Дигиталното евро получава все по-широка подкрепа

Много от домакинствата в Европа са отворени към използването на дигитално евро. Това показват данните от Проучването на потребителските очаквания (Consumer Expectations Survey – CES) на ЕЦБ, обхващащо 11-те най-големи страни от еврозоната.

При нормални условия този дигитален еквивалент на кеша би се използвал основно, както е замислено, за разплащания, а не като инвестиционен или спестовен инструмент, се посочва в доклад на ЕЦБ, който стъпва на данните от проучването. Съответно се очаква въвеждането на дигиталните пари на централната банка да доведе само до слабо преразпределение на ликвидност от банковите депозити.

Различни лимити на притежание – между 1000 и 10 000 евро – биха имали доста малък и статистически незначим ефект върху състава на ликвидните активи на домакинствата. Освен това намираме доказателства, че ефективната комуникация може да играе важна роля за информирането на потребителите относно тази нова форма на плащане и за насърчаване на нейното приемане, пишат анализаторите.

Няколко централни банки, включително ЕЦБ, разработват планове за евентуално въвеждане на дигитална валута на централната банка (CBDC) като форма на дигитални пари наред с физическите. Тези планове се изготвят в контекста на бързо променяща се платежна среда – характеризираща се с намалено използване на кеш, нарастващи геостратегически съображения и възхода на финтех сектора. В същото време централните банки се опитват да избегнат потенциално дестабилизиращо пренасочване на богатство към дигиталните пари. По-специално, това би могло да доведе до финансова дезинтермедиация – отлив от традиционните банкови депозити към дигитални пари – и да създаде рискове за финансовата стабилност. Поради тази причина при проектирането на дигиталното евро Евросистемата е включила редица предпазни механизми, за да се избегне рискът от финансова дезинтермедиация.

Осведоменост и приемане: кой би използвал дигитално евро?

На 14 юли 2021 г. Управителният съвет на ЕЦБ обяви началото на разследващата фаза на проекта за дигитално евро. Според данните от CES, събрани още през 2021 г., едва около 9% от анкетираните са били чували за дигиталното евро. До март 2024 г. този дял се е увеличил до около 40%, което отразява усилията на ЕЦБ за публична комуникация. Освен това резултатите от CES показват, че около 45% от всички анкетирани потребители посочват, че биха били склонни да приемат дигиталното евро и да го използват в ежедневието си.

Склонността на потребителите да приемат дигитални пари на централната банка обаче се различава според начина на използване и е най-висока при онлайн и физически търговски плащания. При разглеждане на различни групи потребители се документират и съществени различия в готовността им да използват дигитално евро. Например, по-младите, по-високодоходните и по-образованите потребители са по-склонни да приемат дигитални пари на централната банка. Сред потребителите на възраст 18 – 34 години около 55% заявяват, че вероятно биха използвали дигитално евро за някой от различните начини на употреба, а сред потребителите в най-високия доходен сегмент 53% посочват, че биха използвали дигитални пари на централната банка за някой от тези случаи. Налице са и по-слабо изразени различия между групи с различни нива на образование – 48% от потребителите с бакалавърска или по-висока степен биха използвали дигитално евро, в сравнение с 42% от тези без бакалавърска степен. Като цяло различията в склонността за приемане между демографските групи подчертават колко важно е да се отчита финансовото приобщаване при проектирането и въвеждането на дигитални пари на централната банка.

Изборът на портфейл на домакинствата при наличие на дигитални пари на централната банка

Друг често обсъждан въпрос е как наличието на дигитални пари на централната банка – невъзнаграждаван, високоликвиден и сигурен актив, директно емитиран от централната банка – би могло да повлияе върху разпределението на портфейлите на потребителите. В тази връзка по-ранни изследвания показват компромис между ликвидност и сигурност: банковите депозити носят доходност, но включват риск от неизпълнение, докато дигиталните пари на централната банка, като безрискови, имат потенциал да изместят депозитите. Като цяло, макар въвеждането на дигитални пари на централната банка да може да подобри разпределението на ликвидността в икономиката, при липса на предпазни механизми съществува риск от свиване на депозитната база, повишаване на разходите за финансиране на банките или, в екстремни случаи, дезинтермедиация на банките.

Затова възниква ключов въпрос: как биха адаптирали домакинствата своите портфейли от финансови активи след въвеждането на дигитални пари на централната банка? За да се опитат да отговорят на този въпрос, съставителите на доклада се помолили респондентите в CES да си представят, че са получили неочакван приход от 10 000 евро (например бонус, подарък или наследство). След това са ги помолили да посочат как биха разпределили този неочакван прираст на богатството между различни активи, включително ликвидни активи, като физически кеш и дигиталното евро. Този подход е в съответствие с последните развития в методологията на анкетните проучвания. Предишни изследвания използват подобни хипотетични сценарии, за да изследват как потреблението реагира на положителни шокове в богатството.

Резултатите са показали, че потребителите биха разпределили средно само около 5% от хипотетичния прираст от 10 000 евро към дигитално евро. Това ниво на разпределение не измества съществено други класове активи. За разлика от това, потребителите биха насочили повече от половината от сумата към разплащателни или спестовни сметки (53%). Те биха заделили и 12% за физически кеш, който е най-близкият заместител на дигиталното евро – в смисъл, че и кешът, и дигиталното евро са пари на централната банка, с разликата, че кешът не може да се използва за дигитални плащания. Средният дял в портфейла, заделен за дигитално евро, надвишава дела, насочен към високорискови алтернативни криптоактиви. Тези резултати показват, че при нормални условия дигиталните пари на централната банка биха действали основно като разплащателен актив, а не като инвестиционен или спестовен инструмент. Следователно въвеждането на дигитално евро би довело само до малко преразпределение на ликвидност от депозитите на дребно в банките.

Една важна характеристика в дизайна на дигиталното евро, насочена към ограничаване на евентуални нежелани последици за банковата дезинтермедиация, е максималната сума дигитално евро, която може да се държи в дигитален портфейл във всеки момент. За да оценим как подобни лимити биха повлияли върху разпределението на портфейлите, на случаен принцип са дадени на респондентите в CES различни възможни стойности на лимита – от 1000 до 10 000 евро. След това те са попитани каква част от текущите им ликвидни средства биха заделили за дигитално евро, при условие че важи съответният лимит. По този начин изследователите са успели да оценят ефекта на лимитите върху дела от общите ликвидни ресурси на потребителите (например по разплащателни/спестовни сметки или в кеш), който биха насочили към дигитално евро. Резултатите ни показват, че размерът на лимита не прави осезаема разлика за разпределението на текущите ликвидни средства към дигитално евро. Тези изводи са в съответствие с виждането, че при нормални условия приемането на CBDC е малко вероятно да предизвика мащабна финансова дезинтермедиация.

Целенасочената комуникация може да увеличи приемането

Макар през 2024 г. 45% от потребителите да са заявили, че биха били склонни да приемат дигитално евро, други потребители посочват, че е малко вероятно да го използват. Това повдига въпроса дали комуникацията на централната банка може да допринесе за разширяване на приемането и използването му. За да оценят това, изследователите са използвали рандомизирано контролирано изследване, вградено в уеб анкетата на CES от март 2024 г. На произволно избрана подгрупа от респонденти е бил показан официален видеоклип на ЕЦБ, който предоставя информация за ключовите характеристики и потенциалните приложения на дигиталното евро. След това те са оценили ефекта от тази видео комуникация върху вероятността потребителите да приемат дигиталното евро.

Установено е, че информацията във видеото има значителен и статистически значим положителен ефект върху склонността за приемане за всяка от четирите възможни употреби. Например тя увеличава склонността за приемане при офлайн търговски плащания с 13 процентни пункта. Всъщност видеокомуникацията влияе не само върху потребителите без предварителни познания, но и върху тези, които вече са били чували за CBDC преди да гледат видеото. Въпреки това има и доказателства за устойчивост на навиците при платежните предпочитания. Някои потребители, дори след като са гледали видеото, отчитат ниска склонност за приемане. Освен това три месеца по-късно, през юни 2024 г., попитахме всички респонденти в CES дали са запознати с дигиталното евро. Както и в предишни изследвания, открихме доказателства, че ефектът от информацията във видеото изглежда избледнява сравнително бързо.