Защо Букурещ не бърза за еврозоната

Протестите срещу първоначалния вариант на Бюджет 2026 в България бяха продиктувани поне отчасти от страхове от възможен румънски сценарий – т.е., България да задлъжнее прекомерно и да трябва да въвежда икономии и да вдига данъци. В същото време скептиците по отношение на присъединяването на България към еврозоната обичат да питат защо Румъния не бърза да се присъедини към нея. За да хвърлим повече светлина по тези въпроси, се свързахме с румънския политически икономист Корнел Бан, който преподава в Копенхагенската бизнес школа. 

Корнел Бан започна разговора с критика към румънското правителство за прилагането на мерки за строги икономии. На първо място, Румъния не е успяла да приложи ключови реформи за подобряване на събирането на приходи от Националната агенция за фискална администрация (ANAF). Второ, въведените мерки за съкращаване на разходите са насочени непропорционално към сектори като образованието, социалното осигуряване и културата, без да водят до значителни бюджетни икономии. Трето, правителството значително е намалило публичните инвестиции. Това сериозно засяга способността на общините да стимулират икономическата активност, особено в строителния сектор, и ограничава заетостта. Според Бан съдбата на румънската икономика зависи до голяма степен от развитието на европейската икономика, тъй като страната е силно зависима от индустриалния износ за Германия.

 Корнел Бан - Снимка Личен архив

Въпреки извършените орязвания на разходите, Румъния остава в опасна фискална зона. Бан обаче отхвърля всякакви спекулации за „срив“ на румънската икономика. Той посочва, че „срив“ настъпва, когато външните кредитори напълно отказват да отпускат заеми, както се случи в Гърция и Исландия през този век. Всъщност, Румъния все още има достъп до външни заеми, а пазарът на държавни облигации е относително стабилен, подкрепен от местните банки и пенсионните фондове. Настоящата ситуация е по-скоро фаза, в която правителството трябва да убеди кредиторите в своите фискални мерки. Засега това изглежда е постигнато, след намаляването, макар и скромно, на бюджетния дефицит.

Румъния отбеляза най-високия ръст на БВП в Европа - 146 % за 20 години, оставяйки Полша далеч зад себе си. Този впечатляващ растеж обаче се дължи в последно време главно на потреблението, подхранвано от увеличенията на заплатите и пенсиите, често свързани с предизборни обещания, а не на ръста, основан на износа, както в предишни години. Румънският модел беше финансиран с кредити, без паралелно затягане на фискалната политика по отношение на бизнес средата, недвижимите имоти, луксозното потребление или намаляването на сивата икономика. 

Според Бан Румъния е трябвало да се фокусира повече върху развитието на експортната си индустрия, за да постигне по-балансиран растеж, който да е по-малко податлив на шокове. Ако фискалната дисциплина беше на нивото на България, която прилага по-стриктни практики за събиране на данъци, и източниците на растеж на пенсиите и заплатите в публичния сектор бяха осигурени предварително, дори и с по-ниски данъчни ставки, Румъния нямаше да има най-големия бюджетен дефицит в ЕС през 2024 г.

Бан описва румънския икономически модел като „опасна игра“ - стратегия за ускорен растеж и бързо изравняване със Запада, дори и на цената на фискална нестабилност. Целта е бързо да се преодолее разликата с икономики като Португалия и да се изравни със Словакия, Полша и Унгария по отношение на БВП на глава от населението и заплатите. Въпреки нестабилността, Бан твърди, че румънският модел за известно време е бил по-добър за средностатистическия гражданин от българския, тъй като е довел до по-висок ръст на производителността, по-високи заплати и по-висок БВП на глава от населението. Това е била система, в която износът, неговата сложност, производителността и потреблението нарастваха повече, отколкото в България. Т.е., моделът е бил ефективен, докато правителството не започва да прекалява с фискалната релаксация преди три години, на фона на намаляване на двигателите на растежа, базирани на ниски заплати, без да се въведат мерки, които да ги заменят.

Румъния не бърза да се присъедини към еврозоната, докато България е с валутен борд и се присъединява през 2026 г. Според Бан, тази румънска неохота за членство в еврозоната се дължи на липсата на коалиция от участници (както в държавата, така и в средите на бизнеса), които да имат изричен икономически интерес от дисциплината, идваща заедно с еврозоната.

Румъния и Полша, като големи потребителски икономики със значителни вътрешни пазари, считат, че фискалната гъвкавост, от която се ползват извън еврозоната, е по-удобна. Въпреки че ефективността на този вариант намалява, поне в случая на Румъния, румънският експортен сектор все още има теоретичен интерес от възможността за девалвация на валутата в периоди на икономически затруднения, което би повишило конкурентоспособността. Румъния използва този механизъм през 2010-2011 г., за да възстанови износа и да премине от икономика, основана на потреблението, към икономика, ориентирана към износа. Впоследствие, през 2015-2018 г., Румъния въведе специални ставки на ДДС за хранителни продукти и други продукти, което бе съчетано с нарастване на доходите и по този начин имаше завръщане към потреблението като основен двигател на икономическия растеж.

Българският икономически модел е по-скоро подобен на този на малките, ориентирани към износ икономики - като балтийските държави, за които паричният съюз е от полза. Внезапна девалвация на валутата би направила веригата на стойността по-скъпа за зависимата от външната търговия българска икономика, която внася компоненти за сглобяване и последващ износ. Освен това, при настоящите фискални условия, присъединяването на Румъния към еврозоната би изисквало толкова висока степен на строги икономии, че би навредило на цялата държавна администрация. Ето защо през периода 2010-2020 г. Румъния предпочете рисковата, но досега по-успешна в няколко аспекта фискална стратегия за по-бърз икономически растеж, вместо фискалната дисциплина, която би била наложена от присъединяването към еврозоната. Настоящата криза поставя сериозни въпроси относно този подход.

Текстът е част от бр. 130 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.