До края на март всички министерства и агенции трябва да са свързани
Към момента над 150 администрации могат да обменят реално документи изцяло по електронен път
© ECONOMIC.BG / ДАЕУ
~ 3 мин.
До края на март очакваме 100% от министерствата и техните второстепенни структури да се присъединят към Средата за електронен обмен на съобщения и от април нататък обменът между тях да бъде реален. Това е прогнозата на председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ) Атанас Темелков, направена по време на кръгла маса "Електронно управление и интернет на нещата", която се провежда в столицата.
Той уточни, че срокът за всички администрации е 1 ноември 2018 г. и прикани администрациите да бъдат активни и да не чакат последния възможен момент.
Към момента над 150 администрации могат да обменят реално документи изцяло по електронен път. Очакванията на ДАЕУ е към края на март броят на тези администрации да се удвои и да достигне 300.
Председателят на ДАЕУ посочи, че близо 60 на сто от законодателната база има пряко или косвено отношение към процесите, свързани с електронното управление и предстоят още промени за ограничаване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Атанас Темелков припомни, че през 2017 г. бяха предприети приоритетни мерки за намаляване на административното бреме с отпадането на изискването на хартиен носител на 12 удостоверителни документи, издавани най-често от административните структури. До края на март по-голяма част от тях ще отпаднат на хартиен носител и вече е в ход анализ на следващия пакет най-често предоставяни удостоверителни услуги (над 15 000 пъти годишно), които следва да бъдат предоставяни изцяло по служебен път.
„Ще бъдат идентифицирани с приоритет тези услуги, които най-бързо и лесно могат да бъдат трансформирани във вътрешноадминистративни такива с наличните в момента решения - средата за свързаност между първичните регистри (RegiX) и за обмен на данни между отделни информационни системи", каза още председателят на ДАЕУ.
Той уточни, че срокът за всички администрации е 1 ноември 2018 г. и прикани администрациите да бъдат активни и да не чакат последния възможен момент.
Към момента над 150 администрации могат да обменят реално документи изцяло по електронен път. Очакванията на ДАЕУ е към края на март броят на тези администрации да се удвои и да достигне 300.
Председателят на ДАЕУ посочи, че близо 60 на сто от законодателната база има пряко или косвено отношение към процесите, свързани с електронното управление и предстоят още промени за ограничаване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Атанас Темелков припомни, че през 2017 г. бяха предприети приоритетни мерки за намаляване на административното бреме с отпадането на изискването на хартиен носител на 12 удостоверителни документи, издавани най-често от административните структури. До края на март по-голяма част от тях ще отпаднат на хартиен носител и вече е в ход анализ на следващия пакет най-често предоставяни удостоверителни услуги (над 15 000 пъти годишно), които следва да бъдат предоставяни изцяло по служебен път.
„Ще бъдат идентифицирани с приоритет тези услуги, които най-бързо и лесно могат да бъдат трансформирани във вътрешноадминистративни такива с наличните в момента решения - средата за свързаност между първичните регистри (RegiX) и за обмен на данни между отделни информационни системи", каза още председателят на ДАЕУ.
Напредъкът на електронното търпи повече негативни коментари през годините, но трябва да се отбележат и успехите в областта, изтъкна още Темелков. Той обърна внимание, че тежката работа всъщност не е свързана толкова с технологиите, колкото с промяна на законодателната рамка и работата на самите администрации.
„Налице е поетапно дигитализиране на субектите в икономическата сфера в България, но то все още не се случва с темповете, които искаме“, коментира от своя страна заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. Според него е много важно администрацията да насърчава този процес. „Тук ролята на е-управлението е ключова, но то няма да даде отговори на всички проблеми на бизнеса“, подчерта той.
Според него процесът по намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите е поне толкова важен, колкото и внедряването на е-услугите. „Защото, ако услугите ни са тежки и мудни, няма да има голямо значение дали се случват по електронен или физически път“, допълни Александър Манолев.
Технологиите навлизат в индустрията с пълна сила и вече са се превърнали в гръбнак на икономическия ръст, посочи българският евродепутат Владимир Уручев. Понятията Индустрия 4.0, Услуги 4.0 и IoT (Интернет на нещата) са на дневен ред и ще навлизат все повече в рутината на потребителя.
„Случва се нещо ново и положително, което улеснява живота ни, но същевременно нараства и усещането, че нещо накърнява нашата сигурност“, коментира той. Все по-актуален е въпросът за опазването на личните ни данни в интернет и доказателство за това е въвеждането на най-мащабната законодателна промяна – Регламентът за защита на лични данни (GDPR).
В тази връзка е много важно още преди да сме напълно завладени от формиращите се тенденции, да решим казусите около няколко важни въпроса. Един от тях е свързан с киберсигурността и отговорността към личните данни. Другия е свързан с човешкия фактор и нуждата от това хората да бъдат адекватно образовани в контекста на новите технологии.
