Интервю | България няма да има нов рекламен клип за Лято 2023
Липсата на нов бюджет за тази година и политическата неангажираност за сектор "Туризъм" пречат на неговото пълноценно развитие
Илин Димитров, служебен министър на туризма:
Сектор "Туризъм" се сблъска с много предизвикателства в последните години. От една страна, здравната пандемия го блокира. След нейното отминаване обаче геополитическата обстановка стана много нестабилна заради войната в Украйна, което отново забави възстановяването на сектора. Икономическата обстановка и в България е нестабилна в последната година и половина, което допълнително усложнява ситуацията.
Каква стратегия има страната ни за реклама на външните пазари? За възможностите на служебното правителство и доколко развитието на туризма в България е приоритет за политиците, разговаряме със служебния ресорен министър Илин Димитров.
Г-н Димитров, многократно сте казвали, че рекламата е приоритет във Вашето управление. В момента България се рекламира на външния пазар с видеоклип от края на 2020 г. Подготвяте ли нов рекламен клип?
Сегашният рекламен клип е награден на международния форум в Мадрид FITUR. Нямаме изцяло нова рамка на рекламни клипове, но сме променили почти всички съществуващи и сме добавили нови кадри. Това можем да направим като служебен кабинет. В момента дори нямаме бюджет за каквото и да било.
Разработката на един рекламен клип на България обикновено отнема около година и половина, защото трябва да обхване всички четири сезона и да има време за обработка на видеото. Така че аз смятам, че това е нужно и важно, но ние в момента работим с възможностите, с които разполагаме.
С какви възможности разполагате?
Ние променихме начина, по който представяме България. Всички големи медии, с които сме сключили договор за вътрешен туризъм, няма да въртят просто едни клипове, както е било досега. Те ще правят предавания. Това е изключително голям завой, защото в момента създаваме съдържание. Над 300 предавания ще бъдат създадени за чудесата на България. Ние ще разкажем за всяко едно малко кътче на България, всеки един туристически регион.
Тези реклами ще бъдат комбинирани с няколко други активности. Едното, от които е дигиталната карта на туризма в България, която създадохме. Тя ще бъде с изготвена в партньорство с висши учебни заведения, неправителствени организации, две други министерства също участват.
Това е проект за много министри напред, надявам се да го продължат. Аз правя първите крачки – да стартирам процедурата. Целта на тази дигитална карта е туризмът да влезе в телефона на европейците. Който влезе в България, да може на няколко езика да се ориентира във фермерските пазари, да може да си купи онлайн билети за културни събития. Целта е да свържем всички тези важни неща за туризма – храна, култура, свързаност, забележителности.
Как смятате да рекламирате Лято 2023?
Вътрешният пазар ни беше приоритет. Имаме 450 000 повече регистрации през 2022 г. на български туристи спрямо 2019 г., въпреки възможността за свободно пътуване навън след падането на ограниченията заради COVID-19 пандемията. Числата не лъжат.
Относно външната реклама – там се прави интегрирана реклама. Ще добавим реклама за здравен туризъм. Досега активна такава не е имало. Идеята е през немската камара, тъй като, както знаете имаме договор с Немската здравна каса, ние да рекламираме и да видим дали това ще доведе повече туристи.
За да рекламираш успешно, трябва да имаш метрики. Едната от метриките, които ще внедрим, са данните от VISA, които показват всеки турист, по възрастов критерий, колко и къде е харчил. Ще интегрираме няколко подхода за реклама. Ще надградим всичко, което можем. Това всичко са предложения на бизнеса. Имахме среща с много браншови организации и ги питахме директно: „Как искате да ви рекламираме“. Те ни пратиха много сериозна обратна връзка и съответно ние я заложихме активно.
За съжаление, нямаме нов бюджет за 2023 г., а разполагаме с 18 млн. лв., което е изключително малко.
Вие имате идея и за промяна на формулата за определяне на държавния бюджет за реклама.
Ще го предложа на финансовия министър и на Народното събрание. От тук нататък, ако те решат, защото служебния кабинет няма партии в парламента и няма как да промени законите, това ще се случи. Аз ще го предложа в Комисията по туризъм, когато я основат и видя кой е председателят. От там нататък трябва партиите да решат дали наистина туризмът е приоритет за тях.
Тази формула, която коментирахме с 10 лв. за регистрация, реално ще изсветли сектора. Защото знаейки, че когато регистрираш един турист с 10 лв., ти се увеличава бюджета за рекламата на национално ниво. Това ще води повече туристи. Следователно би трябвало хотелиерите да са малко по-съвестни по отношение на задълженията им за регистрация на туристите.
Повечето политически партии винаги са казвали, че сектор "Туризъм" е приоритет за тях. Защо тогава не успяхте да постигнете съгласие за увеличение на парите за реклама?
Би било добре първо да се даде една рамка как да се изхарчат тези пари. Аз предприех малко по-остър начин на говорене към партиите. Като част от бизнеса и председател на неправителствена организация, винаги сме чували от партиите, че туризма е приоритет. Ами, нека да го покажат.
Това не са толкова много пари за страната. 7 – 8% е директното действие върху страната от туризма. В учебниците, които сме писали и преподаваме на студентите, се казва, че между 2 и 3 пъти се умножава това число заради съпътстващите дейности – строителство, логистика, лека промишленост, обучение. Всеки десети е зает в туризма, а бюджета на Министерство на туризма е две стотни от процента. За какъв приоритет говорим? Нека партиите да покажат, че туризма е приоритет. Нека партиите да покажат дали могат да отделят 70 млн. лв. за реклама, защото отделяме много, много други милиони за много други сектори, които нямат тази възвращаемост.
На приказки туризмът е приоритет, а в дела, не. Аз имам теория – че трябва винаги да се оказва един постоянен лек натиск, за да се случат нещата. Рано или късно ще имаме прозорец на възможност, когато това ще бъде прието.