„Голям потенциал“: България възобновява проучването на редкоземни материали

Редкоземните материали набират все по-голяма популярност на фона на разразилата се търговска война между САЩ и Китай, както и санкциите срещу Русия и войната в Украйна. Европа е изправена пред предизвикателството да разработи свои находища, за да не бъде толкова зависима от външни фактори.

А България няма как да остане безучастна и да не даде възможност за търсене и проучване на такива елементи. Това заяви министърът на енергетиката Жечо Станков по време на конференция в София, на която той отправи покана към български и чуждестранни инвеститори да предприемат такива проучвателни дейности.

Няма как да не изразя подкрепата на държавата за развитието на търсенето и проучването на редкоземни елементи. България е създала, чрез Закона за подземните богатства, комфортна и устойчива среда за такива проучвания“, посочи Станков.

Както Economic.bg писа, редкоземните елементи са част от групата на т. нар. критични суровини. Те са „критични“ поради голямата нужда от тях при производство на възобновяема енергия и поради ограниченото предлагане. Редкоземните елементи пък са наричани така не, защото имат малко залежи, а защото рядко образуват собствени минерали.

Те са важни за редица индустрии, като самолетостроенето, военните технологии, мобилните телефони.

Те са особено незаменими в производството на зелена енергия – за магнитите на перките на вятърните турбини, за слънчеви панели и батерии за електромобили“, обясни за Economic.bg преди време доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт към Българската академия на науките.

Хиляди стари проучвания

Станков напомни, че към неговото ведомство има Национален геоложки фонд с проучвания за редките минерали за последните 100 години.

Там имаме хиляди ядки (проби) от сондажите в страната, които не са изследвани в пълнота, какви редкоземни елементи съдържат и там виждаме голям потенциал“, каза министърът.

Той пое ангажимент, че Министерството ще увеличи скоростта при разглеждането на заявления за проучване за редкоземни елементи.

Тези проучвания обаче се оказват стари.

Някога България е разполагала със собствена Национална геоложка служба, която била приватизирана през 2003 – 2004 г. Това превърнало страната в единствената в Европа без такава служба, което довело и до изостанали знания какво може да бъде открито по нашите земи.

Ние сме единствената страна в Европа, която няма такава служба. Това е случаят за последните 30 години, за които имаме малък контрол върху ресурсите, нямаме систематични геоложки проучвания, нямаме досег с обществеността“, каза по време на конференцията и д-р Георгиев от БАН.

Той обясни, че възобновяемата енергия изисква 10 пъти повече материали, отколкото конвенционалната. Например, електрическите автомобили имат нужда от 8 пъти повече материали спрямо конвенционалните. В същото време, Китай доминира добива и обработката на критичните материали – 70% от световния добив е там и 86% от обработката.

Нови перспективи

По думите на д-р Георгиев на база доклади, „много назад във времето“ в Маришкия басейн, където се добиват лигнитите за въглищните ни централи, има предварителна информация, че има такива елементи, но „това трябва да бъде допроучено и със стопанска инициатива“.

Колкото до Мини Марица Изток, там също се добиват глини и земни маси, но на дълбочина от 70 метра, преди да се стигне до въглищните пластове.

Няма как в тези пластове да няма и други подземни богатства, на които можем да стъпим“, категоричен бе министърът.

На журналистически въпрос относно обогатителни съоръжения за пробите обаче Станков уточни, че процесът там е по-дълъг.

Оказва се, че обикновено металните полезни изкопаеми напускат територията на България и дори на Европа, защото химичният начин, по който се случва извличането им, често не е позволен на Стария континент. Затова се налага изкопаемите да бъдат обогатени в Африка и после да се върнат в Европа.

Засега перспективите за Маришкия басейн са свързани с добива на въглища. От друга страна, има възможност, при наличие на редкоземни елементи, те да дадат „бъдещи перспективи за комплекса“.

Първата земя

България има не само традиции, а всъщност е била първата земя, която е имала такива редкоземни тогава метали“, каза пред медии Валентин Николов, главен изпълнителен директор на Български енергиен холдинг (БЕХ).

Той напомни, че най-старото злато в света е открито в България, като тук се намира и един от най-старите медни рудници.

Към днешно време, в „Минпроект“ ЕАД, част от БЕХ, има разработки от 70-те и 80-те години, засекретени тогава от Държавна сигурност, за разработка на такива метали в нашите „Мини Марица Изток“, призна Николов.

Той посочи, че са били открити шест елемента, като германий и литий, но сондажите трябва да се продължат, „за да се види концентрацията и потенциалът“.

Има огромни ползи – светът е различен, има маратон и най-бързо тичат страните, които имат технологии и редкоземни материали. Ние знаем, че тук има такива и мисля, че това ще даде голям тласък на България в развитието“, добави шефът на БЕХ.

Нова държавна компания

В изказване пред медии енергийният министър заяви, че се водят преговори БЕХ да стане част от проучванията и търсенията в дълбоко Черно море на нефт и газ.

Така, заедно с „ОМВ Петром“ и израелската NewMed Energy, държавата ще има възможността да се включи в проучването и „повторно да изгради капацитета на България“.

Идеята е да се създаде звено или дирекция, а впоследствие и „компания като Национален геоложки фонд“, с която да си върнем капацитета, който сме имали през годините. Да съберем млади образовани хора с опит, пръснати по цял свят“, каза Станков.

Идеята е компанията, с нейните експерти, да подпомага процеса по предоставяне на разрешителни за търсене и проучвания за редкоземни метали.

Светлина в тунела

Директорът на Геологическия институт към БАН обаче обяви, че от тази година стартира петгодишна Национална научна програма за критичните суровини, която ще обедини 14 университета и научни организации.

Нейният бюджет е 8.5 млн. лв. и тя разполага с общо 7 пакета, включително за находища на редкоземни материали, за българския потенциал за енергийни ресурси в зеления преход, за ефектите върху околната среда, за социални и икономически ефекти и други.

Чрез програмата ще се финансират проучвателни дейности със стратегическо значение за страната.

Целта на програмата е да проучи потенциала на България за устойчив добив, обработка и повторно използване на критични и стратегически материали“, каза Георгиев.