България и още 14 страни от ЕС искат таван на цената на газа

България и още 14 страни членки на Европейския съюз призовават за налагането на граница на цените на целия внос на природен газ, влизащ в Блока, за да се поставят под контрол растящите сметки за енергия. 15-те държави са посочили исканията си в писмо, изпратено до Европейската комисия и видяно от Euronews. Това е първият път, когато поддръжниците на т.нар. „газова шапка“ обединяват сили в съвместна декларация с намерения.

Таванът на цените е единствената мярка, която ще помогне на всяка държава членка да смекчи инфлационния натиск, да управлява очакванията, да осигури рамка в случай на потенциални прекъсвания на доставките и да ограничи допълнителните печалби в сектора“, се казва в писмото, в което се уверява, че таванът на цените трябва да е „приоритет“ за Брюксел.

Документът е подписан от Белгия, България, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения и Испания и е изпратен във вторник вечерта на еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон.

Писмото е съставено в навечерието на предстоящата в петък среща на енергийните министри на ЕС, които се очаква да одобрят първоначален пакет от три спешни мерки.

Призивите за ограничаване на цената на вноса на газ в целия ЕС набраха сила през последните седмици, след като през август бе отчетена рекордна стойност на цената на газа в размер на 346 евро за мегаватчас. Цените постепенно намаляха и към настоящия момент се движат под границата от 200 евро - почти пет пъти повече от нивата отпреди година.

Страните, подкрепящи идеята за таван на цените на газа, смятат, че ЕС - използвайки лоста си като най-големия единен пазар в света - трябва да наложи лимит на цената, която е готов да плати за вноса на синьо гориво.

За тесния енергиен пазар на Блока, който страда от несъответствие между търсенето и предлагането - цените са по-високи в сравнение с тези за Азия и САЩ. Именно природният газ е определящ за крайната цена на електроенергията, въпреки производството на енергия от по-евтини и екологични източници.

Чрез ограничаване на цените на газа сметките за ток може да бъдат изкуствено ограничени, твърдят подписалите се държави.

Енергийната криза, която започна миналата есен, се влоши с течение на времето и сега причинява непоносим инфлационен натиск, който удря тежко нашите домакинства и нашия бизнес“, се казва в писмото.

15-те държави призоваха Еврокомисията да представи първоначално предложение за горна граница на синьото гориво на министерската среща в петък и по-късно да разработи официален правен текст за преговори и одобрение. В Комисията обаче има известни колебания – към настоящия момент изпълнителният орган на блока все още проучва потенциалните рискове, произтичащи от подобно решение. Германия - най-големият потребител на газ в ЕС - се противопостави на газовия таван.

Изпълнителната власт се опасява, че безпрецедентната мярка може да изплаши спедиторите в момент, когато Блокът отчаяно търси неруски доставки, особено на втечнен природен газ (LNG), за да изкара зимата без големи прекъсвания на тока.

Очаква се конкуренцията за LNG танкери да се разгорещи, след като температурите започнат да падат и може да се увеличи още повече, ако китайската икономика се съживи след периода на забавяне.

Ако ЕС въведе таван на цените, а всички останали потребители по света не го направят, тогава газът ще отиде при други потребители и по този начин може да предизвикаме недостиг на газови доставки“, предупреди германският министър за Европа и климата Анна Люрман миналата седмица.

Норвегия, която тази година измести Русия като водещ доставчик на газ за ЕС, е отворена за обсъждане на по-ниски такси, но е „скептична“ относно определянето на широк таван за цената на природния газ.

Досега ЕК предлагаше само таван на цените на руския тръбопроводен газ, за ​​да лиши Кремъл от приходи, които евентуално могат да бъдат насочени към продължаващата пълномащабна инвазия в Украйна, която досега се оказа много скъпа за Москва.

Подходът към Русия и други партньори трябва да бъде различен“, заяви енергийният еврокомисар Кадри Симсон миналата седмица.

Но в съвместния си призив 15-те страни недвусмислено отхвърлиха идеята за ценови лимит, предназначен най-вече срещу руския газ. На този фон предложението им е безразборно, насочено към целия внос на газ, независимо от географския произход.

Таванът трябва да се прилага за всички транзакции на едро с природен газ, а не да се ограничава до внос от определени юрисдикции“, се казва в писмото.

„Той може да бъде проектиран по такъв начин, че да гарантира сигурността на доставките и свободния поток на газ в Европа, като същевременно постига нашата обща цел за намаляване на търсенето на газ“, допълват 15-те страни членки в документа.

Писмото не предоставя технически подробности, като например колко висок трябва да бъде таванът. Разбираемо е обаче, че той трябва да е по-висок от цената, плащана на азиатските и американските пазари, за да се гарантира, че Европа ще остане привлекателна дестинация.

Като пазарен инструмент, газовата горна граница ще изисква одобрение и въвеждане на квалифицирано мнозинство от страна на държавите членки.

За момента се очертава, че 15-те подписали документа, няма да получат необходимите гласове, въпреки че биха могли да привлекат гласовете на някои страни, които все още не са взели решение - Швеция, Ирландия и Кипър например.

Одобрението на документа от крайбрежни страни - като Испания, Италия, Франция и Белгия - е от решаващо значение, защото те са тези, които получават по-голямата част от вноса на LNG.

Чехия - настоящият ротационен председател на Съвета на ЕС - не добави името си към писмото, за да запази позицията си на безпристрастен модератор.