Да внасяме медици от чужбина

Д-р Станимир Хасърджиев е основател и председател на Националната пациентска организация. Посветил е усилията си на неправителствения здравен сектор и в защита правата на пациентите. Още през 2005 г. инициира учредяването на Национално сдружение за борба с хепатита „Хепасист” и оттогава до ноември 2009 г. заема длъжността секретар, а след това е избран и за председател на организацията, като и до момента изпълнява тази длъжност.

Д-р Хасърджиев, все по-голям става недостигът на медицински кадри у нас. Имате ли статистика с каква скорост те напускат страната?

Данните са тревожни. Приблизително колкото лекари завършват, толкова напускат всяка година. Това са предимно млади хора и има сериозно застаряване на лекарите, които работят в страната. Това е сигнал, че скоро ще се изправим пред сериозен недостиг при почти всички специалности.

Какво работещо решение виждате в тази посока?

Решенията са много. Но може би най-важното решение, прилагано в недалечното минало, е да обучаваме повече кадри, отколкото напускат, за да имаме положително салдо. Това не е никак евтин вариант. Другият вариант е да направим българската държава и българското здравеопазване по-привлекателни за лекарите. Те се нуждаят от по-достойно заплащане и по-добри възможности за реализация. В момента има сериозен проблем за специализация на младите лекари, а също с израстването в йерархията. Много от младите ни лекари изчезват от страната, тъй като за съжаление някои от специалностите са се превърнали в семейни олигархии и трябва да си мете на някого, за да се издигнеш в йерархията. Не са малко причините, които карат младите хора да напускат страната.

Дайте примери за специалности, които са се превърнали в семейна олигархия…

Има цели фамилии – дядо, баща и внуци, които работят на едно и също място.

Предлагате да обучаваме повече медицински кадри. Ние трябва да се превърнем в „ковачница на кадри” за света ли, след като с такава лекота ги оставяме да заминат нанякъде?

Няма как да ограничим хората да не заминават в чужбина. Живеем в свободен свят и в свободен Европейски съюз и всеки има право да отиде да работи там, където пожелае. Нашата държава и нашите лечебни заведения трябва да разберат, че ако искат да задържат кадрите, трябва да им предложат атрактивни условия за работа, защото с нас се конкурират лечебните заведения в ЕС и извън Европа. Много медицински кадри заминават за САЩ и Канада. На конкурентен пазар трябва да сме конкурентоспособни. Не става дума за нещо, което единствено държавата може да направи, а също университетите и лечебните заведения.

Щом заминават толкова, колкото обучим, не трябва ли да направим платено образованието по медицина?

За да стане още по-малко привлекателно ли? Медицината вече не е толкова атрактивна за студентите, както преди години. Освен недостига на лекари, който е в световен мащаб, има още по-голям недостиг на всякакви медицински кадри. Системата отдавна е установила, че е по-рентабилно не всички да са лекари, а да има медицински сестри, лаборанти, парамедици. Затова освен да произвеждаме повече лекари, трябва да произвеждаме многократно повече медицински сестри и други специалисти, които са крайно необходими.

По-големият недостиг у нас е не на лекари, а на медицински сестри. "Пирамидата" е обърната обратно и затова трябва да се разширят възможностите за цялата палитра от медицински кадри. Трябва да се въведат и много нови специалности и нов подход – светът отдавна е разбрал, че не е необходимо много дълго да обучаваш една медицинска сестра, която после да взема само кръв. Трябва да се създават асистенти в сферата на медицината. Виждането е много остаряло, в това число и на тези, от които зависи обучението на кадрите. Всеки иска като го заболи глава и извика „Бърза помощ”, да дойде лекар. В света това отдавна не е така.

Как гледате на варианта да привличаме медицински кадри от трети страни?

Гледам изключително позитивно на тази възможност. Всички страни в ЕС имат политика на насърчаване на миграцията на медицински кадри към тях, независимо откъде идват те. Има програми, както за езиковото обучение, така и за приравняването на знанията към стандартите на съответната държава. В България нямаме такава политика, ние сме много нетолерантен народ. Дори и за бежанците, които са образовани медицински кадри, не правим нищо, за да ги задържим. Страдаме от тази нетолерантност и не зная кога обществото ни ще узрее за тази момент. Дано не е прекалено късно и да се наложи да си купуваме скъпи и прескъпи медицински кадри от Запад.

Има ли „светлина в тунела”?

Имаме примери, от които да се поучим. Някои скандинавски държави са стигнали до предела, в който кадрите да са предимно внос. Да се надяваме, че България бързо ще навакса изоставането. За мен има „светлина в тунела”, тъй като Националната здравна карта ясно очертава къде са дефицитите. Ако тя бъде приета, на нейна база държавата трябва да създава онези кадри, които липсват в системата. Нужни са и мерки за тяхното задържане в страната.

Има ли начин да върнем в България медицински специалисти, натрупали опит в чужбина?

За огромно съжаление, от контактите ми с лекари, мои връстници, които работят в чужбина, ставя ясно, че нямат никакво намерение да се завърнат. Не просто заради заплащането. Там нещата са организирани по друг начин и те имат реална възможност да се докоснат до истинската медицина, до съвременните технологии. Те не работят при тежък дефицит и финансови ограничения, а са в държави с ясни правила. Както се пее в песента, „Не всичко е пари, приятелю”. 

Как да се върнат, когато системата е нестабилна, когато ще работят в среда, която задължава да извършваш корупционни практики. Когато мой млад колега започва работа в столична болница, е бил принуден да иска пари от пациентите. Той категорично отказва да влиза в такива схеми и избяга от тази система в страна, където може да съхрани професионалното си достойнство. Това е масова практика във всички болници.

Как да промени системата?

Със закон и стриктни мерки, строги наказания и отнемане на лицензи и права. Сигурен съм, че това ще даде позитивен резултат и ще има оздравителен ефект за системата. След първото лечебно заведение и първият лекар, който "изгори" заради нерегламентирани практики, нещата ще се нормализират. Както навсякъде в държавата, закони има, но те не се прилагат.

Още по темата с недостига на кадри четете в бр. 59 на сп. "Икономика" - на пазара от 8 март.