Децата се връщат на училище, а възрастните?
~ 3 мин.
Септември отбелязва началото на учебната година за учениците, октомври пък на академичната година на студентите. По традиция, това е времето в което тече най-бурното обсъждане на проблемите на образованието у нас - от обхващането на учениците до проблемите с качеството на висшето образование. На заден план като че ли остава обучението през целия живот, което, в контекста на все по-динамичния пазар на труда, се оказва понякога дори по-важно от формалното образование, придобито в класните стаи и аудиториите. По тази причина, настоящият текст е посветен именно на участието на възрастните в образование и обучение в България, и някои негови особености.
Защо е от значение?
Основната причина, поради която обучението през целия живот все по-често влиза във фокуса на образователната и трудова политика, са измененията на пазара на труда. Преди десетилетия не е било учудващо човек да се пенсионира на първото или второто си работно място; днес изглежда малко вероятно. Дори и да остане в рамките на едно професионално поле обаче, поддържането в крак с последните тенденции в него все по-често изисква връщане към обучението. То позволява както запазването на конкурентоспособността на пазара на труда, така и усвояването на нови умения и коригирането на съществуващите дисбаланси.
Продължаването на образованието отвъд формална му фаза е от още по-голямо значение за неактивните и безработните и по тази причина се разглежда (от институциите на ЕС, например) като инструмент за подобряване на социалните условия и преквалификация на онези, които не успяват да намерят реализация.
Измеренията в България
За съжаление, последното систематично проучване на образованието и обучението на възрастните е от 2016 г.; въпреки това, ще се спрем на някои детайли от него по-късно. Данните от Наблюдението на работната сила на Евростат обаче позволяват по-скорошен, макар и по-повърхностен поглед. Графика 1 по-долу поставя България в контекста на останалите европейски държави, според дяла на участвалите в обучение и образование възрастни миналата година. Видно, през 2018 г. България изостава значително на фона на средноевропейските равнища. Участието на възрастни в образование и обучение е около четири пъти по-ниско от средното ниво за Европейския съюз и над десет пъти по-ниско в сравнение с лидерите Швеция и Финландия.
Наблюдение на работната сила
Прегледът на динамиката (Графика 2) дава малко повече поводи за оптимизъм. През последното десетилетие делът на хора на възраст 25-64, участвали в обучение или образование в България постепенно нараства, от средно 1,6% през 2009 г. до средно 2,6% през 2018 г. В следствие най-вече на относително ниския общ дял, разликите между участието на мъжете и жените в България е значително по-малка от средното за ЕС.
Наблюдение на работната сила
Данните от последното детайлно проучване от 2016 г[2]. позволяват малко по-подробен поглед. При сравнението на взелите участие в обучение или образование в същата възрастова група, но не през четири седмици преди допитването, а през последната година България е доста по-близо до средноевропейските стойности - 24,6% спрямо 45,2%. Притеснително е обаче обстоятелството, че спрямо средноевропейските равнища тенденцията в България е обратна и докато в ЕС индикаторът се е повишил с 10 пункта от 2007 г. насам, то у нас той се е свил с 11,8 пункта. Интересно е и обстоятелството, че почти целият дял (22,5%) за България се дължи на неформално (извън училище или университет) образование.
Част от причината за чувствително по-ниското участие най-вероятно се дължи на структурата на предлагането. В България почти две трети от неформалното обучението и образованието на възрастните през 2016 г. е било предоставено от работодателя, други 17,5% - от неформални образователни институции(Графика 3). Чувствително по-малка е обаче ролята на институциите на формалното образование.
Оттук накъде
Чувствително по-ниският дял на участието на възрастните в обучение и образование у нас е предизвикателство пред подобряването на гъвкавостта и адаптивността на трудовия пазар. Коригирането на проблема (само) с инструментите на държавна политика видно води до по-скоро скромни резултати, въпреки изпълнението на две последователни национални стратегии за учене през целия живот, втората от които изтича догодина. По тази причина, от една страна, е крайно необходимо по-широкото застъпване и разпространение на обучението на работното място и в хода на работния процес от една страна. От друга страна, е необходима и промяна на цялостното отношение, че формалното образование би следвало да е достатъчно за успешна и дълготрайна реализация. Също толкова трудно е да бъдат определени еднозначно уменията, които да бъдат във фокуса на този тип образование и обучение – въпреки многобройните опити за дефиниране на комплект от почти универсални „умения на бъдещето“, те често зависят от желаната професионална реализация, конкретните потребности на обучаващия се, както и от външни фактори. Нуждата от подобрение и разширяване на образованието и обучението на възрастните обаче е несъмнена.
