БНБ очаква по-високи лихви по кредитите през 2021 г.
Вследствие на прогнозирания ръст на необслужваните заеми
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Лихвените проценти по новоотпуснатите кредити през 2021 г. ще се повишат заради очаквания скок на необслужваните заеми в банковите портфейли. Това прогнозира Българската народна банка (БНБ) в последния си тримесечен доклад, като се базира на предстоящото изтичане на мярката за отсрочване на плащанията по банковите заеми. Освен ръст на лихвите, централната банка очаква да бъдат затегнати и условията за отпускане на кредити.
В резултат на по-строгите изисквания, увеличения разход за заемите и изтичането на частния мораториум, БНБ очаква през 2021 г. забавяне на кредитния растеж. С постепенното възстановяване на частното потребление и инвестициите банката очаква темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да се ускори отново през 2022 г.
Тенденцията бизнесът и гражданите да трупат депозити в банките като предпазна мярка на фона на несигурността, която пандемията създаде, се очаква да се задържи и през 2021 г. В случай на постепенно овладяване на пандемията, БНБ прогнозира от втората половина на 2021 г. до края на 2022 г. растежът на депозитите слабо да се забави в резултат на предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на спестяванията с предпазен мотив.
Запазващият се висок приток на депозити в банковата система от своя страна ще допринесе за задържане на лихвените проценти по тях на достигнатите исторически ниски равнища.
Занижени очаквания за българската икономика
БНБ влоши перспективата си за състоянието на българската икономика през 2021 г. на фона на затегнатите ограничителни мерки както в страната, така и в основните ѝ търговски партньори. Централната банка вече очаква растеж от 3.7% тази година, докато в септемврийската си прогноза икономистите бяха посочили 4%.
В същото време обаче БНБ повишава очакванията си за икономиката на страната през изминалата година, като прогнозира спад от 4.4% вместо 5.5%. Банката посочва, че спадът се дължи най-вече на намаления обем на износа и на свитите инвестиции в страната. Банката очаква сривът в експорта да струва на икономиката 2.7 пр.п., а този на инвестициите – 1.5 пр.п.
Прогнозираният растеж на реалния БВП през 2021 г. се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос по двете пера.
Колкото до нивото на заетостта, БНБ очаква слабо възстановяване през 2021 г., като растежът ѝ ще бъде силно подтиснат от все още високите нива на несигурност за бизнеса. Институцията прогнозира заетостта да продължи да нараства с ниски темпове, но без да достига нивото от 2019 г.
Очакванията за ръст в цените на петрола пък обуславя очаквано ускоряване на инфлацията в края на 2021 г. до около 2% и последващо забавяне до 0.9% в края на 2022 г.
