ЕЦБ очаквано остави лихвите без промяна

Европейската централна банка (ЕЦБ) отговори на очакванията на пазарите и реши да остави основните си лихви без промяна. В свое съобщение на сайта си от ЕЦБ казват, че икономиката остава устойчива дори при сложна обстановка в света. Това е петото поредно заседание на централните банкери, в което те запазват сегашното ниво на лихвите.

Централната банка на еврозоната е на пауза, след като миналия юни прекрати едногодишната си серия от лихвени понижения, а благоприятните перспективи за растежа и цените отнеха почти целия натиск върху централните банкери да предоставят по-нататъшна подкрепа, пише Reuters.

Първото лихвено понижение се случи през юни 2024 г., последвано от още седем такива, с които лихвените проценти в момента са на нива от:

• Лихва по депозитно улеснение: 2%;
• Лихва по основните операции по рефинансиране: 2.15%;
• Лихва по пределно кредитно улеснение: 2.40%.

Значителното забавяне на инфлацията кара икономистите да смятат, че ЕЦБ може да не промени тези числа през годината.

Само ден по-рано европейската статистическа служба Евростат публикува експресните си оценки за инфлацията във валутния блок, които показаха годишно нарастване с 1.7% през януари. В мандата на ЕЦБ е записано, че приемливо ниво на инфлация е около 2% в средносрочен план.

Управителният съвет е решен да осигури стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика той ще следва основан на данните подход, заседание по заседание“, посочват от ЕЦБ в своето съобщение.

Както Economic.bg пръв писа, тазседмичното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ бе първото, в което България все участие, откакто стана 21-я член на еврозоната на 1 януари 2026 г.

Решенията за лихвите в еврозоната се взимат на базата на ротационна система, действаща в рамките на УС – най-висшият орган за вземане на решения в ЕЦБ, който отговаря за провеждането на паричната политика. Той включва шестима членове на Изпълнителния съвет и 21 управители на националните централни банки.

При вземането на решение, държавите от еврозоната са разделени на групи според размера на техните икономики и финансови сектори. За да се определи към коя група принадлежи всеки управител на национална централна банка, е въведено класиране.

Управителите, заемащи от първо до пето място (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия), общо имат четири права на глас. Всички останали държави (16 на брой след присъединяването на България на 1 януари 2026 г.) общо притежават 11 права на глас. Управителите се редуват, като правата се използват на месечна ротация.