добив на метални руди: спад 14,8% през февруари и 2.1% през март;
• Добив на неметални материали и суровини: спад 38.3% през февруари и 25% през март;
• Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон: спад 19,5% през февруари и 17,5% през март;
• Производство на химични продукти: спад 6% през февруари и 5,6% през март;
• Производство на лекарствени вещества и продукти: спад 17,3% през февруари и 9,8% през март;
• Производство на основни метали: спад 36% през февруари и 24,9% през март.

От началото на годината цената на електроенергията на пазара „Ден напред“ в България възлиза на 115.41 EUR/MWh, в Германия е 98.63 EUR/MWh, а тази във Франция – 75.62 EUR/MWh. В допълнение в тези страни действат различни механизми за дългосрочно договаряне и различни облекчения за цената на електрическата енергия за енергоинтензивната индустрия.

Например в Германия делът на краткосрочната търговия е около 50%, докато в България надвишава 90%. Във Франция действа механизъм, при който част от електрическата енергия, закупувана от индустрията е на цена от 42 EUR/MWh. От 1 януари 2026 г. влиза в сила нов механизъм, който цели да установи дългосрочни договори със срок на действие от 10 до 15 години, а цената ще бъде формирана въз основа на разходите на електропроизводителя. По данни от анализ на компанията E-Bridge, изготвен по поръчка на правителството на Кралство Нидерландия1, крайните цени за енергоинтензивните отрасли за 2024 г. в Германия са 46 EUR/MWh, във Франция – 32 EUR/MWh, а в Белгия – 56 EUR/MWh.

Подобни са нивата в Гърция, Румъния, Италия, Испания, Португалия. Скандинавските страни традиционно са още по-евтини. С отчитане на ефекта от компенсаторния механизъм, прилаган през 2024 г., средната цена само за енергийната компонента у нас е 84.24 EUR/MWh.

На този фон, поради голямата експозиция към краткосрочния пазар, българските енергоинтензивни отрасли не могат да прогнозират разходите си за електроенергия дори в рамките на календарната година. Ситуацията се влошава допълнително от намалелите поръчки за експортно ориентираните отрасли. Някои производители са подложени и на допълнителен натиск от внос от Република Турция, където борсовата цена на електроенергията за 2024 г. е 62.91 EUR/MWh, а от началото на 2025 г. е 60.42 EUR/MWh. В допълнение, индустрията в Турция няма и някои разходи, характерни за ЕС, като тези за емисии парникови газове.