Залог за стотици милиони: Ще успее ли България навреме да изгради 7000 км оптична мрежа

Един от най-мащабните проекти за дигитализация в България от десетилетия насам е вече в ход. Времето обаче не работи в полза на изпълнителите, а на карта са заложени близо половин милиард лева. Както и по-малко видимата, но също толкова реална опасност от задълбочаване на дигиталното разделение между големите градове и отдалечените малки населени места – фактор, който в съвременния цифров свят влияе все повече върху местните икономики и конкурентоспособността.

Накратко: до лятото на 2026 г. трябва да бъдат изградени хиляди километри оптична мрежа в малки и слабонаселени места с високоскоростен интернет. За целта са осигурени 460 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но краткият срок поставя сериозни предизвикателства пред реализацията на проекта. Рискът от загуба на европейските средства е реален – ако проектът не бъде завършен навреме, България може да загуби значителна част от финансирането по ПВУ. Това превръща следващите месеци в критични за успеха на инициативата.

Какъв е този проект?

Проектът „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ има амбициозна мисия. Първо, ще се изградят 7000 километра оптична мрежа – разстояние, приблизително равно на това между София и Ню Йорк. Тази внушителна мрежа ще достигне до над 350 000 жители в малки и слабонаселени места, осигурявайки им достъп до високоскоростен интернет чрез над 700 нови 5G базови станции.

Втората задача е не по-малко значима – да се обнови Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ), държавната интернет инфраструктура. Ще бъде разширена или подобрена оптичната свързаност до 140 общински центъра. В резултат ще се осигури капацитет от 40Gbps и 100 Gbps за всяка община, далеч над сегашните възможности.

Технологичният избор на 5G вместо директни оптични кабели до домовете не е случаен. Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) подчертава, че решението е „в синхрон с разпоредбите на Директива (EС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения“ и че

мобилните решения ще осигурят свързаност не само в отделното домакинство, но и в открити пространства“.

Критичната роля на европейското финансиране

Проектът на стойност над 460 млн. лева се финансира изцяло от Плана за възстановяване и устойчивост. Тази зависимост от европейски средства не е случайна – във въпросните слабонаселени общини живеят едва 350 хил. души, чието потребление няма как да осигури търговска възвръщаемост. Без субсидията няма икономически стимул за частните компании да инвестират в тези райони.

България обаче има дълга история на провалени инициативи за подобряването на т.нар. „селски интернет“. От влизането в ЕС през 2007 г. страната многократно е заделяла милиони за подобни проекти, които в крайна сметка се проваляха. Последният такъв неуспех бе в началото на 2021 г., когато 40 млн. евро бяха прехвърлени към други направления.

Сега проектът е ключова инвестиция по ПВУ, а неговият краен срок – август 2026 г. – е твърдо фиксиран и не подлежи на договаряне. Самото въвеждане в експлоатация на мрежите пък трябва да се случи дори по-рано – до края на юни 2026 г. Всяко забавяне, особено по отношение на ключовите етапи и плащания, носи огромен риск от загуба на европейските средства. Именно този риск поставя безпрецедентен натиск върху държавната администрация и изпълнителите.

Неизбежният избор

Сложността и мащабът на проекта в голяма степен предопредели избора на изпълнителите. Поръчката за изпълнение е разделена на шест района. Всеки лот е на стойност между 50 и 75 млн. лв., като за бенефициенти са избрани трите телекомуникационни оператора – „A1 България“, „Виваком България“ и ЦЕТИН България“ (сестринската на Yettel инфраструктурна компания, с която заедно са част от e& PPF Telecom Group).

Още в самото начало поръчката бе така структурирана, че единствено A1, Vivacom и CETIN да могат да кандидатстват за финансирането. Тази стратегия не е случайна. В рамките на едва година само компании с капацитета на големите оператори могат да положат необходимата инфраструктура и да инсталират над 700 базови станции.

Проектът е разделен географски между тримата играчи: CETIN отговаря за Югозападния и Южен централен район с приблизително 2486 км оптична мрежа; Vivacom покрива Североизточния и Югоизточния район с над 2000 км мрежа; A1 също изгражда около 2000 км в своите региони – Северозападен и Северен централен район.

Мрежа от подизпълнители

Мащабът на проекта изисква сериозна мобилизация на строителни ресурси, затова всички компании използват подизпълнители за подпомагане на строително-монтажните дейности. Партньорските фирми са десетки и със „значителен опит в изграждането на телекомуникационна инфраструктура“, както обясняват от А1.

Vivacom подчертава, че „всички подизпълнители са избрани в резултат на тръжни процедури с публични покани, проведени при спазване на приложимото законодателство“, което „гарантира опита и квалификацията на избраните“.

В надпревара с времето: Рискът от забавяне

Най-голямото предизвикателство е изключително краткият срок за изпълнение – едва година. От CETIN напомнят, че макар Министерският съвет да определи инвестицията за обект с национално значение още през 2021 г., договорите с бенефициентите бяха сключени едва през юни тази година. Припомняме, че проектът бе включен още в първата версия на ПВУ през 2020 г. с бюджет общо 800 млн. лв. Впоследствие претърпя няколко промени, преди да се стигне до настоящата версия.

Нагласите на тримата изпълнители варират. Според Vvacom: „срокът е кратък, но имаме капацитета и експертизата да се справим“, като компанията дори твърди, че „инфраструктурата вече се изгражда“.

CETIN обръща внимание, че проектът е свързан с „един от най-сложните строителни режими в Европа, който изисква активна координация с множество институции и редица съгласувателни процедури“. Компанията предупреждава, че:

забавяне на съгласувателните и разрешителни процедури е основен риск за спазване на сроковете.“

„Необходимо е едновременно изготвяне на детайлна техническа документация, координиране на всички процедури и реално строителство на мрежата в отдалечените райони. В момента мобилизираме целия си опит, идеи и експертиза, така че да постигнем осезаеми резултати въпреки ускорения график“, посочват и от А1, изтъквайки, че основното предизвикателство е ограниченото време.

Срокът не може да се удължава, тъй като ПВУ приключва в средата на 2026 г. МТС потвърждава, че „крайните срокове за въвеждане в експлоатация са до 30 юни 2026 г.“

Държавната машина в действие

Правителството е предприело стъпки за подкрепа на проекта. МТС обяснява, че определянето от Министерския съвет на проекта като такъв с национално значение „означава, че всички разрешения за строеж ще бъдат издадени от министъра на регионалното развитие, което значително ускорява процеса“.

Народното събрание също се задейства и прие законодателни промени, които значително облекчават строителния процес за този тип мрежи.

„Към момента получаваме пълна подкрепа и нямаме съществени пречки по отношение на оформянето на документалната част. Процесът по издаване на необходимите разрешителни за строеж протича според заложените планове“, казват от А1.

Въпреки тези усилия, МТС признава, че: „Процесите са стартирани, но зад издаването на разрешение за строеж стои сериозна подготвителна работа, детайлно проектиране на няколко хиляди километра инфраструктура и предварително съгласуване с голям брой институции и дружества. В тази връзка не може да бъде фиксиран срок за издаването на строителните разрешителни.“

Стратегията за ускоряване

За да се справят с времевите ограничения, всички участници в проекта прилагат стратегии за паралелно изпълнение. МТС съобщава, че „във всеки от шестте района вече е започнало изтеглянето на оптични кабели там, където е налична свободна инфраструктура“.

CETIN обяснява, че половината от проекта включва „рехабилитация и преизползване на съществуваща телекомуникационна инфраструктура“, като тези дейности планират да завършат „изцяло преди края на настоящата година, доколкото там законът не изисква тежки разрешителни процедури“, каквито се спазват при изграждането на нова инфраструктура.

A1 България също разделя работата си на два фронта: „Работим усилено по подготовката и модернизацията на съществуващата мрежа в частите от двата региона, където това е възможно. В зони, в които не се изискват допълнителни разрешителни, вече започнахме дейности по усъвършенстване на инфраструктурата.“