Дългият път към дома

Човечността е най-висшето изкуство - това е житейското мото на Светослав Емандиев. В своя път художникът е забелязал, че когато отдаваш на хората нещо позитивно, то винаги ти се връща. В края на септември той откри изложбата „Завръщане“ в галерия „Финес“ в София, а дни преди това – и в Пловдив. Двете експозиции са пътуване през различните му творчески периоди, събрали живопис, дърворезба и скулптурни портрети. Когато се окажеш сред неговите произведения, имаш усещането, че сякаш си попаднал в сборна изложба на различни автори: „Многообразието на творбите отразява моята енергия, оптимизма и любовта ми към изкуството“.

Съдбовната среща с графика Веселин Стайков отваря неговите сетива още като дете към жанрово богатство. Тласък му дават думите на професора: „Опитвай всичко!“. Днес приема, че стилът е личният ритъм на мислене плюс жизнерадост, оптимизъм и човешко присъствие, а маниерът е начин на изразяване.

 Свобода

Тук-Там

Светослав Емандиев е роден в София. Завършва Гимназията по приложни изкуства, специалност Дърворезба, след което следва в Националната художествена академия. През 1991 г. е поканен да представи свои творби в Германия, където впоследствие прави няколко изложби. Дипломната му работа „Спирала на живота“ е купена от кметството в Пютлинген, Германия. През същата година получава ателие за работа в немската провинция Саарланд, в което активно развива творческа дейност. Следват изложби и във Франция. След като талантът му е забелязан от абатството Химерод, получава поръчка да изработи модел на манастира Химерод, реставрира олтарна стена и абатски трон от XVIII в., прави десетки пейзажи на манастира и околностите му. После рисува няколко портрета за епископската галерия в гр. Трир и пейзажи от града. През 2007 г. започват културните му контакти с Люксембург, където развива проекти, участва в множество изложби и фестивали на изкуството, печели награди и популярност. Намерил добър прием, той се установява в Люксембург.

 Ковачевица

Код

В огледалото на времето Светослав Емандиев вижда, че е налице онази жизнерадост и оптимизма, който винаги е искал да предава чрез произведенията си. И ето какво според него носи изкуството: „Възможност човек да полети в свят с много жизнена енергия. Изкуството е посланик между хората, континентите, времената. То няма да изчезне, но е настъпил моментът чрез него да качим топлотата на човешките отношения, особено като си дадем сметка, че сме в ерата на изкуствения интелект“.

 Врата към спасението

Мисия

Изкуството живее чрез хората, които са в директен контакт с него. И за самите произведения е важно да са в досег с човешките сърца и умове, но в подходящата за това среда. Мисия на всеки творец е да даде продукт, чрез който хората да живеят по-щастливо. Докато се създава дадено произведение, Светослав Емандиев изпада в състояние, в което се е случвало дори зъбобол да спре. Настроението на автора силно влияе и върху енергията и излъчването, които той залага в творбата.

 Джими Хендрикс

Стойност

Завръщането у дома е породено от усещането за силата на рода и от притегателната сила на България: „Хората дават смисъла на всяко действие. Изкуството има естетическа стойност, но то е и съхранител на стойност. Изобразителното изкуство винаги е добра инвестиции. Все повече хора се отварят за подобно капиталовложение“.

Текстът е част от бр. 129 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.