Докъде е България с проекта за 1200-километровия кабел под Черно море?

За обещаващ и осъществим както от техническа, така и от икономическа гледна точка се смята Зеленият енергиен коридор, предназначен да пренася зелена електроенергия от Каспийско море през Грузия и Черно море до Европа. В проекта за 1200-километров кабел през Черно море се включиха първоначално четири държави – Азербайджан, Румъния, Грузия и Унгария, а по-късно и България. Целта му е да засили енергийната сигурност и същевременно да подпомогне целите за декарбонизация в целия регион.

Макар идеята засега да звучи реалистично на политиците пред проекта стоят няколко неизяснени въпроса.

Вариантите за България

България обяви намерението си да се присъедини към проекта още при служебния енергиен министър Владимир Малинов, а в последствие Министерският съвет одобри участието на Българския енергиен холдинг в съвместното предприятие, което създадоха четирите държави. Green Energy Corridor Power Company е базирана в румънската столица Букурещ и работи върху проучване и проектиране на Зеления енергиен коридор.

Включването на страната ни в този енергиен коридор беше официално заявено няколко пъти от министъра на енергетиката Жечо Станков като и четирите страни участници са „за“ възможността БЕХ да придобие дялово участие в проектната компания.

Има обаче една формалност, която не е никак малка – къде да излиза 1200-километровият кабел от Черно море – дали в България, в Румъния или и при двете държави. Вариантите коментира пред Economic.bg Валентин Николов, изпълнителен директор на БЕХ.

Опциите са или кабелът да се разклони на две и да излезе на територията на двете страни, или само към северната ни съседка.

Това ни касае, за да решим дали да участваме в този проект, защото ако влиза в Румъния и след това се спуска към България и после отива към Унгария, нямаме голяма заинтересованост, по-добре да се развива проектът от Турция“, каза той.

Предпроектното проучване, което се прави в момента, ще даде варианти и информация къде ще е най-изгодно да излезе кабелът като според Николов това е в България.

Ако искаме да развиваме мрежата си и да използваме европейско финансиране ,трябва да мине през България и тази свързаност с Румъния ще може да се плати с европейски средства“, допълни ръководителят на БЕХ.

По думите му, в проекта „започват да преобладават политически интереси“ и предстои да се види как ще се развие.

Готви се нов анализ

С анализа на амбициозния енергиен коридор се е заела италианската енергийна консултантска компания CESI, която извършва втора фаза на проучването за него. В момента тя анализира два ключови аспекта: осигуряване на надеждна интеграция на инфраструктурата в националните енергийни системи чрез укрепване на връзките с променлив ток и задълбочено разработване на маршрута и условията на околната среда за изпълнението на проекта.

Азербайджан планира да изнася 4 GW ток по енергийния коридор Каспийско море – Черно море – Европа, който се очаква да намали емисиите на парникови газове с около 4.5 милиона тона.

Всъщност идеята е кабелите да са три и всеки да бъде проектиран да пренася 1.3 GW енергия, което се смята за технологичният таван в момента, тъй като Черно море достига дълбочина до 2000 метра и само шепа производители в света са способни да произвеждат кабели, подходящи за такива условия. Специфичният капацитет има за цел да осигури конкурентно наддаване по време на тръжната фаза. Технологията вече съществува, но има пречки, тъй като търсенето на такива кабели е изключително голямо и само ограничен брой кораби са оборудвани да ги полагат на тези дълбочини.

Строителството на подводния електрически кабел се оценява на 3.5 милиарда евро и ще отнеме 3 – 4 години, като целите са да е готов до 2030 г. Европейската комисия планира да отпусне 2.3 милиарда евро за проекта.

Очакванията са в бъдеще част от електроенергията, предавана през коридора, да бъде използвана и за производство на водород – както в Кавказ, така и в Европа.