Bloomberg: Какво може да очаква Гърция

С изключение на няколко смели инициативи, Гърция е поела курса към излизане от еврозоната. Колко силно това може да навреди на икономиката. Колко бързо страната ще може да се възстанови?

Излизането от валутни съюзи не е толкова често явление, колкото изходът от фиксирани валутни курсове. Има няколко случая, в които силно "доларизирани" икономики са се опитали да се върнат към старата си валута. Тези епизоди могат да служат като ръководство за това, което може да очаква Гърция. Сред характерните аспекти в гръцкия случай е перспективата за насилственото превръщане на банковите депозити в нова местна валута при условия на изключителен икономически стрес. От 1982 г., пет епизода илюстрират най-добре тази комбинация. Урокът от тях е, че гръцкият случай включва дълбоки и трайни травми.

Първият въпрос е дали насилственото обръщане на валутата на депозитите ще се случи, ако има "Grexit". Отговорът е "да".

Доверието в статуквото се срина, което доведе до рязко повишаване на вътрешно забавяне, както публично, така и частно.   Частният сектор е в неизпълнение на задълженията си и около половината от банковите заеми в страната са необслужвани, а дълговете по кредитни карти растат.

Данъци не се плащат и хората трупат евро. Правителството се самофинансира, като не плаща сметките си. Централната банка на Гърция не може законно да "печата" евро, за да отговаря на тегленията на депозити.

При тези обстоятелства насилственото превръщане на депозитите в евро в драхма ще бъде неизбежно.

Петте епизода, които отразяват тези характеристики, са в обратен хронологичен ред: Аржентина през 2002 г., Аржентина през 1989 г., Перу през 1985 г., Боливия през 1982 г. и Мексико през 1982 г. Техните икономики бяха базирани на долара, но насилствено конвертираха доларовите депозити в местна валута.

Какво стана? В общи линии насилственото преобразуване беше придружено от изтичане на капитали, по-нисък износ и значително свиване на вътрешното финансово посредничество.

Изтичането на капитали в тези случаи обикновено започва преди смяната на валутите, но продължава и след това, често с по-бързо темпо и въпреки контрола на капитала. Изводът е, че конверсията не успява да изгради доверие в стабилността на новата валута. Изключително високите премии за нови валути по време и след преобразуване подчертават това. Колкото по-висока е тази премия, толкова по-голямо е очакваното обезценяване.

Капиталовите контроли обикновено остават в сила много по-дълго, отколкото правителството първоначално обявява. Забележете, че в петте случая властите са избрали да разхлабят забраните за доларови депозити. С други думи техните усилия за "дедоларизиране" и преминаване към национална валута имат частичен успех. По същия начин гръцкият опит да се "де–евротизира" може да се провали.

Случаят на Мексико през 1982 г. е особено отрезвяващ. Дедоларизацията е частично изпълнена, но капиталовото изтичане е двойно, банковите кредити за частния сектор спадат  почти наполовина за две години след конвертирането на валутата.  Инфлацията остава висока, а растежът - слаб в продължение на няколко години.

Принудително конвертиране в съчетание с изтичането на капитали, успоредно с пазарните премии и рецесията, не изненадва, че финансовото посредничество намалява значително по време на тези кризи.

Финансово посредничество - измерено чрез банкови депозити, като дял от брутния вътрешен продукт - има тенденция да върви нагоре, когато икономиките растат. По време на тези кризи финансовото посредничество тръгва в обратна посока за продължителен период от време.

В годината преди преобразуването в Аржентина и Мексико, банкови депозити са били  20 на сто до 30 на сто от БВП. В годината на преобразуването те спаднаха рязко и в крайна сметка удариха дъното от 5% до 8% от БВП.

Гръцко излизане от еврозоната не трябва да се случва. Смислено споразумение за дълга и уверението на ЕЦБ за подпомагане на банковата система все още могат да предотвратят този резултат. Но ако "Grexit" се случи, насилственото конвертиране на валутите на депозитите ще се случи, а спадът в гръцката икономика най-вероятно ще бъде голям и продължителен. 

Автор на материала, публикуван в агенция Bloomberg, е Кармен Рейнхарт, професор по международна финансова система към Училището по управление "Джон Ф. Кенеди" към университета Харвард.