Блокадата на Ормузкия проток застрашава земеделския сектор

Фермерите в северното полукълбо навлизат в решаващите пролетни месеци, през които трябва да започнат основните полски дейности. Техните колеги в южното полукълбо междувременно са заети с прибирането на реколтата преди настъпването на зимата. Работата им обаче сега се развива на фона на войната с Иран, която създава сериозни ограничения в доставките на основни торове – подхранвайки рязък скок в цените и предупреждения за задаваща се несигурност по отношение на храните, пише CNBC.

Около една трета от световната морска търговия с торове преминава през Ормузкия проток, според ООН. Този воден път – ключов транспортен коридор по южната граница на Иран – е сериозно нарушен от началото на войната, като трафикът на практика е спрял, а няколко кораба бяха поразени от снаряди в или в близост до протока.

Откакто САЩ и Израел започнаха да нанасят удари по Иран на 28 февруари, цените на торовете – голяма част от които се произвеждат в Близкия изток – рязко скочиха.

Фючърсните договори за торове са по-слабо ликвидни в сравнение с други суровини, което прави цените по-непрозрачни. Анализатори от сектора обаче казват пред CNBC, че цената на гранулираната карбамидна тор (FOB) в Египет – водещ индикатор за азотните торове – е скочила до около 700 долара за метричен тон спрямо 400 – 490 долара преди началото на войната.

В анализ от понеделник Alpine Macro посочва, че цените на карбамида и амоняка са се повишили съответно с около 50 и 20% от началото на конфликта. Други торове, като калиевите (поташ) и сярата, също са поскъпнали.

Близкият изток е особено голям износител на карбамид и азотни продукти, според Крис Лоусън, вицепрезидент по пазарна информация и цени в CRU.

С на практика блокиран Ормузки проток, значителна част от световната търговия в момента не може да се осъществява“, казва Лоусън. „Оценяваме, че около 30% от износителите на пазара на практика не са налични – това са Саудитска Арабия, Катар и Бахрейн, но също така и Иран.“

По думите му, Техеран е важен производител на азотни торове и един от най-големите износители в света.

„Голяма част от търгуваните доставки са под риск – 30% от световната търговия с карбамид идва от Иран и страните, засегнати от ограниченията в Ормуз“, допълва той.

Веригата на доставки е дълга – ако фермерите не могат да получат необходимия карбамид, добивите неизбежно ще намалеят. Азотът е основният хранителен елемент, от който културите се нуждаят, за да растат, а макар да има запаси, които могат да се използват, реалният ефект върху добивите и производството ще се усети по-късно през годината.“

„Не можеш да пропуснеш сезон с азот“

Давид Хайл, съуправител на портфейл в стратегията Global Natural Resources на Ninety One, казва пред CNBC, че азотните торове, като карбамида, са в центъра на кризата в Близкия изток, защото – за разлика от други видове, като поташ и фосфати – азотът е „елементът, който трябва да се внася в почвата всяка година“.

Можеш да пропуснеш сезон с поташ, можеш да пропуснеш сезон с фосфати, но не можеш да пропуснеш сезон с азот“, казва Хайл.

Тъй като фермерите в северното полукълбо предстои да започнат торенето, ограниченията в доставките съвпадат с цикличното търсене. Карбамидът – един от най-широко използваните торове в света – се използва при отглеждането на различни култури, включително царевица, пшеница, рапица и някои плодове и зеленчуци.

„Съществува пряка връзка между количеството внесен азот и крайния селскостопански добив“, казва Хайл. „Затова съм много по-притеснен от настоящата криза, отколкото бях при конфликта между Русия и Украйна преди четири години.“

Когато Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна в началото на 2022 г., двете страни бяха сред основните износители на торове, като Русия имаше значителен дял в световното производство на поташ. Санкциите върху руския износ допълнително натовариха пазар, който вече страдаше от недостиг, и изтласкаха цените нагоре.

Тази ситуация започва да изглежда като потенциално по-тежка, защото може да окаже влияние върху добивите в много региони и при основни култури като царевица и други“, добавя Хайл, отбелязвайки, че повечето фючърси на торове са отчели двуцифрен ръст на цените през седмиците след началото на войната.

Сара Марлоу, глобален ръководител на цените на торовете в Argus, също смята, че развиващата се криза в Близкия изток ще има по-голямо въздействие върху търговията с торове от войната между Русия и Украйна.

„Почти 50% от световната търговия със сяра идва от този регион. При карбамида делът е около една трета, а при амоняка – близо 25%“, казва Марлоу.

Това е огромно. Изключително значимо – и в някои отношения по-сериозно от ефекта на Украйна, защото засяга множество производители.“

„Не говорим само за един или два“, допълва тя, като отбелязва, че износът от Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Иран и Обединените арабски емирства е засегнат.

„Пазарът на сяра вече беше структурно напрегнат преди това, като през януари достигнахме ценови пик“, казва Марлоу. „Сега виждаме допълнително спиране на производство и невъзможност за износ от региона, което задълбочава недостига и може да доведе до нови ценови скокове.“

Производството на торове също страда заради липсата на възможности за съхранение на продукти, които не могат да бъдат транспортирани, както и заради спиране на някои енергийни съоръжения в Близкия изток.

По-рано този месец QatarEnergy обяви, че ще спре производството на карбамид в низходящия сегмент, след като реши да прекрати производството на втечнен природен газ.

Междувременно Китай – друг голям износител на торове – наложи ограничения върху износа, за да защити вътрешния си пазар от недостиг, съобщи миналата седмица агенция Reuters.

Опасения за продоволствената сигурност

Според Хайл, пазарите са навлезли в 2026 г. с относително високи запаси от основни хранителни стоки, зависими от доставките на торове, което означава, че има „буферни количества“, които могат частично да компенсират недостига на царевица, пшеница, соя и ориз.

Ако добивите бъдат хипотетично засегнати с 5% тази година, не мисля, че ще говорим за глад, но това със сигурност ще доведе до инфлация при храните“, казва той, като отбелязва, че развиващите се пазари ще понесат по-тежкия удар.

„За съжаление, по-бедните държави често са по-уязвими при подобни кризи“, казва Хайл. „Някои африкански страни, които внасят големи количества зърно, вероятно ще бъдат засегнати.“

Индия – която внася азотни торове, както и природен газ за собственото им производство – също е изложена на сериозен риск, допълва той.

„По-притеснен съм за страни като Индия и региони като Източна Африка, които са по-уязвими“, казва той. „Развиващите се пазари на изток от Суец и глобалният юг често са последните, които могат да си позволят повишените цени.“

Той обаче отбелязва, че САЩ не са напълно защитени от последиците от ценовия шок при торовете. Макар страната да произвежда значителна част от азотните си торове, тя „не е напълно самодостатъчна“.

Според Американския институт за торовете, около една трета от използваните в САЩ азотни, фосфатни и калиеви торове са вносни.

Това ще има инфлационен ефект за фермерите“, казва Хайл. „Възможно ли е някои региони да не успеят да се снабдят с торове или да се наложи да ги разпределят ограничено?“

Общо 54 земеделски организации наскоро изпратиха писмо до президента на САЩ Доналд Тръмп с призив за „необходима подкрепа за пазара на американските фермери“ на фона на рязко покачващите се цени на горивата и торовете.

„С началото на сеитбения сезон в голяма част от САЩ, затварянето на Ормузкия проток доведе до рязък скок в цените на горивата и торовете“, се казва в писмото. „Нарушенията в морския транспорт вследствие на продължаващия конфликт в Иран имат сериозни последици за продоволствената сигурност както в страната, така и по света.“