е-управлението – многогодишен път с неясен край

За да проработи ефективно е-управлението, то трябва да бъде опосредствано от технология, близка до хората

е-управлението – многогодишен път с неясен край
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
Спестяване на време, спестяване на разходи, по-лесни процедури по издаване и обмен на документи и лицензи, а в резултат на всичко това – по-ефективна икономика и удовлетворени граждани. Така накратко биха могли да се опишат ползите от едно пълноценно функциониращо електронно правителство. На практика дигитализираната администрация дава достъп до услугите на държавния апарат по изцяло електронен път, което пък позволява на хората да получават или подават документи с няколко клика.

Електронното гражданство би дало възможност на човек например да регистрира фирма за минути на място, на което не е физически, дори намирайки се в друга държава. То е шанс за хората да управляват бизнеса си от разстояние и е стимул за много компании да изнесат дейността си в страни, където го има. 

Пример, че това не е химера, а реалност, е Естония. В малката балтийска страна, някога част от Съветския съюз, днес електронните услуги за гражданите са леснодостъпни и широко използвани. Показателно за това е, че 99.6% от банковите транзакции там се извършват онлайн, сочи справка в ria.ee.

Естония започва изграждането на своето е-правителство през 2001 г. Горе-долу по същото време такива опити предприема и България, като през 2002 г. правителството на Симеон Сакскуборготски приема Стратегия за електронно правителство. Повече от 15 години по-късно българските власти са инвестирали  в тази посока около 2 млрд. лв., сочат данни на Българска стопанска камара от края на 2017 г. Цифри от такъв порядък по-рано изнесе и кабинетът на бившия зам. министър-председател по е-управление Румяна Бъчварова.

Към днешна дата обаче едва около 5% от пълнолетните българи избират да взаимодействат с администрацията по електронен път, докато над 80% продължават да контактуват с нея „на гише“. Това показаха резултатите на национално-представително проучване на „Галъп Интернешънъл“ по поръчка на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), които бяха изнесени през декември 2017 г.

Причините са няколко. На първо място, малкото на брой електронни услуги, които държавната администрация предлага. „Всъщност ние нямаме нужда от значителен нов голям финансов ресурс, а от натрупването на десет, сто, или дори повече административни е-услуги“, обяснява зам.-председателят на ДАЕУ Александър Йоловски. Една от съществените спънки в тази посока е правната рамка, която пречи на въвеждането на е-управлението. Пример за това е, че само за отмяната на 13-те удостоверения, които гражданите вече не са длъжни да предоставят на институциите, тъй като могат да бъдат свободно обменени новата система Regix, се е наложило изменението на над 200 закона и подзаконови нормативни акта.

Йоловски уточни, че сам по себе си Законът за електронното управление е модерен и в съответствие с най-новите европейски изисквания. За разлика от него обаче специализираните такива спират прогреса. „Нашата администрация е все още администрация, базирана на хартия, тя все още е тази администрация, която е била преди 20-30 години“, коментира той.

„Вярно е“, съгласява се проф. Георги Димитров, председател на Фондация „Интернет и Право“. Той обяснява, че всеки чете собствения си закон като специален, а този за електронното управление като общ.  „Това определено е работа на държавата. Първо, да промени всички закони и да ги синхронизира със Закона за е-управление и второ, да ограмоти самите държавни органи, които да знаят, че той е по-специален от всички специални закони“, коментира правният експерт пред Economic.bg.

Според него има и един фактор, който е много труден за преодоляване и той се нарича резистентност. „Държавните органи носят в себе си резистентност за промяна, защото всяка една промяна изважда организацията от зоната ѝ на комфорт“, казва той и добавя, че администрацията първо трябва да се е подготвила за това да пусне е-услуги и самата тя да се е променила технологично и организационно.

„Досега една преписка се е движела на хартия от отдел в отдел, сега влиза по електронен път и няма движение. Това е стрес за организацията. Тя трябва да знае какво да направи с този документ, както и че вече имат много хора имат достъп до него по едно и също време“, обяснява той.  

Според Димитров в момента държавата демонстрира воля, но трябват по-крути мерки. „Електронно управление се налага от държавата, то не се моли. Държавата трябва да удари с юмрук по масата и да наложи изпълнението на Закона за електронно управление, което изисква много непопулярни мерки“, смята той.

Близо до хората

Другото много важно нещо за едно работещо електронно управление, или каквато и да е е-услуга, са технологиите, посредством които то достига до тях. В България например съществува възможност човек да се сдобие с квалифициран електронен подпис (КЕП), който освен това може да се похвали с най-високо ниво на сигурност според европейските стандарти. Едва 3.7% от анкетираните от „Галъп“ респонденти припознават този инструмент като удобен за идентификация.

Проблемът при него е, че „той изисква повече усилие от страна на хората и допълнителна включеност в дигиталната система“, коментира Александър Йоловски от ДАЕУ. Той подчертава, че на практика и в момента гражданите имат надеждни средства за електронна идентификация в рамките на е-управлението, но те не са най-удобните за тях.

„Хората избират това, което им е най-лесно“, обръща внимание и Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“ и един от авторите на проучването. Що се отнася до електронното управление, „държавата има задължението да избере тези технологии, които са най-близо до хората, но не и за сметка на сигурността“, смята проф. Димитров. Според него инструментът трябва да е максимално удобен и да е „в ръцете на потребителите“ - само така може да се очаква успех, иначе съществува опасността се инвестират време и ресурси в инструмент, който ще остане неизползваем заради своята непопулярност.

Българска следа

Ако си зададем въпроса – коя е онази технология, която е най-близо до нас днес, вероятно един много голям процент от хората няма да се поколебаят да посочат смартфона. Употребата на „умните“ телефони стана повсеместна, особено с развитието на азиатските пазари, в частност китайският, през последните години. С всяка следваща година брандовете доставят до крайните потребители все повече устройства, като през 2017 г. например е отбелязан 6.5% ръст и тогава произведените телефони в световен мащаб са 1.46 млрд. броя. През 2018 г. ръстът се очаква да е около 5%, прогнозира TrendForce.

В тази връзка и на фона на все по-усъвършенстващите се технологии възниква хипотезата дали не може да се направи така, че електронната идентификация, посредством която човек може легитимно да контактува с институциите, не би могла да се окаже именно в едно от най-масово използваните устройства от съвременния човек.

Досетливи хора вече са измислили такова мобилно приложение, което позволява полагането електронен подпис чрез смартфона. То е дело на екипа на българската стартъп компания „Евротръст Технолъджис“ и работи както с Android, така и с iOS. От там са категорични, че създаването на е-подпис става във високо криптирана и сигурна среда, одобрена от европейските регулатори.

Услугата дава шанс за електронизация на бизнес процеси и институции, а благодарение на своята достъпност и потенциал за масовост, бива определяна от експерти като евентуален крайъгълен камък по пътя към заветния край на дългите опашки и тромавата бюрокрация. След като организациите, частни и държавни, предложат на свой ред и функциониращи е-услуги, разбира се.

Коментари: 0