Дигитална „тъмна ера“ настъпва в световен мащаб

Тя се характеризира със загубата на огромни количества цифрова информация

Дигитална „тъмна ера“ настъпва в световен мащаб

Снимка: Pixabay

Данните са „златото на 21 век“ и съхранението им в условията на съвременната дигитална революция е от все по-голямо значение. Огромни количества цифрова информация вече са загубени завинаги, алармират експертите през последните години.

Една от причините големи масиви от данни да остават недостъпни се дължи на факта, че те се пазят на морално остарели носители или във файлови формати, които софтуерът вече не чете.

На пръв поглед това е проблем, присъщ на по-тромави и консервативни структури като държавната администрация например. Но не само. Дори НАСА изненадващо изтри оригиналните ленти на Нийл Армстронг и Бъз Алдрин, на които е документирана разходката им на Луната и трябваше да разчитат на телевизионни предавания, за да възстановят кадрите.

Историята е изпълнена с много други примери на изследователи и организации, които губят не само завършените си проекти, но и своите данни. България не е изолирана от проблема, валиден в световен мащаб. От подобна загуба на данни са застрашени множество институции и компании у нас.

С този все по-актуален проблем се захващат все повече IT компании, които опитват превантивно да предотвратяват загубата на данни и конвертирането им във формати, които гарантират дългосрочно съхранение и лесен достъп дори след десетилетия.

„Чувствам се като археолог на данни“, споделя Иван Съртонев,  експерт по изваждане от експлоатация на стари системи в  стартъпа  Documaster. Компанията с българско участие има реализирани проекти за Националния архив на Норвегия. Сред клиентите ѝ се нареждат имена като Canon, Capgemini и Stokke, Норвежкият център за космически изследвания и Националният комитет за етика в научните изследвания, както и много общини.

„Имали сме случаи, в които клиент разполага с бекъп на база данни и документи в стар формат, без да има вече достъп до системата, в която данните са били създадени, а данните са изключително ценни за бизнеса. В други случаи те са били налични, но в стара софтуерна система, която не предоставя лесен достъп до тях. Тук се намесваме ние като извличаме документи и метаданни от една или множество стари софтуерни системи, конвертираме документите във формат за дългосрочно съхранение, организираме ги в стандартна архивна структура и предоставяме лесен достъп до тях“, коментира Димитър Узунов, един от съоснователите на Documaster.

Проблемът е въведен за пръв път през 1997 г. и предсказва огромната загуба на ценни данни. През 2015г. „бащата на интернет“ – вицепрезидентът на Google, Винтон Серф, също изрази загриженост, че обществото ни е изправено пред дигитална тъмна епоха и че способността ни да съхраняваме данните намалява с времето право пропорционално на тяхното нарастване. Твърде вероятно е, предупреждава той, нашите наследници да срещнат огромни затруднения, за да добият информация за нас.

Някои големи доставчици на софтуер като Microsoft, Google и IBM вече имат направени множество опити за превантивно справяне с проблема. Националният архив на Великобритания например с помощта на Microsoft още през 2007 г. е конвертирал близо 580 TB данни, съхранявани в стари Microsoft файлови формати.

„Достъпът до и конвертирането на данни в удачни за  дългосрочно дигитално съхранение формати е сфера, за която в бъдеще ще са нужни много специалисти. Щастливи сме, че имаме възможността да ги изграждаме тук, в България“, допълва и Георги Василев, мениджър на местния офис на компанията.

Коментари: 0