Кирил Домусчиев: Държавата наказва собствената си икономика с убийствени цени на тока

Темата „Енергетика“ е нещо, което общо взето дъвчем всяка година. Различното, което днес ще кажа, е статистиката за 2025 г. и за първия месец на 2026 г. Тя показва, че България е с една от най-скъпите електроенергии в Европа, което значи загуба на конкурентоспособност, по-висока цена на услугите и на продуктите, които излизат от нашата индустрия. Това съответно се отразява и на обществото, създава инфлация.

Това коментира председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, който участва в годишното представяне на приоритетите на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Изгубената конкурентоспособност

Домусчиев бе категоричен, че най-важният проблем е загубата на конкурентоспособност на индустрията, а оттам – на пазари.

„Специално енергоинтензивната индустрия – тази с над 20 – 25% себестойност на енергията – не е конкурентоспособна. Да, цените в Европа също са високи заради войната в Украйна, но в България за миналата година беше 107 евро. Единствено Италия, Румъния и Унгария имат малко по-висока цена от нашата. Всички останали държави са с много по-ниски цени на пазара „Ден напред“.

Той добави, че цената за българската индустрия е с 20% по-висока от тази в Германия и със 70% по-висока от Франция и Испания. А спрямо скандинавските държави нашата електроенергия е 5 – 6 пъти по-скъпа.

„Убийственото“ начало на 2026-а

Още по-фрапиращи са данните за текущата година.

Започваме със 146 евро на мегаватчас от 1 януари – това е средната цена до 5-ти февруари. Това за мен е убийствено за нашата икономика“, заяви председателят на КРИБ.

В тази връзка той настоя за продължаване на компенсаторния механизъм, който е жизненоважен за енергоинтензивната индустрия, осигуряваща над 20% от БВП.

Европейската комисия позволява това с новия си механизъм за чиста индустрия, но за съжаление ние продължаваме да се бавим с тази нотификация. Да не говорим, че вместо да приложим оптималния размер на компенсациите, нашето правителство е заложило 64 евро като долен праг вместо 50 евро. Не знам по каква причина, но така държавата наказва собствената си икономика.“

Домусчиев подчерта, че тези средства не са „подарък“: „Те отиват за инвестиции, за зелена енергия и енергоспестяване. Това е задължително условие и ще доведе до допълнителни инвестиции в чиста енергия, а не просто да се дават средства без отчетност.“

„Гадаене на боб“ и липса на пазар

Липсата на дългосрочни договори за електроенергия бе посочена като друг абсурд.

Едно предприятие не може да сключи дългосрочен договор, ако няма ясна идея каква би била себестойността му. Само в България сериозните компании, инвестирали стотици милиони, гледат на боб и гадаят каква би била цената утре на борсата. Купуват ден за ден. Такова чудо само в България го има! Ще настояваме за специален сегмент, където всяко дружество да знае колко е електроенергията в себестойността му.“

По темата за зеления преход той бе ясен: „Ние сме „за“, но трябва всичко да става плавно, а не с директиви от типа „от утре си длъжен“. Реално много неща не са възможни технически и ще се борим на ниво ЕК за калибриране на тези срокове.“

„Болната тема“ за новите мощности

Най-остри бяха думите му относно управлението на енергийните проекти.

Почне ли държавата да прави нещо, започват вече кражбите, схемите и измамите. Всяка нова мощност трябва да има ясен бизнес план и конкретен инвеститор, а не да бъде финансирана от нас през компенсации. 20 милиарда лева бяха профукани за субсидии през 2020 – 2025 г. чрез премии и преференциални цени. И какъв е резултатът? Енергийната ни система не стана по-конкурентна, имаме недостиг и сме винаги в тройката на най-скъпите в Европа.“

Домусчиев изрази и притеснения за строителството на новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“, за които правителството „Желязков“ и конкретно енергийният министър Жечо Станков отказват да съобщят цената. Подписват се консултантски договори, а наскоро изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Петьо Иванов обяви, че вече са изхарчени 500 млн. лева (250 млн. евро) за развитието на проекта за двата нови реактора. В капитала на дружеството има налети вече близо 1.5 млрд. евро.

Всичко изглежда много парфюмирано, но кой ще плати сметката, при положение че такава централа се строи 15 – 20 години? Има ли бизнес план? Не е обсъждан, а милиардите разходи си вървят“, каза Домусчиев.

Той засегна и темата със скандалния опит на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и АЕЦ „Козлодуй“ да дадат 100 млн. евро за 68 декара частна земя, където ще се строят двата реактора. Заради публичната негативна реакция – сделката се определя като корупционна и от опозицията, и от бизнеса, и от експерти – БЕХ се отказа да купува нивата. И се подходи, както трябваше по принцип – да се мине през процедура за отчуждаване.

Пресен пример са тия пасища, дето трябваше да се купят за 100 милиона евро. Благодаря на журналистите, че го отразихте. Такива неща не трябва да се крият“, каза Домусчиев.

Председателят на КРИБ не пропусна и темата с постоянните аварии в съществуващите блокове, което води до тяхното спиране и ограничено производство, което пък вдига цената на тока на свободния пазар.

Продължават злоупотребите и в съществуващите мощности – блокове работят с намалена мощност заради суперскъпи, но супернекачествени ремонти. Всички знаят кои фирми ги правят. Разследвайте ги, защото накрая сметката я плащаме ние.“

Либерализация и социална справедливост

Накрая Домусчиев призова за пълна либерализация и край на кръстосаното субсидиране. „В момента индустрията субсидира цената за бита. Дори аз вкъщи получавам евтин ток, без да съм беден, което не е нормално. Това го има само в България – първенци сме по неща, които ги няма другаде. Помощи трябва да има, но за бедните през социалното министерство. Всички останали трябва да си плащаме тока такъв, какъвто струва.“

Като алтернатива на скъпите мегапроекти той посочи ВЕИ и системите за съхранение.

Бързото внедряване на батерии дава възможност да се балансира системата за много по-малко пари, отколкото да се строят АЕЦ-и или ПАВЕЦ-и. Това е бъдещето, но трябва да се опростят процедурите, защото на хората не им се занимава с бюрокрация.“