Дановски: Еврото ще подкрепи новата „матрица“ за конкурентоспособността

Новата „матрица“ за конкурентоспособността се базира на скорост, адаптивност и възможност за непрекъснати иновации. В този контекст България трябва да се фокусира върху качеството на икономическия растеж, а не само върху количествените показатели, особено в контекста на предстоящото въвеждане на еврото от първи януари.

Това каза зам.-министърът на иновациите и растежа Мартин Дановски по време на международния форум iN Sofia 2025, организиран от Economic.bg.

Процентите не са най-важното нещо. Има разлика между растеж от процент и половина и два и половина, има разлика между три и половина и пет процента. Но ние трябва да обърнем повече внимание на качеството на растежа“, подчерта Дановски.

По думите му растежът трябва да бъде базиран на иновационно и технологично предимство, което създава различна добавена стойност в дигитална среда, с акцент върху технологичен суверенитет, критични материали и нови технологии.

Мартин Дановски подчерта, че въвеждането на европейската валута от 1 януари е съществено ново предизвикателство, което „ни дава възможност да получим по-ясен отговор на въпросите: Какъв растеж искаме да постигнем, какво качество на растежа искаме да постигнем?“

Той е на мнение, че всяка нова система за повишаване на регионалната или национална конкурентоспособност трябва да отговаря поне на две от трите характеристики – скорост, адаптивност и възможност за непрекъснато обновяване.

Зам.-министърът подчерта важността компаниите от държави, които догонват централноевропейските икономики, да имат достъпен, ясен и предвидим път към по-голямата сцена, където всички играчи не само са при равни условия, но имат възможност свободно да се конкурират и да създават консорциуми и партньорства.

Модернизация на съществуващата индустрия

Дановски настоя, че България не трябва да гони само бъдещето на индустрията, но и да инвестира в модернизацията на съществуващия бизнес.

Трябва да обърнем сериозно внимание на съществуващата индустрия, която дори с един фундаментален ускорител като дигитализация и насока към технологично обновление плюс научноизследователска дейност би могла да постигне доста по-високо ниво в своите резултати“, заяви той.

И посочи програмата за цифровизация на България 2030 като ключов инструмент, с особен фокус върху две области – укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации, и отключването на потенциала за данни.

Ние критично изоставаме в национален мащаб за това да натрупаме качествени, навременни и добре управлявани данни, на база на които да растем“, предупреди той.

Нови сектори и изкуствен интелект

В този контекст той обърна внимание, че през последните месеци са създадени нови структури, като Центъра за иновации в отбраната и Центъра за върхови постижения в Казанлък.

Не можем да останем непричастни към това как силна софтуерна индустрия, силна автомобилна индустрия, която имаме тук със страхотни инженери, си съдействат със сектора на отбраната“, каза той.

Според него най-голямата възможност за България е приложимостта на изкуствения интелект. „Той вече не е някакъв rocket science. Той просто е тук и ние трябва да използваме това, което създаваме като инфраструктура“, каза той и допълни, че институти като INSAIT и GATE са шанс да „подобрим репутацията, талантите и нашия суверенитет“.