Делът на разходите за образование е почти застинал в последните 10 години (графики)

Публичните разходи за образование като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на България почти не мърдат през последните 10 години. Във вторник Евростат публикува окончателните данни за 2023 г., които показват че съотношението е достигнало 4.44%. Справка на Economic.bg назад в базата данни показа, че спрямо 2013 г. делът е нараснал с под 0.5 пр. пункта.

Но въпреки че липсва осезаемо покачване, страната се представя по-добре от 10 държави в ЕС. А самият блок, като цяло, дори свива дела на разходите за образование в БВП през последните години.

Резултатите на учениците

Същевременно за този период представянето на българските ученици се влошава. През 2013 г. средният успех на матурите по български език е Добър (4.28), докато през 2023 г. (по новата методология) той е 50.14 точки, което отговаря на оценка Добър (3.93).

По теста на ОИСР PISA, който измерва четивната и математическата грамотност на учениците, резултатите за България отново се влошават. Това е тест, който показва практическата стойност на образованието – той не пита само какво са научили децата в училище, а дали могат да мислят с наученото – да разбират информация, да правят логически изводи, да решават непознати проблеми и да използват математиката, четенето и науката в ситуации от реалния живот. Затова резултатите дават важен сигнал не просто за знанията на учениците, а за това доколко училището ги подготвя да се справят самостоятелно след него.

По четивна грамотност резултатите по PISA са следните: 436 точки през 2012 г. и 404 точки през 2022 г., т.е. спад с 32 точки. За сравнение, средното за ОИСР ниво за периода е 470 – 490 точки.

По математическа грамотност нещата стоят така:

• 2012 г. – 439 т за България при средно за ОИСР 494 т.
• 2022 г. – 417 т за България при средно за ОИСР 472 т.

Коя държава колко инвестира?

На върха в ЕС по дял на публичните разходи за образование остават скандинавските и западноевропейските държави. Според Евростат, най-високи нива се отчитат в Швеция (6.8% от БВП), следвана от Финландия (6.3%) и Белгия (6.2%). В другия край на скалата, най-ниски разходи имат Румъния (3%), Гърция (3.3%) и Малта (3.4%).

За целия ЕС данните потвърждават лека тенденция на свиване – от средно 5% от БВП през 2020 г., най-високата стойност, откакто се събират тези данни, до 4.7% през последните две години с налични данни.