Подкаст | Какви са минералните богатства на Гренландия, които Тръмп преследва

Интересът на САЩ да купи Гренландия със сигурност отчасти се дължи на потенциала на острова от критични суровини и редкоземни елементи, ключови за работата на редица индустрии.

Гренландия има редкоземни елементи, които са в основата на индустрии като самолетостроенето, военните технологии, мобилните телефони. Те са особено незаменими в производството на зелена енергия – за магнитите на перките на вятърните турбини, за слънчеви панели и батерии за електромобили“, каза доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт към Българската академия на науките, в новия епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.

Той обясни, че геологията на острова е формирана през последните около 4 млрд. години от земната история и за този период различни скали, отложени в различни обстановки, са спомогнали за формирането на различни видове полезни изкопаеми.

Тези дадености обуславят големия потенциал на Гренландия за критични и стратегически суровини“, добави Георгиев.

Критичните суровини включват мед, волфрам, литий, графит, барит и други фосфатни скали, чието индустриално приложение е важно, а рисковете за доставката им са големи.

В групата на критичните суровини спадат въпросните редкоземни елементи, наричани така не защото има малко залежи, а защото рядко образуват собствени минерали.

Критичните суровини не са такива заради липса на находища или геоложки фактори, а поради управленска нецелесъобразност. Те са критични поради голямата нужда от тях при производството на възобновяема енергия“, добави Георгиев.

Той даде пример с европейските политики за масово въвеждане на зелена енергия, които обаче изискват значителни количества от тези суровини, но ЕС не е предприел мерки за осигуряването им и затова има риск за тяхната доставка.

Амбициите на САЩ за Гренландия не са новост

Директорът на Геологическия институт разясни, че желанието на САЩ да придобие острова не е новост или прецедент.

Това не е нещо специфично за Щатите. През цялата човешка цивилизация ресурсите са били от особена важност при определянето на външната политика“, каза Георгиев.

Той напомни, че документираният интерес започва при още при американския президент Андрю Джонсън през 1867 г., през 1946 г. президентът Хари Труман отправя оферта за 100 млн. долара за закупуването на Гренландия, а Тръмп през 2019 г. също говори за такова предложение.

Подобен ход не би представлявал исторически прецедент за Щатите. През 1803 г. те купуват Луизиана от Наполеон, Аляска от Русия през 1867 г, а през 1917 г. купуват Вирджинските острови от Дания, която в момента е близко обвързана с Гренландия“, добави Георгиев.

Българската гледна точка

По време на разговора Георгиев спомена и България като „страна с много древен добив на полезни изкопаеми и традиции в бранша“.

Ние сме една от малкото европейски страни с активен добив на рудни полезни изкопаеми. България има потенциал за част от тези критични суровини, например медта, по чийто добив сме 3-ти в Европа“, каза директорът на института.

Той обаче изтъкна, че у нас от години липсват целенасочени дейности по изследване и картотекиране на ресурсите на страната. „Ние сме една от малкото държави – не само в Европа, но и по света – които нямат функционираща геоложка служба, която обикновено извършва тези дейности“, каза Георгиев.

Все пак искрица надежда има. По думите му в края на миналата година е започнала петгодишна Национална научна програма за критичните суровини, която ще обедини 14 университета и научни организации.

В исторически план критичните суровини не са представлявали икономически интерес. Поради тази причина в България липсват знания и съвременни изследвания за потенциала ни в критичните суровини. Това не значи, че ги няма, ние просто не знаем, не са изследвани“, каза Георгиев.

За какво още са полезни критичните суровини, какви находища има Гренландия от тях и има ли такива залежи в България. Отговорите на тези и други въпроси чуйте в новия епизод на подкаста на Economic.bg „Едно наум“.