Димитър Бранков: Квотите за хората с увреждания са неизпълними
Компаниите в определени региони няма да може да спазят закона поради демографски причини, коментира зам.-председателят на БСК
Снимка: Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
Цветан Петров
Предложените от социалното министерство квоти, които ще задължат компаниите да наемат хора с увреждания, ще противопоставят две големи групи от българското общество – хората с увреждания и работодателите и предприемачите. Това каза за Economic.bg зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков.
„Още при предварителното обсъждане на промените в Закона за хората с увреждания позицията на БСК беше категорично против квотите”, каза той и обясни, че предложените квоти са високи за малките предприятия и ниски за големите.
„Квотите започват от около 4% и намаляват до 2% от средносписъчния състав. При това прогресията е обратна – за малки компании с 26 служителя квотата е едно лице с увреждане или 3.8% от списъчния състав. Така стои въпросът и с предприятия с 51 работника – за тях квотата е 3.9%. За фирми с над 100 души персонал пък квотата е 2%, каквато е и за тези с над 250 души персонал”, обясни зам.-председателят на БСК.
По думите на Бранков предвидената т. нар. „компенсационна вноска”, която ще се внася от компаниите, неизпълняващи квотите, в специален фонд „Заетост на хората с увреждания”, си е своеобразен нов данък за фирмите. Вноската ще е 30% от минималната работна заплата (153 лв. при сегашната МРЗ - бел. ред.) за всяко незапълнено място, предвидено за човек с увреждане.
„Като се има предвид, че през последните години минималната заплата постоянно се повишава, това ще е една непосилна тежест, особено за малките и средни предприятия. Силно засегнати ще са и много трудоемки производства, в чийто общи разходи преобладават тези за труд, както и компаниите с ниско ниво на добавена стойност – основно в секторите на търговията и услугите”, каза той.
Бранков подчерта, че голям проблем в предложението за квотите, е че то не отчита спецификите при различните региони в България. Така в регионите, в които има обезлюдяване и липса на работна ръка като цяло, за фирмите ще е трудно да намерят достатъчно хора с увреждания, за да изпълнят законовите изисквания.
Зам.-председателят на БСК обясни, че организацията напълно подкрепя другата основна промяна – хората с увреждания да се съкращават по-лесно, тъй като това е практика в други европейски държави.
Възможността за по-лесното им уволняване обаче определено не компенсира предложените квоти, както се опита да се аргументира социалният министър Бисер Петков.
„Има малки общини с по 3000-4000 души население, където не е реалистично да се изпълнят предложенията за наемане на определен брой хора с увреждания. Една голяма част от предприятията, без значение, че са склонни да наемат такива хора, особено при сегашния дефицит на работна ръка, просто няма да могат да намерят достатъчно хора с увреждания”, коментира Димитър Бранков.
„Още при предварителното обсъждане на промените в Закона за хората с увреждания позицията на БСК беше категорично против квотите”, каза той и обясни, че предложените квоти са високи за малките предприятия и ниски за големите.
„Квотите започват от около 4% и намаляват до 2% от средносписъчния състав. При това прогресията е обратна – за малки компании с 26 служителя квотата е едно лице с увреждане или 3.8% от списъчния състав. Така стои въпросът и с предприятия с 51 работника – за тях квотата е 3.9%. За фирми с над 100 души персонал пък квотата е 2%, каквато е и за тези с над 250 души персонал”, обясни зам.-председателят на БСК.
По думите на Бранков предвидената т. нар. „компенсационна вноска”, която ще се внася от компаниите, неизпълняващи квотите, в специален фонд „Заетост на хората с увреждания”, си е своеобразен нов данък за фирмите. Вноската ще е 30% от минималната работна заплата (153 лв. при сегашната МРЗ - бел. ред.) за всяко незапълнено място, предвидено за човек с увреждане.
„Като се има предвид, че през последните години минималната заплата постоянно се повишава, това ще е една непосилна тежест, особено за малките и средни предприятия. Силно засегнати ще са и много трудоемки производства, в чийто общи разходи преобладават тези за труд, както и компаниите с ниско ниво на добавена стойност – основно в секторите на търговията и услугите”, каза той.
Бранков подчерта, че голям проблем в предложението за квотите, е че то не отчита спецификите при различните региони в България. Така в регионите, в които има обезлюдяване и липса на работна ръка като цяло, за фирмите ще е трудно да намерят достатъчно хора с увреждания, за да изпълнят законовите изисквания.
Зам.-председателят на БСК обясни, че организацията напълно подкрепя другата основна промяна – хората с увреждания да се съкращават по-лесно, тъй като това е практика в други европейски държави.
Възможността за по-лесното им уволняване обаче определено не компенсира предложените квоти, както се опита да се аргументира социалният министър Бисер Петков.
„Има малки общини с по 3000-4000 души население, където не е реалистично да се изпълнят предложенията за наемане на определен брой хора с увреждания. Една голяма част от предприятията, без значение, че са склонни да наемат такива хора, особено при сегашния дефицит на работна ръка, просто няма да могат да намерят достатъчно хора с увреждания”, коментира Димитър Бранков.
