Brain-Computer интерфейсите навлизат в живота ни през 2023 година?

Днес повечето от нас може и да са свикнали с използването на компютърната мишка, но ако се замислим малко, ще открием, че това изобретение съвсем не е най-бързият начин за комуникиране с компютрите. Използването на клавишни комбинации може и да ускорява процеса, но не прави нещата много по-добри. С навлизането на смартфоните в живота ни навлезе и тъчскрийн интерфейсът, който добави удобство и бързина. За редица дейности обаче докосването с пръсти на екрана си остава трудно – особено за по-възрастните хора.

Затова и все повече компании усилено инвестират в разработки, които би трябвало да променят отново начина, по който взаимодействаме с телефони, лаптопи и други компютри. Някои залагат на гласово въвеждане на команди. Други обаче мислят още по-напредничаво. Например за

комуникация с компютрите направо чрез мисълта

Добре дошли в бъдещето, в което всички ние се очаква да отваряме различни приложения, да пишем и изпращаме имейли, да създаваме и споделяме файлове, да управляваме различни роботи или домакински уреди – само като си помислим за това. Технологията, която би трябвало да обезпечи тази визия, се нарича Brain-Computer Interface (интерфейс „мозък-компютър“).

Какво представлява?

BCI е технологична концепция за директна комуникация между електрическата активност на мозъка и външно устройство. Това може да бъде компютър, смартфон, летящ дрон или дори роботизиран крайник. Много от досегашните изследвания в тази област са насочени към изследване на човешки когнитивни или сензорно-моторни функции, както и към възстановяване на изгубени крайници. Затова не е изненада и че американската агенция DARPA, която е развойното звено на Пентагона и е известна с това, че в нея е създадена глобалната мрежа интернет, развива много проекти в сферата.

Въпреки че звучи като футуристична технология, всъщност изследванията в този сектор започват през 70-те години на миналия век, като сред пионерите в него е Жак Видал от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. По-късно той получава и финансиране от DARPA, за да продължи работата си. Именно Видал налага и термина интерфейс „мозък-компютър“ в научната литература.

Как работи?

Има различни подходи за Brain-Computer Interface – от неинвазивни и частично инвазивни, до такива, при които компоненти се имплантират направо в мозъка. При първите варианти субектът поставя само своеобразна „шапчица“ с електроди, която сканира неговата мисловна дейност. Тази технология е сравнително широко разпространена и дори авторът на настоящия текст я е тествал два пъти на различни технологични събития.

Другият подход, включващ имплантиране на протезите в главата, е много по-сложен и при него все още няма сериозен напредък. Именно в този подсегмент инвестира и Илон Мъск с едно от своите дружества – Neuralink, създадено преди около шест години. Миналия ноември компанията трябваше да представи своя неврален интерфейс, но вместо това Мъск обяви, че има известно забавяне и в рамките на следващите шест месеца

предстоят тестове с хора

Припомняме, че Neuralink тества невралните си импланти с прасета от две години и с маймуни – от почти толкова. Опитите с примати обаче не са дали добри резултати и се заговори, че 15 от 23 тестови животни са били убити. Затова и мнозина все още са скептични към вероятността скоро системата да е годна за безопасна употреба от хора.

Междувременно в сектора се появи друг стартъп, към който Мъск също демонстрира интерес. Той се нарича Synchron и дори вече успя да имплантира в болница Маунт Синай в Ню Йорк свое устройство с дължина инч и половина в пациент, който страда от амиотрофична латерална склероза. Той е изгубил способността си да се движи и да общува самостоятелно и очакванията са да си я възвърне с помощта на новата технология.

Навлизането на конкуренция в сектора

със сигурност ще направи нещата още по-интересни, особено предвид нарастващия брой компании, които оперират в този бранш. Сред тях са нови играчи като BrainGate и Neurable, но също и такива като Blackrock Neurotech, които провеждат проучвания в този сегмент вече повече от 20 години.

Американската администрация по храните и лекарствата FDA също наскоро актуализира насоките си за тестване на BCI технологии, което показва, че и регулациите в сектора вече се развиват с бързи темпове. Остава да си отговорим и на най-съществения въпрос – дали масовата публика ще възприеме новия клас технологии и ще навлезе ли той широко в живота ни, или ще остане с ограничено приложение само за хора, изгубили крайници и страдащи от специфични заболявания.