Бюджетната комисия одобри евро трансформацията на БНБ

Сериозната трансформация, която Българската народна банка (БНБ) ще претърпи при замяната на лева с еврото, мина на първо четене в бюджетната комисия. Проектът на нов Закон за БНБ бе одобрен от депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС, докато останалите парламентарни групи се въздържаха или гласуваха „против“.

Идеята е проектът да замени изцяло сегашния Закон за БНБ, приет през 1997 г. с влизането на режима на валутен борд. Новият закон ще влезе в сила от датата на въвеждането на еврото в България, която към момента е 1 януари 2025 г.

Законопроектът до голяма степен е изготвен от самата централна банка и внесен в парламента от правителството. Гуверньорът Димитър Радев посочи, че с новия закон БНБ ще възстанови всички функции на една пълноценна централна банка при определянето и осъществяването на паричната политика.

В законопроекта се урежда статутът на еврото като парична единица, определя се дизайнът на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Предвижда се изрично в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират освободените резерви на БНБ.

Спрямо действащата рамка се предлага разширяване на оценките за кредитно качество на някои инструменти. Целта е да се разширят инвестиционните възможности с добавянето на инструменти, които осигуряват възможност за по-висока доходност при поемане на малко по-висок риск.

Гуверньорът на БНБ посочи, че този ход е обмислян „от доста време“, тъй като „ние сме може би най-консервативната централна банка“.

Сред големите промени в закона е и отпадането на функцията на БНБ да определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им. БНБ повиши нивото им на 12% през лятото, а в еврозоната те са едва 1%, макар и там да се обмисля вдигането им като част от борбата с инфлацията.

Новият закон определя нова роля на управителя на централната банка – той ще ръководи банката, ще участва в определянето на паричната политика на Европейския съюз и ще я представлява както навън, така и пред националните органи.

Запазват се трите основни управления в банката „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. „Емисионно" управление, оглавено от бившия депутат на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров, ще продължи да управлява паричното обращение и управлението на резервните активи на банката. Този подуправител обаче няма да участва при формулирането на паричната политика на ЕЦБ – тази важна функция вече е поверена на управителя на БНБ, доколкото той става член на УС на ЕЦБ.

С новия закон се предвижда и драстично затягане на режима за класифицирана информация, защото ръководството на централната ни банка вече ще има достъп до всички въпроси за евробанкнотите и евромонетите.

Значително се вдига капитала на БНБ – от 20 млн. лв., заложени през 1997 г., на 1 млрд. евро. Управителят на БНБ уточни, че капиталът ще бъде набран в продължение на няколко години от годишни отчисления от финансовия резултат. Според Димитър Радев така той ще бъде съпоставим с този на другите централни банки.

С влизането в еврозоната БНБ ще депозира и част от резервите си в единен за валутния съюз фонд. По изчисления на БНБ българското участие ще бъде около 900 млн. евро при общо резерви от около 35 млрд. евро. Основната част от българските резерви ще продължи да се управлява от БНБ.

Радев също така прогнозира, че при влизането в еврозоната БНБ ще внася значително повече средства в държавния бюджет. БНБ ще преведе и около 100 млн. евро от записания капитал, което ще бъде българското участие в капитала на ЕЦБ. Той ще гарантира получаването на дивидент, който впоследствие ще влиза в държавния бюджет.