Чивита: Италианският град, който отказва да умре

С население само от няколко души, той е наречен “умиращият град“. Там няма поща, нито супермаркет, нито болница, а училището е затворило преди десетилетия.

Всичко, което е останало от Чивита ди Баньореджо, район Лацио, е основано от етруските преди повече от 2500 години. Днес в района има няколко ваканционни жилища, ресторанти и магазини за сувенири - всичко необходимо на туристите, които идват, за да се отдадат на това бижу от миналото на Италия. По-голямата част от къщите в града не са постоянни жилища и се използват от собствениците за почивка в края на седмицата.

През 16-ти век Чивита започва да запада, а след унищожително земетресение през 17-ти век окончателно е забравена в своята изолираност. През 19-ти век темпото на ерозийните процеси съвсем изолира Баньореджо от околния свят. Днес до града, който несигурно се извисява от върха, може да се стигне само по един тесен мост. Той не е достъпен за превозни средства, различни от мотопеди.

Оцеляването на Чивита винаги е било продиктувано от силите на природата - в частност свлачищата, както и от средствата, необходими да се поправят щетите след тях. В стремеж да се съберат повече средства за поддръжката му, през 2013 г. е въведена такса за влизане в града от 1.50 евро. Усилията личат в начина, по който се поддържат чаровните тесни улички и централния площад в италианската Чивита.

Въпреки предположенията за бързо наближаващата му смърт, Чивита се е превърнал в място, което събира освен заможни хора, така и хора на изкуството. По-рано тази година група италиански творци се събират за да апелират градът да бъде спасен. Чрез петиция, подписана и от бившия президент на Италия Джорджо Наполитано, творците призовават Чивита да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Местните смятат, че има още много какво да се направи, за да се защити градът от свлачищата. Има и други италиански градове, които са заплашени от подобни проблеми, но не всички са удивителни, както Чивита.