Демографията е проблем №1 на България
Икономическият министър Емил Караниколов призова бизнеса да си сътрудничи повече с образователния сектор
~ 3 мин.
Цветан Петров Демографията е проблем номер едно за България. Заради него в страната има по-малко квалифицирани кадри и по-ниско вътрешно потребление, а също така забавя дори основния двигател на българската икономика – износът. Това стана ясно по време на днешната, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) под патронажа на президента Румен Радев, кръгла маса „За конкурентоспособна и просперираща българска икономика“.
„Министрите, събрали се тук, вероятно ще говорят за силен икономически растеж в България, но възниква въпросът защо ние, българските граждани, не го усещаме“, каза държавният глава при откриването на форума. Той отбеляза, че страната ни дотолкова губи "тяга" и конкурентоспособност, че вече бива изпреварвана от останалите държави от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).Според Радев трябва да се обръща все по-голямо внимание не само на ръста на чуждестранните инвестиции в България, но и каква е структурата им и каква добавена стойност носят за страната ни. „В световен план водещи ще са икономиките на науката и иновациите, а не тези, които са с ниска добавена стойност“, каза президентът и добави, че българското общество трябва да си зададе въпроса какви са националните амбиции и как конкретно ги преследваме. „Можем ли да напредваме бързо при сегашната административна среда, демографска ситуация, наука и научна инфраструктура?“, риторично попита държавният глава. Той отбеляза, че макар четиримата основни играчи за развитието на икономиката да са държавата, бизнеса, образованието и науката, то значението на последните два ще расте все повече в бъдеще.
Вицепремиерът Томислав Дончев посочи, че предизвикателствата пред българската икономика стават все по-големи заради все по-голямата отвореност и свързаност на отделните национални икономики по света. „Експортните възможности на страната ни са един от основните ѝ двигатели, но свободното движение на хора води до все по-дълбока демографска криза“, каза той. Според него докато традиционните предизвикателства, като нивото на доходите, на корупцията и на бюрокрацията, са винаги актуални, то България все повече трябва да обръща внимание на нетрадиционните предизвикателства – по-ефективно производство; как се разпределят ресурсите от страна на държавата; как като цяло българската икономика „да премине на следващото еволюционно стъпало“.
„Само след 4-5 години по-евтината работна ръка в България, спрямо други страни, ще спре да е конкурентно предимство. Именно затова трябва да се съсредоточим върху това как ще сме конкурентоспособни след това и с какво ще привличаме чуждестранните инвеститори, а именно – повече дигитализация извън IT сферата, по-висока добавена стойност и повече иновации“, каза Дончев. Той отбеляза, че способността на бизнеса да се финансира сам, без да разчита на субсидии и кредити, е основен показател доколко здравословно и устойчиво е икономическото състояние, затова компаниите трябва да направят всичко възможно да преминат на едно съвсем ново ниво.
Икономическият министър Емил Караниколов наблегна на нуждата българските компании и кадри да започнат да работят много по-качествено и с по-висока добавена стойност спрямо останалите европейски фирми и конкретно тези в ЦИЕ. Той отбеляза, че макар българското правителство, и конкретно икономическото министерство, да насърчава инвестициите в страната чрез редица сертификати и облекчаване на административните правила, продължава да се забелязва липса са коректен диалог между бизнеса и образованието.
„В момента бизнес секторът все повече поема нещата в свои ръце темата за осигуряване на добре подготвени кадри, организирайки все повече стажове, разкривайки центрове за преквалификация и все повече разчитайки на схемата на дуалното обучение. Компаниите обаче също така трябва да започнат да си сътрудничат повече с образователния сектор, подавайки информация какви и приблизително колко на брой кадри ще им трябват в бъдеще“, заяви Караниколов. Той все пак призна, че България, както и целият свят, навлиза в четвъртата индустриална революция (т.нар. „Индустрия 4.0“), при която планирането какви ще са необходимите кадри и умения за утрешния ден ще е много по-трудно, отколкото досега.
Председателят на Борда на директорите на „Свилоза“ и член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Красимир Дачев отдаде настоящите демографски, икономически и образователни проблеми в България на липсата на достатъчно планиране, визионерство и постоянство. Според него отсъствието на единна стратегия на България какво преследва и къде иска да се позиционира на световния пазар на труда е основната причина за недостига на качествена работна ръка в страната ни.
„Африка е доказателство, че няма как само с много ресурси една икономика да успее, а българската икономика в момента е точно това – основно ресурсно-ориентирана. От 30 години насам нямаме целенасочена и постоянна политика в поне една сфера“, заяви Дачев.
Участниците в днешната кръгла маса продължават дискусията не само по темата как да се подобри образованието и конкурентоспособността, но и как да се прави по-прозрачно, по-предвидимо и по-качествено законодателство.
