БСК: Защо мярката 60/40 не помага за заетостта

От камарата показаха с примери защо мярката не представлява реална подкрепа за работодателите

17:21 02.04.2020 ~ 2 мин.

Защо мярката 60/40 не представлява реална подкрепа за рабоотдателите и не изпълнява основната си цел за запазване на заетостта? Отговор на този въпрос дават от Българската стопанска камара с конкретни примери.

Изчисленията са направени от Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК.

Пример 1: Служител на трудов договор, трета категория труд, при пълна заетост, с брутно месечно възнаграждение (месечен осигурителен доход) в размер на 1 000 лева и получена подкрепа от бюджета в размер на 60 на сто от осигурителния доход, в размер на 600 лева:

1. Разходът за осигурителни вноски за сметка на работодателя - 18.92% (при вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест“ от 0.4%), е в размер на 189.20 лева. Общ (брутен) разход на работодателя 1 189.20 лв.

2. Удръжките от служителя за осигурителни вноски (13.78%) и авансов ДДФЛ (10%) са в размер на 224.02 лева.

3. Интензитет на подкрепата по мярката спрямо общия разход на работодателя – 50.45% ((600:1189.20)*100 ). Останалата сума, осигурена от бизнеса, е в размер на 589.20 лева (49,55%).

4. Работодателите (осигурителите) внасят осигурителните вноски и удържания от служителите авансов данък върху дохода в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а данъкът е удържан (чл. 7, ал. 1 от КСО и чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ). В посочения пример, сумата, която работодателят следва да внесе в бюджета, е 413.22 лева.

5. В края на месеца, следващ месеца на получаване на дохода, в държавата се връщат 68.87% от получената подкрепа от 600 лв., а „загубата“ за бюджета е 186.78 лв. (31.13%), което представлява и реалната подкрепа за заетост и служителя в посочения пример. Но дали във всички случаи е така?…

Как хазната печели от мярката 60/40 за сметка на работодателите и служителите?

Съгласно чл. 1, ал. 4 от ПМС 55/30.03.2020 г., компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца. Съгласно чл. 1, ал. 5 от същото постановление, компенсациите в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, … на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

Пример 2: При данните от горепосочения пример приемаме, че работодателят е одобрен за подкрепа за максималния период от 3 месеца:

1. Разчети без влияние на изискването за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца:

Бизнесът получава реална подкрепа, а бюджетът губи 560.34 лв.

2. Разчети при изискванията на чл. 1, ал. 5 от ПМС 55/30.03.2020 г. за запазване на заетостта за допълнителен период от още 3 месеца и запазване размера на възнаграждението на служителя.

Хазната печели 679.32 лева за целия период. Към тази сума следва да се добавят и неизплатените парични обезщетения за безработица, които НОИ би изплатил на лицето за три месеца, ако заетостта не беше запазена за допълнителния период.